If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ендокринната система и влиянието върху поведението - част 2

Създадено от Райън Скот Патън.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

И така, имаме представа какво са хормоните и кои органи ги произвеждат, но едно нещо, което ме объркваше много дълго време, е идеята колко от тези хормони са в кръвта ни и как всъщност стигат от точка А до точка В. Ще направя категория за концентрацията. Първата ми мисъл, когато започнах да мисля за хормоните, беше, че те трябва да са винаги налични в кръвоносните ни съдове. Има невъобразим брой кръвни клетки и аз си представях хормоните като червени кръвни клетки, просто множество от тях, течащи през тялото ни. Но въпреки че има много хормони, течащи през тялото ни във всеки даден момент, всъщност количеството е доста малко. Говорим за пикограми на милилитър, което е една милионна част от една милионна от грама. Много малки количества. Да кажем, че хипофизата иска да стимулира надбъбречните жлези. Освобождава това количество хормони, но това не е директен изстрел. Няма директен път към надбъбречната жлеза. Тя просто освобождава този хормон в кръвта. После той отива навсякъде, почти все едно тялото ти се къпе в този хормон. Много подобно на радиовълните, които се разпространяват навсякъде в пространството, но биват приети само от тези, които са настроени на тях, ендокринните хормони текат през цялото тяло, но ефектът им е определен от това къде се намират рецепторите. Автокринните сигнали са автокринни, понеже рецепторите за тях са ето тук, в клетката, която ги прави. Паракринните сигнали са паракринни, понеже рецепторите затях са доста близо до клетките, които ги произвеждат. Същото важи и за ендокринната система. Това просто означава, че рецепторите за тях са много далеч от мястото, където се произвеждат хормоните. Концентрацията е малка, но те са навсякъде в тялото и концентрацията им се регулира по два основни механизма. Първият е чрез метаболизма – всеки един от тези хормони, който достигне дестинацията си, около 99% се метаболизират или от черния дроб, или от бъбрека. Черният дроб ги разгражда и произвежда жлъчен сок, а бъбреците разграждат хормоните и ги екскретират в урината. Но за всеки един от тези изградени хормони още хиляди биват метаболизирани и екскретирани по един или друг начин от тялото. Метаболизмът влияе на концентрацията, но секрецията също влияе на концентрацията. Секрецията влияе на концентрацията чрез много важния механизъм за обратна връзка и просто предварително начертах кръга на обратна връзка, който ще разгледаме. Механизмът на обратната връзка е, че продуктите, които биват изградени и причиняват тази стимулация в различни части на тялото, също стимулират спирането на производството на хормоните. Това е малко объркваща идея, затова ще дам един пример. Да кажем, че имаме нужда от повече щитовидни хормони и хипоталамусът ни започва да освобождава тиреоосвобождаващ хормон, което е начинът да каже на предната хипофиза, че имаме нужда от тези хормони в кръвта. После предната хипофиза освобождава тиреотропен хормон, който стимулира производството на хормони от щитовидната жлеза, тези, за които говорихме, Т3 и Т4, трийодтиронин и тироксин. Докато тези щитовидни хормони се пренасят през кръвта, да повторим, те отиват навсякъде с кръвта, не просто от точка А до точка В. Те са във всички кръвоносни съдове и из всички тъкани на тялото. Тези хормони в крайна сметка стигат до рецептори на хипоталамуса и предната хипофиза, и когато този щитовиден хормон бъде получен, се подава сигнал към предната хипофиза да спре да произвежда стимулиращия го хормон. Ще означа това с червено, за да се вижда много ясно. Сигнализира ѝ да спре производството на тези хормони. Това става в предната част на хипофизата и също в хипоталамуса. Те разбират, че вече нямаме нужда от тези хормони, тъй като има много от тях. Това е толкова красиво и ефикасно, когато помислиш за него – че тялото притежава способността не само да предизвика ефект, но също да знае кога този ефект вече не е необходим. Това е механизмът на отрицателна обратна връзка. Отрицателната обратна връзка е главният начин, по който се контролира секрецията на хормоните. Имаш тези хормони и имаш тези органи, които ги произвеждат, и имаш тази идея за регулацията. В крайна сметка това води до участието на ендокринната система в нервната система и поведението. Ако поведението е просто координиран вътрешен и външен отговор на тялото ни в отговор на околната среда, можем да видим, че хормоните, които са част от тези ефекти в различни части на тялото, играят доста интегрална роля в поведението. И поведението, в крайна сметка, образува мост между физиологията на ендокринната система и психологията и науката за ума, и как се определя отношението и личността. Всички тези ефекти, за които говорихме при поведението, психологически, основата за тези ефекти са координираните хормонални отговори, които се случват в цялата ендокринна система. В този мост между физиологията и психологията започваш да навлизаш в идеи на когнитивно-поведенческата терапия. Когнитивно-поведеческата терапия е тази идея, че можеш да контролираш с ума си части от това, което прави тялото ти физиологически. Това е подсъзнателен контрол, тези малки хормони, и ако си представиш, че когато се страхуваш – ще нарисувам това, имаш епинефрин, преминаващ през кръвоносните ти съдове и водещ до увеличена сърдечна честота и увеличена дихателна честота, и отклоняващ енергия от храносмилането ти и имунната ти система, и включваш този вид отговор "бий се или бягай"... Но след като се адаптираш към този плашещ стимул и след като вече не се боиш от него, можеш да станеш съзнателно спокоен/на и това води до по-малко адреналин, течащ из тялото ти. Цялата тази маса хормони, които циркулират из тялото ти във всеки даден момент, по определен начин е под твой контрол. И това е много хубава концепция.