If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:01

Видео транскрипция

И така, имаме представа какво са хормоните и кои органи ги произвеждат, но едно нещо, което ме объркваше много дълго време, е идеята колко от тези хормони са в кръвта ни и как всъщност стигат от точка А до точка В. Ще направя категория за концентрацията. И първата ми мисъл, когато започнах да мисля за хормоните, беше, че те трябва да са винаги налични в кръвоносните ни съдове. Има невъобразим брой кръвни клетки с аз категоризирах хормоните с това ниво на червени кръвни клетки, просто множество от тях, течащи през тялото ни. И докато има много хормони, течащи през тялото ни във всеки даден момент, всъщност количеството е доста малко. Говорим за пикограма на милилитър, което е една милионтна от една милионтна от грама. Много малки количества. Да кажем, че хипофизата иска да стимулира надбъбречните жлези. Освобождава това количество хормони, но това не е директен изстрел. Няма директен път към надбъбречната жлеза. Тя просто освобождава този хормон в кръвта. И после той отива навсякаде, почти все едно тялото ти се къпе в този хормон. Много подобно на радиовълните, които отиват навсякъде през въздуха, но биват приети само от тези, които са настроени на тях, ендокринните хормони текат през цялото тяло, но ефектът им е определен от това къде се намират рецепторите. И когато имаш тези автокринни сигнали, те са автокринни, понеже техните рецептори са ето тук, в клетката, която ги прави. И паракринните сигнали са паракринни, понеже рецепторите им са доста близо до клетките, които ги произвеждат. И същото важи за ендокринната система. Това просто означава, че рецепторите им са много далеч от мястото, където биват произведени хормоните. И концентрацията е малка, но е навсякъде в тялото и бива регулирана от две главни идеи. Имаш идеята за метаболизма, че за всеки един от тези хормони, който достигне дестинацията си, около 99% биват метаболизирани или от черния дроб, или от бъбрека. И черният дроб ги разгражда и прави жлъчен сок, а бъбреците разграждат хормоните и ги екскретират в урината. Но за всеки един от тези изградени хормони още хиляди биват метаболизирани и екскретирани по един или друг начин от тялото. И метаболизмът влияе на концентрацията, но секрецията също влияе на концентрацията. И секрецията влияе на концентрацията чрез много важната идея за обратната връзка и просто предварително начертах кръга на обратната връзка, през който ще ни преведа. И идеята зад кръга на обратната връзка е, че продуктите, които биват изградени и причиняват тази стимулация в различни части на тялото, също стимулират спирането на продукцията на хормоните. Това е малко объркваща идея и ще ни преведа през един пример. Да кажем, че имаме нужда от повече щитовидни хормони и хипоталамусът ни започва да освобождава тиреоосвобождаващ хормон, което е начинът да каже на предната хипофиза, че имаме нужда от тези хормони в кръвта. После предната хипофиза освобождава тиреотропен хормон, който стимулира производството на щитовидната жлеза, на щитовидните хормони, за които говорихме, Т3 и Т4, трийодтиронин и тироксин. Докато тези щитовидни хормони се насят през кръвта, отново, те отиват навсякъде в кръвта, не просто от точка А до точка В. Те са във всички кръвоносни съдове и из всички тъкани на тялото. И тези хормони в крайна сметка стигат до рецептори на хипоталамуса и предната хипофиза, което, когато този щитовиден хормон бъде получен, сигнализира на предната хипофиза да спре произвоството. Ще начертая това в червено, за да е много ясно. Сигнализира ѝ да спре производството на тези хормони. И прави това в предната част на хипофизата и също в хипоталамуса. Казва, че вече нямаме нужда от тези хормони, понеже има много от тях. И това е наистина красив ефект, когато помислиш за таво, че тялото е естествено създадено не само да предизвика ефект, но също да знае кога този ефект вече не е необходим. Това е идеята за отрицателна верига на обратна връзка. И отрицателната обратна връзка е главният начин, по който се контролира тази секреция. Имаш тези хормони и имаш тези органи, които ги произвеждат, и имаш тази идея за регулацията. И в краята сметка това води до участието на ендокринната система в нервната система и поведението. И ако поведението е просто координиран вътрешен и външен отговор на тялото ни в отговор на околната среда, можем да видим, че хормоните, които са част от тези ефекти в различни части на тялото, играят доста интегрална роля в поведението. И поведението, в крайна сметка, образува мост между физиологията на ендокринната система и психологията и науката за ума, и как отговаряме с отношение и личност. И всички тези ефекти, за които говорихме, в поведението, психологически, основата за тези ефекти са координираните хормонални отговори, които се случват из цялата ендокринна система. В този мост между физиологията и психологията започваш да навлизаш в идеи на когнитивно-поведенческата терапия. И когнитивноповедеческата терапия е тази идея, че можеш да контролираш части от това какво прави тялото ти физиологически с ума си. Това е под съзнателен контрол, тези малки хормони, и ако си представиш, че когато се страхуваш, ще нарисувам това, имаш епинефрин, преминаващ през кръвоносните ти съдове и водещ до увеличена сърдечна честота и увеличена дихателна честота, и отклоняващ енергия от храносмилането ти и имунната ти система, и включваш този вид отговор "бий се или бягай"... Но докато се приучаваш към този плашещ стумил и докато вече не се боиш от него, можеш да станеш съзнателно спокоен/на и това води до по-малко адреналин, течащ из тялото ти. И цялата тази маса хормони, които циркулират из тялото ти във всеки даден момент, по определен начин е под твой контрол. И това е много хубава концепция.