If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:37

Видео транскрипция

Увод в ендокринната система САЛМАН КАН: Намирам се в медицинския факултет на университет Станфорд заедно с Нийл Гезундхайт, който е преподавател тук в медицинския факултет. НИЙЛ ГЕЗУНДХАЙТ: Здравей, Сал. СК: Какво ще обсъждаме? НГ: Днешната тема е ендокринология – това е науката за хормоните. Думата "хормон" идва от гръцки и означава "предизвиквам активност". И работата на хормоните всъщност е, че те са химически пратеници, които се създават в една част от тялото и обикновено отиват в друга част от тялото, като се смята, че предизвикват активност и позволяват на друг орган да функционира. СК: Значи те са основен вид сигнализиране, начин за комуникация между една част от тялото с друга. НГ: Точно така. Те са много сложни комуникатори. Мисля, че това е перфектен термин. Друг начин, по който можем да го обясним е, че нашето тяло общува по някакъв начин директно. Например нервите инервират мускули. И когато искаш да свиеш мускулите си, изпращаш сигнал до мозъка, който отива до нерва и директно достига до мускула и предизвиква съкращението му. Докато хормоните са повече като "Wi-Fi" в човешкото тяло. Те са безжична връзка. Биват създадени на едно място. Навлизат в кръвния поток, като радиовълните, ако щеш. И след това те функционират върху друга част от тялото от разстояние, без директно да се свързват с тази част механично. СК: А хормоните, те специфичен вид протеин или специфичен вид химическо вещество са? Наистина ли те са нещо, което върши всичко, което току-що описа? НГ: Почти всичко, но те се делят на две основни категории. Има малки молекули, които обикновено се получават от аминокиселини. Тези молекули са едва 300 до най-много 500 далтона, което е единица за молекулна маса, до големи протеини, които могат да бъдат хиляди и хиляди размери аминокиселини. СК: Разбирам. Значи всичко, което наистина има сигнализираща функция. НГ: Точно така, и би се считало за хормон Освен това делим хормоните на три подгрупи. Наричаме ендокринни хормони тези от тях, които наистина навлизат в кръвта и работят на далечни разстояния. И ще дадем няколко примера на твоята диаграма след минута. Но има и други, които се наричат паракринни хормони. Паракринните хормони действат повече в отделни зони. Те могат да бъдат създадени в една част от тялото и функционират на малко разстояние от това място на синтез. И третата категория, която не е толкова позната, е на автокринните хормони. Автокринните хормони всъщност се произвеждат директно в една клетка и функционират в нея или в съседна на нея, на много, много малки разстояния. СК: Разбирам. Да. Така, ендокринните хормони, мисля че си ги представям. Те се освобождават някъде далеч в тялото. Ако се уловят от правилния рецептор, изпълняват правилната фукция. А дали въздействието на паракринните хормони е малко, тъй като те могат да изминават само малки разстояния? Или има и още нещо? НГ: Обикновенно паракринните хормони навлизат в кръвта, но концентрацията на рецептора, или с други думи получателят, е много наблизо. Това, което кара паракринните хормони да функционират регионално, е високата концентрация на рецепторите, които са много близо до мястото на синтез. Същата е и ситуацията с автокринните, те често се създават и има много висока концентрация на получателя точно в тази клетка и точно в тази до нея. СК: Това може и да е глупав въпрос, но това се нарича ендокронология. А има ли паракринолози? НГ: Е, това е добър въпрос. Не мисля, че има. Считам, че това е така, защото фунциите на паракринните хормони са открити по-късно и ние все още отнасяме това в областта на ендокринологията. СК: Ясно. Значи всички хормони са ендокринология, въпреки че ендокринните хормони са тези, които действат на далечни разстояния. НГ: Точно така. Това е добър начин да ги обобщим. Харесва ми диаграмата, която начерта, тъй като илюстрира някои от най-важните ендокринни органи, тези, върху които ще се фокусираме в урока. Така, първият, който много добре се вижда в главата, в основата на мозъка, е тази оранжева структура, което е хипофизната жлеза. Точно така Хипофизната жлеза се нарича главната жлеза, защото от хипофизата създаваме хормоните, които действат и върху други органи. Затова ще ти дам пример. Един от хормоните, който се създава в хипофизата, се нарича тиреоиден стимулиращ хормон, или ТСХ. И след като напусне хипофизата отива в циркулацията и действа на щитовидната жлеза, където има множество рецептори на ТСХ на повърхността на тиреоидните клетки Това стимулира щитовидната жлеза да произвежда тиреоидни хормони, обикновено тироксин Т4 или трийодтиронин Т3. Това са двата основни циркулиращи тиреоидни хормона. СК: И каква е работата на тези? НГ: Те регулират метаболизма, регулират апетита, регулират термогенезата, регулират мускулната фунцкия. Те извършват обширни дейности върху други части на тялото. СК: Но това по някакъв начин е възходяща или низходяща регулация за цялото тяло и за метаболизма. НГ: Точно така. Затова някой със хипертиреоидизъм ще има много бърз метаболизъм. Може би ти е позната обичайната картина на някой с висок сърдечен ритъм, ускорен метаболизъм, загуба на тегло. Това е някой с повишени нива на тиреоидния хормон. Но можеш да видиш и обратната ситуация, когато някой има дефицит на тиреоидния хормон и е с хипотиреоидизъм. Затова е жизнено важно да поддържаме правилното количество на всички тези хормони, а тиреоидните хормони са един добър пример за това. Крайното регулиране обаче е от щитовидната жлеза. СК: Тя е един вид главната жлеза. Изпраща сигнал там и след това е останалото. НГ: Именно. По-късно ще говорим и за обратната връзка, защото как иначе хипофизата ще знае кога да спре да произвежда ТСХ? И по принцип, като термостат, тя може да усети нивата на тиреоидните хормони. И когато тези нива са в нормата и не са много високи, ще намали количеството на ТСХ, което произвежда. Ако нивата са много ниски, ще повиши ТСХ, за да се опита да стимулира щитовидната жлеза да произвежда още повече тиреоидни хормони. СК: Това е страхотно. И какво друго имаме тук? НГ: Добре. Други хормони, някои от най-важните. Освен да стимулира тиреоидните хормони, хипофизата създава хормон, който се нарича АКТХ – адренокортикотропен хормон, който функционира в надбъбречната кора. Надбъбречната жлеза е точно тази, която се намира най-отгоре на бъбреците. Външните слоеве на надбъбречната жлеза са надбъбречната кора и те се стимулират от АКТХ. СК: Те не са свързани с бъбрека. Те просто се намират на върха му. Те структурно са там. НГ: Точно така. Те се свързани само с това, че кръвоснабдяването е богато, точно както и при бъбреците, и те се озовават над бъбрека. Наричат се надбъбречни, защото са съседни на бъбрека и което е бъбречна част. СК: Това би трябвало да е очевидно, но никога не съм го осъзнавал. НГ: Но сами по себе си те не филтрират кръвта или нямат някоя от ключовите функции, които бъбреците изпълняват. СК: Разбирам. И каква е тяхната роля? НГ: Значи надбъбречните жлези произвеждат надбъбречни хормони като кортизол, който регулира глюкозата и метаболизма, и е важен за поддържането на кръвното налягане и доброто физическо състояние. Произвежда и минералокортикоиди като алдостерон, който е важен за регулирането на солта и водния баланс. Също така произвежда и андрогени, отново с важна роля. Тези трите са главните хормони, произведени от надбъбречната кора. Преди всичко АКТХ регулира кортизола и андрогените. Има и друга система, която регулира минералокортикоидите, която ще обсъдим след малко. СК: Добре. Имаме още някои органи тук. НГ: Да. Така, освен хипофизата, ние имаме лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон. Съкращават се като ЛХ и ФСХ. ЛХ и ФСХ. Действат върху половите жлези. При мъжете действат върху тестисите, а при жените – върху яйчниците, и стимулират развитието на сперматозоидите при мъжете и на яйцеклетките при жените, както и произвеждането на анаболни стероиди, най-вече тестостерон при мъжете и естрадиол при жените. СК: Ясно. Пропускаме ли нещо? НГ: Има и още два хормона, които също произлизат от предната част на хипофизата. Това са хормоните на растежа, които са много важни за оптималния растеж на дългите кости. СК: Хипофизата наистина изпълнява доста функции. НГ: Да, наистина е така. СК: HGH значи е човешкият хормон на растежа. НГ: Да. Човешкият растежен хормон, който влияе на дългите кости например. Имаме още и пролактин, който е важен при жените за кърменето, като ги прави способни да кърмят след раждане. СК: А инсулинът е? НГ: Инсулинът е ключов хормон, но той не идва от хипофизата. Сега ще се придвижим малко надолу. Говорихме за щитовидната жлеза, която произвежда тиреоидни хормони. Когато стигнем до панкреаса – тази жълта структура точно в средата, в панкреаса има малки островчета, наречени острови на Лангерханс. Тези островчета в панкреса произвеждат ендокринните хормони като инсулин и глюкагон. Инсулинът е жизненоважен. Без иснулин имаме диабет. Без инсулин също така глюкозата не може да се придвижи до мускула и да се премахне глюкозата от кръвта нормално. Отсъствието на инсулин може да предизвика всички симптоми на диабет, за които ще говорим нататък. СК: Структурно изглежда, че точно тук е панкреаса. Тук са надбъбречните жлези, като всички те са някакъв вид обмен, тъй като те всички са много важни, за да достигнат там, където трябва. НГ: Това е добро наблюдение. Те всички имат много венозен дренаж, така че когато произвеждат други хормони, той навлиза в кръвта доста бързо, понеже те са жизненоважни структури. СК: Това е чудесно. Мисля, че можем да спрем дотук . В следващото видео ще ти покажем и някои картинки, които считам за доста интересни. НГ: Добре Да. В следващото видео ще говорим за това как да поддъжаме правилното количество на хормона или иначе нещата се объркват. СК: Чудесно. Много благодаря. НГ: Добре. Благодаря.