Текущ час:0:00Обща продължителност:14:39

Видео транскрипция

Това е кръвоносен съд, който е изграден от тези ендотелни клетки, като всички други кръвоносни съдове. Да кажем, че този кръвоносен съд се е сбил с някой и в резултат на това е пострадал леко. Стената е пробита и клетките ѝ вече не изолират кръвоносния съд от околните тъкани. Когато това се случи, не искаме цялата кръв от този съд да се излее навън, защото ще загубим много кръв. Тялото има метод за запазване на кръвта на мястото ѝ. Първото нещо, което ще се случи, е, че малките тромбоцити, които циркулират в кръвта ще пристигнат, натрупат на мястото и формират първоначална запушалка. Тези малки нещица на схемата са тромбоцити. Тази импровизирана тапа не е достатъчно солидна и тялото има нужда от втори механизъм за заздравяването ѝ. Този механизъм ще е темата, за която главно ще говорим в това видео. Рисувам този механизъм тук. Рисувам тези малки нишки от фибрин, които се появяват и формират мрежа, която да държи тромбоцитите заедно, образувайки здрава тапа. Как изглеждат тези нишки от фибрин? Те са съставени от по-малки фибринови части. За тях говорим, когато казваме фибринови молекули или белтъци. Тези молекули изпитват силно привличане помежду си. Лесно се намират и свързват една с друга, като образуват полимер. Свързват се поред една след друга и образуват нишка фибрин. Въпросът, който изниква е, как да бъдем сигурни, че тези частички фибрин се свързват заедно и образуват нишки точно на мястото на повредата? Примерно, имаме група малки молекули фибрин в този край. Как ще ги спрем да се свързват заедно? Отговорът е, че не можем. Заради това няма фибрин циркулиращ в кръвта. Всъщност имаме нещо друго, ще го нарисувам ето тук. Това нещо е фибрин, но с допълнителна част. Тази допълнителна част покрива една от активните зони на фибрина и така му пречи да се свързва с други молекули фибрин. Името на това нещо е фибриноген, вероятно защото образува фибрин, и оттам фибриноген. Ген (от лат. генезис) означава създавам. Само след като се превърне фибриногенът във фибрин, тези части могат да се свържат и да образуват нишка. Да повторя, нямаме фибрин, циркулиращ в кръвта, а фибриноген. Въпросът ми сега е как тялото ти знае да превърне фибриногена във фибрин точно на мястото на повредата? Отговорът е, че при нараняване на ендотела тук ще изложиш кръвта си на контакт с нови белтъци. Вероятно и твоите ендотелни клетки ще освободят някакви белтъци, защото са разкъсани. Главното е, че има нови белтъци, които не са виждани досега. Тези белтъци евентуално ще са причината фибриногенът да се превърне във фибрин. И докато еволюцията ни е усъвършенствала, вероятно си е казала, нека да използвам тези малки жълти приятелчета да конвертирам фибриноген във фибрин. Това би свършило работа, но не е най-ефективният начин да го правим. Представи си, че ти и няколко твои приятели имате да свършите огромно количество работа. Примерно да превърнете един милион фибриногена във фибрин. Най-добрият начин ли е да седнете и да го правите сами? Или ще е по-ефективно всеки от вас да покани петима свои приятели да помагат. А всеки от тези приятели да покани още петима нови помощници. После и те да доведат по още пет нови. Е, това очевидно ще свърши работата много по-бързо, ако имаш толкова приятели. Това прави и тялото ти. Не използва тези жълти приятелчета, за да превръща фибриногена във фибрин. Имаме друг участник, който прави това. Той е доста важен. Затова ще го нарисувам, ето така. Нарича се тромбин. Тромбин. Тромбин, както и фибриноген, се активират от неактивна форма, която наричаме протромбин. Протромбинът също има малка частичка на края си, която му пречи да работи. Записвам го тук. Протромбин. Това парче се маха, когато искаме той да започне работа. Дали протромбинът се активира от тези малки жълти приятелчета? Той също не се активира, защото веригата на амплификация е по-дълга и сложна. За да нарисуваш подробна коагулационна каскада, трябва първо да я видиш и да потренираш. Има и малко по-лесен начин да се нарисува. Инактивираните коагулационни фактори се означават с римски цифри. Броим обратно от фактор XII. Обикновено започваме от XII. Отиваме на XI. Отиваме на X, и после на IX. Но да речем, че не сме много добри в броенето. Започваме с XII. Отиваме до XI. Допускаме малка грешка, отиваме до IX. Сещаме се, че сме забравили X, и отиваме до него. Добре е, че се сетихме за фактор X, защото Х е много важен и ще ни помогне за създаване на тромбин. Тромбинът е известен и като фактор II. Знаем вече, че тромбинът ни помага за образуване на фибрин, който е известен като фаза I, защото фибринът е най-важният. Той е крайната цел, а тромбинът е главен помощник за достигането ѝ. Затова е номер II. За съжаление не е толкова просто. X харесва V защото са производни от пет и работят заедно. Фактор IX харесва VIII, защото са близо и също работят заедно. Това е първата част от нашата коагулационната каскада. Наричаме поредицата от тези фази "вътрешен път". Ще обясня това малко по-късно. Засега ще запиша само името. Вътрешен път. Най-важното нещо за изясняване е, че на тази схема XII не се превръща в XI, и XI не се превръща в IX. Това, което се случва, когато се активира XII, е катализатор за конвертиране на XI, от неговата неактивна форма в активна, която записваме като XIa. ("а" след римската цифра означава активиран). След като XI се активира, от своя страна, служи за катализатор на IX да мине от неактивна в активна форма. Тези стрелки показват пътя на катализиране. Както казах това е амплификационна последователност, и искам да добавя малко информация, за да докажа, че е вярно. Оказва се, че този фактор I или фибрин, в своята неактивна форма, която е фибриноген, е около 3 000 микрограма в милилитър кръв. Фаза II или тромбин е около 100 микрограма в милилитър кръв. Фаза X има 10 микрограма в милилитър кръв и фактор IX е около 5 милиграма в милилитър кръв. Така ясно се вижда как надолу по пътя се увеличават количествата на фазите в кръвта (амплификация), което се отразява и на увеличаване на броя активни техни форми, когато имаме съсирек. Както казах, това е вътрешният път. Има и още един път, който води до активиране на фаза X. Но този различен път, активиращ Х, е активиран VII, който пък е активиран от фаза III, позната още като фактор тъкан. Ще запиша TF за тъканен фактор. Този втори път, който ще оградя тук, извинявам се за приблизителната подредба, е познат като "външен път". Външен път. Каква е разликата между тези два пътя? Оказва се, че външният път е един вид начална искра. Тези фази се активират от оригиналната травма тук, докато вътрешният път е по-скоро работната сила, осъществяваща повечето от процеса на коагулация. Как работи всичко това? Първо имаме тъканта като фактор, което всъщност са тези малки жълти приятелчета. Този фактор III активира VII, който активира Х. Имаме началната искра, която задвижва процеса по този външен път и активира малка част от фаза X. А Х ще активира малка част от тромбина, фаза II. Тромбинът, от своя страна, ще задейства вътрешния път. Как тромбинът ще го направи? Тромбинът активира много от тези фази. За да запомниш по-лесно кои активира, просто взимаш нечетните цифри от пет нагоре. Кои са те? Това са V, VII, IX, XI и XIII. Почти е вярно, но всъщност се оказва, че не е IX, а VIII, защото не може да ни е прекалено лесно. Това са петте фази, които тромбинът активира. Нека нарисувам пътя на нашата схема. Ще го нарисувам със сини стрелки, защото тромбинът тук е в син цвят. Казахме, че ще активира V. Казахме, че ще активира VII. Казахме, че активира не IX, а VIII, това ще е малко странна стрелка. Ще активира XI и казахме, че ще активира XIII. Къде е фаза XIII? Все още не съм я нарисувал на схемата, и нека обясня набързо за нея. Крайната цел на цялата тази каскада е да получим тези молекули фибрин, а от тях, когато се съберат заедно, да образуваме нишки. Оказва се, че има още една стъпка, която е да свържат тези нишки заедно. Искаме да свържем тези нишки заедно с помощта на тези кръстосани връзки. Тези кръстосани връзки ще ги държат заедно, за да образуват гъста мрежа. Тази стъпка тук е възможна заради фактор XIII. Да нарисувам последната активност на тромбин, която е да активира фаза XIII. Както виждаш, веднъж като активираш малко тромбин, той ще активира всички необходими фази по този вътрешен път да се разработят. Сигурно се чудиш за фаза XII горе, защото тромбинът не го пипа. Оказва се, че дори да махнем фактор XII, кръвта пак ще се съсирва добре. Вижда се, че фаза XII не е абсолютно нужна част от вътрешния път. Да поясня пак за цветовете на стрелките, зелените стрелки са различни от белите, в смисъл, че показват само как фибринът се превръща в нишки фибрин, които пък ще се преплетат и образуват мрежа. Ако само това се случваше, все път когато имаш малка повреда на твоя ендотелиум, ще предизвикаш външния път да се активира. Ще създадеш малко активирана VII. Ще активираш от фаза Х, която ще активира фаза II, която е тромбин, който ще помогне на фибриногена да се превърне във фибрин. Освен това тромбинът ще подаде сигнал по пътя, който ще доведе до създаване на още тромбин, който от своя страна ще помогне за създаването на още фибрин. И системата ще се претовари и излезе извън контрол и ще се превърнеш в голям ходещ съсирек. За да предотвратим това да се случи, има няколко контролиращи обратни процеса. Както повечето други стъпки на тази схема, те се управляват от тромбина. Едно от нещата, които се случват, е, че тромбинът помага също да се създаде плазмин от плазминоген, по същия начин както фибрин от фибриноген. Този плазмин въздейства директно върху тази мрежа от нишки фибрин и я разгражда. Това е един полезен фактор, но не е пример за обратен отговор, защото не спира масивното умножаване на всички фази. Друг начин е, че тромбинът стимулира създаването на антитромбин, което е малко нелогично, но си е класическа негативна обратна връзка. Антитромбинът, както се досещаш, ще намали количеството на тромбин, който се получава от протромбин, и също ще попречи на създаването на активирана фаза Xа от Х. Какво се случва ако тази система не работи добре? Нямам предвид само обратната връзка, а цялата система на кръвосъсирване. Ако не работи, няма да имаме здрава запушалка тук и ще загубим много кръв, която ще се излее от повредения ендотелиум. Наричаме затрудненото кръвосъсирване хемофилия. Хемо означава кръв, филия означава любов. Хората с хемофилия обичат да кървят. Поне на латински. Има три различни типа хемофилия. Има А, В и С. Лесно е да се запомнят причините за тях, защото А е свързана с фаза VIII. B е свързана с, какво идва след фаза VII? IX. А С е свързана с, какво идва след IX? Не позна, не е Х, а XI. Да видим къде идват трите вида на схемата ни. Вижда се, че дефицит на фактор VIII води до поява на хемофилия тип А. Дефицит на фактор IX води до хемофилия тип В. А дефицит на фактор XI води до поява на хемофилия тип С. Виждаме ясно, как това се случва по вътрешния път на коаголационната каскада.