If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:37

Видео транскрипция

Увод в ендокринната система САЛМАН КАН: Намирам се в Медицинския факултет на университета в Станфорд заедно с Нийл Гезундхайт, който е преподавател тук, в Медицинския факултет. НИЙЛ ГЕЗУНДХАЙТ: Здравей, Сал. СК: Какво ще обсъждаме? НГ: Днешната тема е ендокринология – това е науката за хормоните. Думата "хормон" идва от гръцки и означава "предизвиквам активност". И работата на хормоните всъщност е, че те са химически пратеници, които се създават в една част на тялото и обикновено отиват в друга част на тялото, като се смята, че предизвикват активност и позволяват на друг орган да функционира. СК: Значи те са основен вид сигнализиране, начин за комуникация между една част на тялото с друга. НГ: Точно така. Те са много сложни комуникатори. Мисля, че това е перфектен термин. Друг начин, по който можем да го обясним, е, че нашето тяло общува по някакъв начин директно. Например нервите инервират мускули. Когато искаш да съкратиш мускулите си, изпращаш сигнал до мозъка, който преминава по нерва и директно достига до мускула и предизвиква съкращението му. Докато хормоните са повече като "Wi-Fi" в човешкото тяло. Те са безжична връзка. Те се секретират на едно място, навлизат в кръвния поток, като радиовълните, ако щеш. И след това те въздействат върху друга част на тялото от разстояние, без директно да се свързват с тази част механично. СК: А дали хормоните са някакъв конкретен вид протеини или някакъв специален вид химични вещества, или просто са всяко вещество, което върши нещата, които току-що описа? НГ: Те могат да са всякакви химични вещества, но се делят на две основни категории. Има малки молекули, които обикновено се получават от аминокиселини. Тези молекули са едва от 300 най-много до 500 далтона, което е единица за молекулна маса, до големи протеини, които могат да съдържат хиляди и хиляди аминокиселини. СК: Разбирам. Значи наистина всичко, което има сигнализираща функция. НГ: Точно така, тогава би се считало за хормон. Освен това делим хормоните на три подгрупи. Наричаме ендокринни хормони тези от тях, които навлизат в кръвта и работят на далечни разстояния. Ще дадем няколко примера на твоята диаграма след минута. Но има и други, които се наричат паракринни хормони. Паракринните хормони действат повече в отделни зони. Те могат да бъдат създадени в една част от тялото и функционират на малко разстояние от това място на синтез. И третата категория, която не е толкова позната, е на автокринните хормони. Автокринните хормони всъщност се произвеждат директно в една клетка и функционират в нея или в съседна на нея, на много, много малки разстояния. СК: Разбирам. Да. Мисля, че си представям какво са ендокринните хормони. Те се освобождават някъде далеч в тялото. Ако се уловят от правилния рецептор, изпълняват правилната фукция. А дали въздействието на паракринните хормони е малко, тъй като те могат да изминават само малки разстояния? Или има и още нещо? НГ: Обикновено паракринните хормони навлизат в кръвта, но концентрацията на рецептора, или с други думи получателят, е много наблизо. Причината паракринните хормони да функционират регионално, е, че рецепторите са с висока концентрация в непосредствена близост до мястото на синтез. Същата е и ситуацията с автокринните хормони – там, където се секретират, има много висока концентрация на получателя точно в същата клетка и точно в тази до нея. СК: Може би ще задам глупав въпрос, но твоята област се нарича ендокринология. А има ли паракринолози? НГ: Е, това е добър въпрос. Не мисля, че има. Считам, че това е така, защото функциите на паракринните хормони са открити по-късно и ние все още отнасяме това в областта на ендокринологията. СК: Ясно. Значи всички хормони се изучават от ендокринологията, въпреки че ендокринни хормони са само тези, които действат на далечни разстояния. НГ: Точно така. Това е добър начин да ги обобщим. Харесва ми диаграмата, която начерта, тъй като илюстрира някои от най-важните ендокринни органи, тези, върху които ще се фокусираме в урока. Първият от тях, който много добре се вижда в главата, в основата на мозъка, е тази оранжева структура – което е хипофизната жлеза. Точно така Хипофизната жлеза се нарича главна жлеза, защото от хипофизата се секретират хормони, които действат и върху други органи. Затова ще ти дам пример. Един от хормоните, който се създава в хипофизата, се нарича тиреоиден стимулиращ хормон, или ТСХ. И след като напусне хипофизата отива в кръвообращението и действа на щитовидната жлеза, където има множество рецептори за ТСХ на повърхността на тиреоидните клетки Това стимулира щитовидната жлеза да произвежда тиреоидни хормони, обикновено тироксин Т4 или трийодтиронин Т3. Това са двата основни циркулиращи тиреоидни хормона. СК: И каква е тяхната функция? НГ: Те регулират метаболизма, регулират апетита, регулират термогенезата, регулират мускулната функция. Те извършват обширни дейности върху други части на тялото. СК: И това в известен смисъл е възходяща или низходяща регулация за цялото тяло и за метаболизма. НГ: Точно така. Затова някой със хипертиреоидизъм ще има много бърз метаболизъм. Може би ти е позната обичайната картина на някой с висок сърдечен ритъм, ускорен метаболизъм, загуба на тегло. Такъв човек има повишени нива на тиреоидния хормон. Но можеш да видиш и обратната ситуация, когато някой има дефицит на тиреоидния хормон и е с хипотиреоидизъм. Затова е жизнено важно да поддържаме правилното количество на всички тези хормони, а тиреоидните хормони са един добър пример за това. Крайното регулиране обаче е от хипофизата. СК: Тя е един вид главната жлеза. Изпраща сигнал там и след това е останалото. НГ: Именно. По-късно ще говорим и за обратната връзка, защото как иначе хипофизата ще знае кога да спре да произвежда ТСХ? И по принцип, като термостат, тя може да усети нивата на тиреоидните хормони. И когато тези нива са в нормата и не са много високи, ще намали количеството на ТСХ, което произвежда. Ако нивата са много ниски, ще повиши ТСХ, за да се опита да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече тиреоидни хормони. СК: Това е страхотно. И какво друго имаме тук? НГ: Има и други хормони, някои от най-важните – освен да стимулира тиреоидните хормони, хипофизата създава хормон, който се нарича АКТХ – адренокортикотропен хормон, който въздейства върху надбъбречната кора. Надбъбречната жлеза е точно тази, която се намира най-отгоре на бъбреците. Външните слоеве на надбъбречната жлеза са надбъбречната кора и те се стимулират от АКТХ. СК: Те не са свързани с бъбрека. Те просто се намират върху него. Те структурно са там. НГ: Точно така. Те се свързани само с това, че кръвоснабдяването е богато, точно както и при бъбреците, и те се намират върху бъбрека. Наричат се надбъбречни, защото са съседни на бъбрека и са в тази бъбречна област. СК: Това би трябвало да е очевидно, но никога не съм го осъзнавал. НГ: Но сами по себе си те не филтрират кръвта или нямат някоя от ключовите функции, които бъбреците изпълняват. СК: Разбирам. И каква е тяхната роля? НГ: Надбъбречните жлези произвеждат надбъбречни хормони като кортизол, който регулира глюкозния метаболизъм, и е важен за поддържането на кръвното налягане и доброто физическо състояние. Произвежда и минералокортикоиди като алдостерон, който е важен за регулирането на солта и водния баланс. Също така произвежда и андрогени, отново с важна роля. Тези трите са главните хормони, произведени от надбъбречната кора. Преди всичко АКТХ регулира кортизола и андрогените. Има и друга система, която регулира минералокортикоидите, която ще обсъдим след малко. СК: Добре. Тук има още някои органи. НГ: Да. Така, освен хипофизата, ние имаме лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон. Съкращават се като ЛХ и ФСХ. ЛХ и ФСХ. Действат върху половите жлези. При мъжете действат върху тестисите, а при жените – върху яйчниците, и стимулират развитието на сперматозоидите при мъжете и на яйцеклетките при жените, както и произвеждането на анаболни стероиди, най-вече тестостерон при мъжете и естрадиол при жените. СК: Ясно. Пропускаме ли нещо? НГ: Има и още два хормона, които също произлизат от предната част на хипофизата. Това са хормоните на растежа, които са много важни за оптималния растеж на дългите кости. СК: Хипофизата наистина изпълнява доста функции. НГ: Да, наистина е така. СК: HGH е човешкият хормон на растежа. НГ: Да. Човешкият растежен хормон, който влияе на дългите кости например. Имаме още и пролактин, който е важен при жените за кърменето, който им позволява да кърмят след раждане. СК: А инсулинът е? НГ: Инсулинът е ключов хормон, но той не се отделя от хипофизата. Сега ще се придвижим малко надолу. Говорихме за щитовидната жлеза, която произвежда тиреоидни хормони. Когато стигнем до панкреаса – тази жълта структура точно в средата, в панкреаса има малки островчета, наречени острови на Лангерханс. Тези островчета в панкреса произвеждат ендокринните хормони като инсулин и глюкагон. Инсулинът е жизненоважен. Без инсулин имаме диабет. Без инсулин също така глюкозата не може да се придвижи до мускула и да премахне глюкозата от кръвта нормално. Отсъствието на инсулин може да предизвика всички симптоми на диабет, за които ще говорим нататък. СК: Структурно изглежда, че точно тук е панкреаса. Тук са надбъбречните жлези, и те всички изглежда са около този кръстопът... тъй като те всички са много важни, за да достигнат там, където трябва. НГ: Това е добро наблюдение. Те всички имат много добър венозен дренаж, така че когато произвеждат своите хормони, те навлизат в кръвта доста бързо, понеже те са жизненоважни структури. СК: Това е чудесно. Мисля, че можем да спрем дотук . В следващото видео ще покажем и някои изображения, които считам за доста интересни. НГ: Добре Да. В следващото видео ще говорим за това как да поддържаме правилните хормонални нива или иначе нещата се объркват. СК: Чудесно. Много благодаря. НГ: И аз благодаря..