If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Антикоагулация и тромболиза

Антикоагулация е процес, който предотвратява образуването на съсиреци. Тромболиза е процес на разграждане на съсиреци след формирането им. Научи как антитромбин ІІІ взаимодейства с хепарино подобни молекули и как плазмин разгражда фибрин. Създадено от Гриселда Гомес.

Видео транскрипция

Добре, тук имаме кръвоносен съд и той е бил наранен. Първо искам да припомня хемостазата. Когато кръвоносен съд е бил наранен, искаме да се уверим, че кръвта, която тече през този кръвоносен съд, продължава да тече през кръвоносния съд и опитваме да минимизираме количеството кръв, което изтича от кръвоносния съд на мястото на нараняване. Това се случва чрез хемостаза. Първата част от хемостазата е да направим тромбоцитна запушалка. И това се случва по време на първичната хемостаза. Но тя все още е слаба, така че трябва да я подсилим. Начинът да я подсилим е чрез вторична хемостаза. Това става с помощта на протеин, наречен фибрин. Свързваме ги заедно и създаваме фибринова мрежа върху тромбоцитната запушалка. Тази фибринова мрежа върху тромбоцитната запушалка се нарича съсирек. Какво ще се случи, ако хемостазата продължи и няма какво да я спре? Просто ще получаваме съсирек след съсирек, след съсирек. Можеш да се досетиш, че това е проблем. Сега кръвта, която трябва да протича оттук, застоява зад този съсирек и не стига до където е необходима. Въпреки че хемостазата е нещо хубаво, ако имаме твърде много съсирване, това може да е лошо. Телата ни имат нужда от начин да се уверят, че не получаваме много съсиреци. Нека се отърва от тези съсиреци. Начинът, по който телата ни правят това, е чрез два процеса, наречени антикоагулация и тромболиза. Антикоагулацията е процесът, който предотвратява образуването на съсиреци. Тромболизата е процесът, който разгражда съсиреци, след като са били образувани. Върху тези два процеса ще се фокусирам днес. Това съревнование между двата противоположни процеса се случва в голяма степен в телата ни. Телата ни предпочитат да поддържат определено равновесие. Има определена норма. В ежедневието ни телата ни имат нужда от начини да се връщат към тази норма. Да вземем за пример телесната температура. Телата ни предпочитат да са при 98,6 градуса по Фаренхайт, което е приблизително 37 градуса по Целзий. Това е нормалното. И, разбира се, това е диапазон, така че може да е малко по-високо, малко по-ниско, но нищо твърде драстично. Но понякога може да намалее и да сме твърде студени. Да кажем, че вън вали сняг и нямаш пуловер. Телата ни, за да върнат температурата обратно нагоре, ни карат да треперим. Мускулите ни създават топлина, за да върнат телата ни към нормална температура. Или понякога телата ни стават твърде горещи. Да кажем, че имаме висока температура или бягаме в горещ ден. Телата ни, за да ни охладят и да смъкнат температурата ни, започват да се потят и това ни охлажда и извежда излишната топлина от тялото ни и се връщаме към нормалното. Нека сега изтрия това. Ще ти покажа как това е подобно на случващото се в кръвоносните съдове. Фиксираната ни точка е, да кажем, добър кръвоток. Това е важно, понеже ако имаме добър кръвоток, тогава всичките ни тъкани получават това, от което имат нужда. Получават кислород и хранителни вещества, които биват носени в кръвта. Но понякога може да имаме нараняване на кръвоносен съд и да започнем да кървим. Това ни отдалечава от предпочитанието ни, което е добър кръвоток. В отговор на това, за да се върнем към наличието на добър кръвоток, преминаваме през хемостаза. Това позволява да се образува съсирек, да спре кървенето в този наранен кръвоносен съд и да се върнем към наличието на добър кръвоток. Но ако хемостазата е прекомерна, или друг процес, който причинява съсирване, при такова прекомерно съсирване, както видяхме преди, съсиреците могат да блокират кръвотока през този кръвоносен съд. Начинът да се погрижим за това е чрез антикоагулация и тромболиза. Чрез антикоагулацията и тромболизата ще разградим всеки съсирек и ще предотвратим образуването на повече съсиреци, и ще се уверим, че имаме добър кръвоток в кръвоносния съд. Това е балансът между хемостазата и антикоагулацията и тромболизата. Да разгледаме какво правят телата ни, за да предотвратят съсиреци или да разградят съсиреци. Нека първо говорим за антикоагулацията. При антикоагулацията искаме да предотвратим образуването на съсиреци. Искаме да предотвратим хемостазата. При хемостазата можем да предотвратим тромботичната запушалка или можем да предотвратим образуването на фибриновата мрежа. Нека първо говорим за образуването на тромбоцитната запушалка и как можем да предотвратим първична хемостаза. Тук имаме тромбоцитите, които се носят из кръвта. Искаме да се уверим, че предотвратяваме образуването на съсиреци. Няма наранени ендотелни клетки, така че нямаме нужда от хемостаза, нямаме нужда от пристигането на тромбоцити. Здравите ни ендотелни клетки ще секретират две молекули. И двете правят едно и също нещо. Първото нещо, което правят, е да не позволят на тромбоцитите да стигнат до ендотелните клетки и да се прикрепят към тях. Блокират приближаването на тромбоцитите. Другото нещо, което правят, е да действат върху гладкомускулните клетки на кръвоносния съд и да причинят вазодилатация. Това е важно, понеже искаме да се уверим, че кръвоносните ни съдове остават отворени и кръвта може плавно да тече през тях. Тези две молекули се наричат – едната от тях са нарича простациклин, който е пептид. Другата е азотен оксид. Сега да разгледаме вторичната хемостаза и как я предотвратяваме. При вторичната хемостаза – нека превъртя – образува се фибринова мрежа за подсилване на тромбоцитната запушалка. Което, отново, не ни трябва в този случай, понеже няма нараняване и няма нужда от съсирек. Начинът за изграждане на тази фибринова мрежа е чрез активиране на коагулационната каскада. Тук имаме факторите на съсирване, семейство протеини. Когато активираме коагулационната каскада, ще получим тромбин. Фибринът се свързва с горната част на тромбоцитната запушалка, създава фибриновата мрежа и подсилва тромбоцитната запушалка. Начинът нашите тела, кръвоносните ни съдове да предотвратят вторичната хемостаза, е чрез две различни вещества, така че ендотелните клетки, същите клетки, които ограждат вътрешната страна на кръвоносния съд, и това са същите клетки, които отделят простациклин и азотен оксид, за които говорихме, синтезират две вещества. Едното от тях се нарича хепариноподобно вещество. Това вещество е на повърхността на ендотелната клетка, комуникираща с кръвта. Това вещество взаимодейства с друг протеин, който се носи в кръвта. Този протеин се нарича анти-тромбин III. Можеш да видиш, че при хемостазата имаме тромбин и искаме да направим съсирек. А при антикоагулацията имаме анти-тромбин III и искаме да предотвратим съсирек. Анти-тромбин III ще взаимодейства с тази хепариноподобна молекула. Когато анти-тромбин III взаимодейства с хепариноподобната молекула, ще инактивира тромбина. Няма да позволи на тромбина да направи фибрин от фибриногена, и също така ще инактивира един коагулационен фактор, коагулационен фактор Х. Второто вещество, което ендотелните клетки имат на повърхноста си и което комуникира с кръвта, е протеин, наречен тромбомодулин. "Тромбо", отново, означава съсирек, а "модулин" означава да регулира. Или да промени. Казахме, че тромбинът способства за получаване на фибрин от фибриноген. Но тромбомодулинът – ако има тромбин, носещ се в кръвта и искаме да гарантираме, че няма да се стигне до прекомерно съсирване, тромбомодулинът ще промени нормалното действие на тромбина, което е да направи съсирек. Така работи антикоагулацията. Но не само тромбинът и тромбомодулинът работят за антикоагулация. Когато имаме тромбин и тромбомодулин, работещи заедно и взаимодействащи един с друг, сега протеин С, с помощта на протеин S, ще бъде активиран. След като бъде активиран, той ще взаимодейства с комплекса тромбин/тромбомодулин. Тези три неща подпомагат за антикоагулацията. Начинът това да подпомогне антикоагулацията е като инактивира два специфични коагулационни фактори – коагулационен фактор V и коагулационен фактор VIII. Сега, когато разгледахме антикоагулацията, нека поговорим малко повече за тромболизата. Както казах, при тромболизата се разгражда съсирека, който вече съществува. Начинът да разградим този съсирек е с протеин, наречен плазмин. Харесва ми да си го представям като малка акула, носеща се наоколо и чакаща да разгради тези съсиреци. Ще я нарисувам ето така, с малък трион. Този протеин се нарича плазмин. Плазминът ще разгради фибрина и фибриногена. Но плазминът не се носи в кръвта през цялото време, защото тогава изобщо нямаше да има кръвосъсирване, понеже плазминът постоянно щеше да разгражда фибрина и фибриногена. Искаме да сме сигурни, че можем да имаме плазмин, когато ни трябва. А имаме нужда от плазмин, когато не искаме да се образува съсирек или когато нямаме нужда да се образува съсирек. Плазминът се получава от плазминоген. Точно както фибриногена, плазминогенът разполага с допълнителна част протеин. Начинът да получим плазмин от плазминоген отново е чрез нашите здрави еднотелни клетки. Нашите ендотелни клетки ще секретират активатор на плазминогена. Този тъканен активатор на плазминогена ще премахне тази допълнителна част протеин от плазминогена и ще направи плазмин. Нека сега се върнем назад и да погледнем общата картина на антикоагулацията и тромболизата.