If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:47

Видео транскрипция

Когато говорим за ендокринни органи и ендокринни жлези, и за хормоните, които хвърчат из цялото тяло, е лесно да си представим, че този процес се случва доста безразборно. Можеш да си представиш как хормоните пътуват из цялото тяло, изстрелват се свободно и свистят навсякъде. Но ако се замислите за ефектите от ендокринните жлези, например надбъбречните жлези с хормоните за борба или бягство, става ясно, че е доста важно ефектите, които тези хормони стимулират, да бъдат контролирани, защото телата ни са доста чувствителни към тези ефекти. Оказва се, че концентрацията на хормона в кръвта във всеки един момент е строго контролирана. Един от начините за това е чрез метаболизма и екскрецията. На всеки хормон, който достигне своя рецептор, се падат хиляди, които биват премахвани от тялото. Един от начините за премахване е чрез черния дроб. Черният дроб ще метаболизира хормоните и ще ги превърне в жлъчка, която в крайна сметка се отделя в храносмилателната система. Друг орган е бъбрекът. Хората имат по два. Те пречистват кръвта непрекъснато. И премахват отпадъчни продукти от кръвта чрез урината. А някои хормони просто се разпадат в кръвта. И после продуктите от това разпадане преминават в черния дроб или бъбреците. А понякога тези хормони се отделят чрез потта. Но идеята в случая е, че винаги, когато едни хормони достигнат рецепторите си, много други са премахвани от тялото. Друг начин, по който се контролира концентрацията на хормони в тялото, е чрез механизма на обратната връзка. Повечето обратни връзки се считат за отрицателни обратни връзки. А идеята за отрицателните обратни връзки е, че условията, получени в резултат на хормоналното действие, потискат допълнителното освобождаване на въпросните хормони. Това може да е доста объркваща идея. Ще нарисувам един пример. Ето тук е хипоталамусът. Ще го оцветя. И ще го напиша. ХИПОТАЛАМУС Хипоталамусът изпраща хормон – тироид-освобождаващ хормон. Освобождава го. И той отива до хипофизната жлеза, която ще оцветя, ето тук. И в отговор на този хормон, хипофизната жлеза освобождава тироден стимулиращ хормон, ТСХ. И ТСХ слиза до щитовидната жлеза, която ще се намира ето тук. И щитовидната жлеза освобождава своите хормони, Т3 или трийодтиронин и тироксин. И тези щитовидни хормони пътуват през цялото тяло в търсене на рецептори. С цел, например, да регулират метаболизма. Това е една от основните задачи на щитовидната жлеза. И тук тази идея става доста яка. Защото някои от рецепторите се намират в хипофизната жлеза и хипоталамуса. И когато щитовидните хормони достигнат хипофизата и хипоталамуса, те дават сигнал на самата хипофиза и хипоталамус да спрат да произвеждат хормони. И хипоталамусът и хипофизната жлеза виждат, че имаме достатъчно щитовидни хормони в кръвта и че не е нужно да правят повече. И това е сред основните начини, чрез които се контролира нивото на щитовидните хормони. Това може да ти се стори малко излишно. В смисъл - ако хипоталамусът може да бъде изключен от щитовидните хормони и е по-нагоре от хипофизата жлеза, защо изобщо е необходимо и хипофизната жлеза да има такива рецептори? Но този излишък е просто отражение на това колко важни са обратните връзки и колко е важна концентрацията на хормони в тялото. Надявам се да е станало ясно, че нивата на хормоните в тялото не са безразборни и неконтролируеми. И че концентрацията е важна.