If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:39

Видео транскрипция

Случвало ли ти се е е да се замислиш за начина, по който общуват различните части на телата ни? Мисля, че често възприемаме телата си като нещо цялостно, завършено. Но всъщност тялото е създадено от множество части. Има много системи от органи. И всяка от тях има различни органи. И всички органи са направени от тъкани. И всички тъкани са направени от клетки. Не е за вярване, но в телата ни има поне 100 трилиона клетки. Любопитно е как тези 100 трилиона части комуникират една с друга. Един от начините е чрез нервната система и чрез предварително поставени нервни пътища. Но не всяка част от тялото е свързана с нервите. Например – как част от мозъка ще комуникира с част от бъбрека? За да разберем това, ще трябва да разгледаме ендокринната система. Ендокринна система. Това е система от органи, наречени жлези. Тези жлези отделят малки химични съобщения, наречени хормони. И те изпускат тези малки химични съобщения, наречени жлези, в кръвта, за да ги придвижат от една част на тялото до друга част на тялото и да породят някакъв ефект. Много части от тялото използват тези хормони, за да комуникират. Но някои конкретни органи се дефинират точно чрез този метод на комуникация. Наричаме ги ендокринни жлези. Една от главните ендокринни жлези е хипоталамусът. Хипоталамус. Той се намира точно тук. Той е част от предния мозък. И като част от мозъка, той получава много от тези сигнали от нервната система, за които споменахме. Тези нервни сигнали се изпращат в мозъка. И после хипоталамусът, като двоен член на еднокринната система, изпраща тези сигнали към хипофизната жлеза. И тъй като играе двойна роля между ендокринната система и нервната система, често е определян като контролния център на ендокринната система. Контролен център. В допълнение към стимулирането на хипофизната жлеза, хипоталамусът също създава и свои хормони. Създава АДХ и окситоцин. АДХ означава антидиуретичен хормон. Това е главният регулатор на обема на течностите в тялото ни. А окситоцинът е хормон, който стимулира свиване на матката при бременните жени. Това е хипоталамусът – част от мозъка и част от ендокринната система. Той е началото, контролният център. А точно под хипоталамуса е хипофизната жлеза. Хипофизна жлеза. Хипофизната жлеза се намира ето тук, виси точно отдолу. Хипоталамусът е голям колкото гроздово зърно. А хипофизната жлеза е голяма колкото грахово зърно. То това грахово зърно е толкова важно, че се нарича главна жлеза. Хипофизната жлеза се нарича главна жлеза, защото тя приема стимулацията от хипоталамуса и я изпраща на всички други ендокринни жлези или поне на почти всички ендокринна жлези, така че тяхната работа е силно зависима от хипофизната жлеза. И така това грахово зърно е наистина важна част от ендокринната система. Една от ендокринните жлези, които хипофизата ръководи, е щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е разположена ето тук, във врата ти. Обвита е около трахеята ти. А трахеята ти е дихателната тръба. Затова можеш да усетиш щитовидната жлеза на врата си , когато преглъщаш. Или ако задържиш ръце точно около адамовата си ябълка и преглътнеш, това месесто нещо, което се движи нагоре и надолу е щитовидната жлеза. Една от основните ѝ задачи е да регулира метаболизма ти. Прави го чрез щитовидните хормони Т3 и Т4. Другото название на Т3 е трийодотиронин. А на Т4 - тетрайодотиронин. Но щитовидната жлеза използва хормони, щитовидни хормони, за да стимулира метаболизма на тялото, което е много важно, защото така тялото ни получава енергия. И точно зад щитовидната жлеза се намират четири точки, известни с общото наименование паращитовидна жлеза. Основната роля на паращитовидната жлеза е да регулира нивото на калция в кръвта. А нивото на калция в кръвта е изключително важно, защото калцият прави доста неща в тялото. Той е свързан със свиването на мускулите. Свързан е с растежа на костите. И всички тези функции се повлияват от калция, който се съдържа в кръвта. Затова паращитовидната жлеза, тези четири точки от задната страна на щитовидната жлеза, регулират калция чрез паратиреоидния хормон, или ПТХ. Когато продължим надолу, стигаме до надбъбречната жлеза. Надбъбречната жлеза е разположена точно над бъбреците тук. Нарича се надбъбрчена жлеза, защото е разположена в непосредствена близост до бъбречната система. Бъбречната жлеза се разделя на две части, външна и вътрешна част. Външната част се нарича кора, а вътрешната - сърцевина. Причината за това разделение е това, че двете части на надбъбречната жлеза изпълняват различни функции. Ще започнем с външната част, кората. Там се правят стероидите, надбъбречните кортикостероиди. Два главни примера за стероиди, създадени в надбъбречната кора са кортизолът и алдостеронът. Кортизолът е един от хормоните на стреса. Чрез него се повишава нивото на кръвната захар по време на стрес, затова имаме енергия. И освен това има противовъзпалителни функции. А алдостеронът е един от главните хормони, регулиращи количеството на кръвта и количеството течности във вените и артериите. Това е кората. А сърцевината произвежда клас хормони, наречени катехоламини. А два популярни примера за катехоламини са епинефринът и норепинефринът. Понякога епинефринът се нарича адреналин. Това може да ти звучи по-познато. Защото тези катехоламини всъщност имат значение за реакцията борба или бягство, която тялото извършва в отговор на стресираща или плашеща ситуация. И така, сърцевината и кората образуват надбъбречната жлеза. Продължава надолу по списъка и надолу по тялото. И стигаме до половата жлеза. При жените това са яйчниците а при мъжете - тестисите. Половата жлеза произвежда полови хормони. При мъжете, тестисите произвеждат тестостерон. При жените, яйчниците произвеждат естроген и прогестерон. Но тези полови хормони имат връзка най-вече с развитието на вторичните полови белези като окосмяването, по-широките рамена при мъжете и по-големите гързи при жените. Но те подпомагат преминаването през различни етапи от живота, които са важни за тези полови белези, като пубертетът и менопаузата. И на последно място, но не по важност, е панкреасът. Той се намира тук, в горната част на корема. Оставих го за накрая, защото не е толкова директно свързан с хипофизната жлеза, колкото другите ендокринни хормони. Но все пак използва тези хормони за да стимулира ефект в друга част на тялото. А ефектът, който панкреасът стимулира, е контролирането на кръвната захар. Прави го чрез хормоните инсулин и глюкагон. Панкреасът е от съществено значение, защото без неговите хормони инсулин и глюкагон, не бихме могли да контролираме колко захар има в кръвта, в сравнение с клетките. И това може да доведе до сериозни заболявания като диабет. И с панкреасът завършва нашият списък на главните ендокринни жлези. И когато разглеждаме тези жлези и тези хормони, и се замислим за всички различни процеси, които те стимулират в телата ни, веднага ни става ясно, че в кръвта ни няма само няколко хормона. Множество хормони циркулират през кръвоносната система във всеки един момент. А това потенциално може да доведе до проблеми. Ако, да речем, ти си в мозъка и се опитваш да кажеш нещо на бъбрекът, ще опиташ да изпратиш съобщение като го сложиш в кръвта и го изпратиш надолу по течението. Но как ще си сигурен, че ще стигне дотам? Нали всяка друга ендокринна жлеза се опитва да направи същото? Оказва се, че хормоните са като радиовълни. В твоят град има много различни радиостанции и затова множество различни песни звучат едновременно във всеки един момент. И може и да се долавят станции от съседния град. Но освен ако не настроиш приемника на точно определена станция, няма как да чуеш песента, която звучи по нея. По доста сходен начин хормонът няма да бъде приет, освен ако не открие много специфичен рецептор върху целевата клетка. Затова рецепторът и неговото място са много важни при определянето на функцията на хормона. Разделяме хормоните на класове, за да ни е по-лесно да определим какви функции вършат. Първият клас са автокринните хормони. Автокринните хормони оказват въздействие върху клетката, която ги създава. Пример за това е Т-клетката в имунната система. Тя отделя хормон, който прави, наречен интерлевкин, който дава на самата клетка сигнал да повиши ефективността си и имунната си функция. Друг клас хормони са паракринните хормони. Паракринните хормони действат по зони. Пример за това са хормоните, отделяни от хипоталамуса и насочени към хипофизната жлеза. И на последно място, но не по важност, от класическите класи хормони са ендокринните хормони. Това са хормоните, които действат на разстояние. Пример за това е начинът, по който хипофизната жлеза, стимулира половите жлези, намиращи се далеч от нея. Имаме автокринни, паракринни и еднокринни класове, които ни помагат да определен как действа даден хормон. И така ти разказах много за хормоните. Но това е твоето въведение в един от най-важните начини, по които общуват всичките 100 трилиона различни части от тялото ти.