Ендокринната система и влиянието върху поведението - част 1

Искам да си представиш заедно с мен, че си клетка в мозъка. Да кажем, че си част от хипоталамуса. Като част от хипоталамуса една от задачите ти е да регулираш колко течност има в кръвния обем във всеки момент. Току-що друга част на мозъка те е информирала, че телесна клетка в бъбреците произвежда голямо количество урина през целия ден и сега обемът на течността в кръвта е малко нисък. Искаш да ѝ кажеш да спре, но как правиш това? Един начин, по който тялото комуникира, е чрез нервната система и изпращане на съобщения надолу по трасетата на нервната система чрез нервите, но няма установена връзка между теб и него. Така че решаваш да сложиш писмо в бутилка и да го пуснеш надолу по кръвообращението до него, и се надяваш да стигне до там. Пращаш съобщението към него и той го получава. Отваря това съобщение и вижда, че искаш да понижи пропускливостта си по отношение на вода и той прави това и обемът на течността започва да се възстановява. Този процес на изпращане на съобщение от една част на тялото до друга част на тялото чрез кръвообращението представлява основата на ендокринната система. Ендокринната система. Ендокринната система е система от жлези, които произвеждат химически съобщения, наречени хормони, които пътуват от една част на тялото до друга част на тялото чрез кръвта, за да предизвикат някакъв ефект. За да направят промяна в случващото се в различна част на тялото. Ефектите, които са причинени от ендокринната система, си взаимодействат с нервната система, за да контролират вътрешната среда на тялото и хомеостазата. Ендокринната система и нервната система са свързани. Те са почти като братовчеди. Много са подобни, но са уникални. Нервната система е като заека в детската история за костенурката и заека, а ендокринната система ще е като костенурката. Нервната система е много, много бърза и виждаш резултати след милисекунди. Ендокринната система, в сравнение, е доста бавна и може да са нужни минути, дори дни или седмици, за да се видят ефектите на тези хормони. Като детската история с костенурката и заека, костенурката се движи бавно, но издържа доста дълго и еднокринната система е малко по-бавна, но ефектите ще траят по-дълго. Ефектите, въпреки че са по-бавни, имат по-продължително действие в тялото, когато говорим за ендокринната система. Химическите съобщения, наречени хормони, които ендокринната система използва, могат да бъдат разделени на три различни класа. Първо имаш протеини и полипептиди. Протеините и полипептидните хормони, както всички други протеини в тялото, са изградени от аминокиселини и могат да са доста малки, дори само около три аминокиселини, което е доста малко, като се замислиш, понеже аминокиселината е изградена от малко атоми, а когато става въпрос за три аминокиселини, това са само няколко атома, и стигат до стотици аминокиселини в полипептидната верига. Обикновено след като има повече от сто аминокиселини в една верига, започваш да я наричаш протеин и това важи и за хормоните. Вторият клас след протеините и полипептидите са стероидните хормони. За разлика от протеините и полипептидите, които са изградени от аминокиселини, стероидните хормони обикновено се получават от холестерол, който е липид. От холестерол. Стероидите са изградени от липиди и имат липидоподобни качества, като липса на заряд и способност за преминаване през клетъчните мембрани. Това може да означава, че рецепторът, вместо да е извън клетката, е вътре в клетката. Имаш протеини и стероидни хормони, а после имаш клас, наречен тирозинови производни. Тирозинът е аминокиселина и причината този клас хормони да е отделен, е, че те се получават от тирозин. Тирозинът може да бъде преработен, за да се получат няколко различни хормона. Двата главни класа тирозинови производни са щитовидните хормони и катехоламините. Катехоламини – дано го написах правилно. Катехоламини. Катехоламините са хормоните, които се произвеждат в надбъбречната сърцевина и включват епинефрин и норепинефрин. Малко по-често срещано име извън медицинската общност за епинефрин е адреналин. Адреналин е малко по-познато име, тъй като се появява при отговора "бий се или бягай". Това са трите главни класа хормони и виждаш, че биват класифицирани по структура, но също биват класифицирани по функция в отделна система. Въпреки че всички тези хормони функционират в ендокринната система, не всички от тях имат ендокринна функция. Има клас хормони, които се приемат за автокринно функциониращи, и това са хормони, които водят до отговор в клетката, в която са произведени, или клетката, която е точно до клетката, която произвежда хормона. В допълнение към автокринното сигнализиране има паракринно сигнализиране. Това е по-скоро като регионален ефект. Един пример за паракринен сигнал е между хипоталамуса и хипофизата, което ще покажа след малко. Те са много близо. Няма ясна линия, която разграничава къде свършва функцията на паракринните сигнали, но по принцип това са регионално действащи сигнали. Последният клас са ендокринните сигнали. Това са класическите хормони, които функционират на разстояние в тялото и отговорът им се предизвиква някъде надалеч. Да кажем от хипофизата чак надолу до гонадите. Това е доста дълго разстояние що се отнася до размер на хормона и дължина на кръвоносния съд. Тези се наричат ендокринни жлези. След като разгледахме класификацията на хормоните, искам да говоря за главните органи на ендокринната система, които използват тези хормони, за да комуникират. Написах ги предварително, за да спестя малко време. Първият орган, за който искам да говоря в еднокринната система, е хипоталамусът. Хипоталамусът е член на ендокринната система, но също е член на нервната система. Той е ето тук в мозъка. Има размер колкото гроздово зърно. Като член на нервната система, той приема сигналите, които биват пренесени от сензорните неврони. Той приема тези сигнали и ги предава към ендокринната система през хипофизата, като контролира хипофизата. Хипофизата често е позната като главната жлеза. Тя се намира точно под хипоталамуса и ако хипоталамусът е приблизително колкото гроздово зърно, хипофизата е с размера на грахче. Тя е малка, но ролята и е огромна, защото основно участва в стимулирането на други ендокринни жлези, които в крайна сметка причиняват различни ефекти в тялото. Първият орган, който стимулира, слизайки надолу по списъка, е щитовидната жлеза. Стимулира щитовидната жлеза чрез тиреотропен хормон. Щитовидната жлеза нормално се намира пред трахеята и можеш да я усетиш, когато преглъщаш, но главната роля на щитовидната жлеза е да регулира метаболизма на тялото, засилва го и го забавя, регулирайки цялото тяло, и прави това чрез щитовидните хормони Т3 и Т4. Пълното име на Т3 е трийодтиронин, а пълното име на Т4 е тироксин, но това са щитовидните хормони, които са членове на тирозиновите производни, за които говорих малко по-рано. Зад щитовидната жлеза има четири точки, които заедно са познати като паращитовидни жлези. Чертая ги отпред, но искам да е ясно, че тези точки са отзад на щитовидната жлеза и паращитовидните жлези са главно отговорни за регулиране на нивата на калций в тялото. Правят това чрез своя хормон, паращитовиден хормон. Като преминем надолу по списъка, имаме надбъбречните жлези, които стоят върху бъбреците. Наричат се надбъбречни жлези, понеже са съседни на бъбреците. Друго име за бъбречната система е ренална система. Надбъбречните жлези биват стимулирани чрез освобождаването на адрено- кортикотропен хормон от хипофизата и те освобождават свои собствени хормони. Има две отделни части на надбъбречните жлези. Имаш кората на надбъбречните жлези, която е отвън, и сърцевината, която е вътрешната част на надбъбречните жлези. Кората е мястото, от където идват надбъбречните стероидни хормони, така че имаш глюкокортикостероиди и минералкортикостероиди, например кортизол и алдостерон. Те имат много функции в тялото, като регулиране на обема на течности и стресовия отговор. В сърцевината се произвеждат катехоламиновите хормони. Да повторим, катехоламините бяха вторият клас тирозинови производни, които споменах по-рано. Като преминем още по-надолу, имаме гонадите. При жените това са яйчниците, а при мъжете – тестисите. Гонадите биват стимулирани от освобождаването на FSH и LH от хипофизата, които са фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон. Гонадите приемат тази стимулация и освобождават своите хормони, половите хормони. При жените това са предимно прогестерон и естроген, а при мъжете – тестостерон. Това са гонадите. Извън сигналната система на хипофизата е задстомашната жлеза (панкреас). Задстомашната жлеза не бива стимулирана директно от хипофизата, но освобождава някои много важни хормони – инсулин и глюкагон, чиято функция е да регулират нивата на кръвната захар. Отново, нивата на кръвната захар са свързани с метаболизма, тъй като глюкозата е основният източник, от който получаваме цялата си енергия.