Текущ час:0:00Обща продължителност:11:45

Видео транскрипция

Да разгледаме един кръвоносен съд. Кръвоносният съд е като тръба. Мисля, че ще се съгласиш. Той е тръба през която пътува кръвта. Тук рисувам една тръба и ще ти задам един въпрос. От какво са изградени стените на тръбата? Кръвоносните съдове са изградени от ендотелна клетка. Стените са изградени от множество лепкави ендотелни клетки, залепени здраво една за друга и образуващи тръба, през която да пътува кръвта. Тук рисувам няколко залепени една за друга клетки. Те са здраво свързани, за да предотвратят кръвта да не изтече. Изглежда горе-долу така. Всяка от тези е една клетка и разбира се всяка от тях има ядро, което ще нарисувам ето така. Ще изтрия сега това, и да погледнем от друга гледна точка, за да е по-лесно. Ето същия кръвоносен съд в разрез. Това са ендотелните клетки, които виждаме в този отрязък, и тук ще нарисувам ядрото на едната. Да се вижда ето тук. Имаме кръв, която минава през този кръвоносен съд. Ето няколко червени кръвни клетки, които преминават, осигурявайки кислород на тялото. Важният въпрос, който трябва да се запитаме, е какво се случва, когато кръвоносният съд се повреди? Да кажем, че тези две клетки се разцепват и се отваря дупка. Ако не оправим бързо това, цялата ни кръв ще изтече оттук и ще я загубим. Какво прави тялото ти по въпроса? Ще използва специален герой, за който не сме говорили още и това е тромбоцитът. Рисувам един тромбоцит ето тук. Тромбоцитът представлява малка част от клетка. Няма ядро и подобни неща. Той е малко парче от клетка, което тялото ти използва, за да запушва такива дупки. Имаме ги плуващи в кръвта през цялото време. Ще нарисувам една група. Това, което се случва, когато имаш дупка в кръвоносния съд, е, че тромбоцитите ще се съберат заедно. Ще се натрупат и залепят заедно. И ще запушат тази дупка. Просто казано, те образуват малка бариера, за да спрат загубата на кръв. Достатъчна ли ти е тази информация? Не би трябвало, защото оставя висящ един въпрос. Защо тромбоцитите се събират точно тук, а не на друго място, примерно ето тук горе? Защо не се събират ето там или направо в кръвта? Защо не се съсирват другаде по този начин? Защото ако функцията им е да се събират заедно, как знаят, че трябва да се съберат на дупката, а не ето там? Какво им го казва? Това са неща, които не искаме да се случват, затова ще ги задраскам за по-нагледно. Решението на този проблем е доста елементарно и красиво. Номерът е, че околната среда в кръвоносния съд е различна от обстановката извън него. Навън имаме неща, които липсват вътре. Ще нарисувам тук едно от тези неща. Това, което рисувам, си има име. Нарича се колаген. Ще го запиша ето тук. Колаген. Няма да навлизам в големи подробности за него. Колагенът е вид структурен белтък, който тялото ти използва да дава здравина на нещата из тялото. Важното в нашият случай е, че имаш колаген тук навън, но го няма вътре. Нямаш го тук. Нямаш го и тук. Оказва се, че колагенът взаимодейства с тромбоцитите. Ще нарисувам една искра ето тук, символизираща химичното им взаимодействие. В следствие на това химично взаимодействие те се залепят заедно и образуват тапата, за която става дума. Можем да наречем това тромбоцитна тапа, защото запушва дупката. Да добавя за по-голяма яснота, че имаме колаген също и тук. Тоест навсякъде около кръвоносните съдове. Това е само първа стъпка на механизма на кръвосъсирване в тялото ни. Ще я отбележа с 1. Тромбоцитна тапа. Имаме две стъпки, защото тапата от тромбоцити не е толкова здрава, колкото ни се иска. Има втора стъпка, която прави тапата по-здрава. Тази втора стъпка включва нещо, наречено фибрин. Записвам го тук. Фибрин. Фибринът не е малка клетка като тромбоцитите или изобщо част от клетка. Фибринът е белтък, и функцията му е да дойде на място и да заздрави тапата, като образува мрежа от белтъци, която да държи тромбоцитите и да създаде по-здрава запушалка. Това са нишки от фибрин, които нарисувах с тези малки завъртулки. Нишка от фибрин. Тези нишки са изградени от малки субединици на фибрина, които ще нарисувам тук. Оказва се, че тези частички от фибрин имат склонност да се залепят една за друга. Терминът за това е, че полимеризират. Те образуват полимери. Залепят се една след друга, и много от тях залепени по този начин образуват верига и образуват тази нишка от фибрин тук. Откъде се появява фибринът? Дали идва отвън? Не. Всъщност също циркулира в кръвта. Нека нарисувам малки молекули фибрин тук. Те обикалят в кръвта. Така ли е? Не е точно така, защото казах, че тези молекули фибрин веднага се залепят една за друга. Ако имаме от тези молекули фибрин, свободно циркулиращи в кръвта, какво ще се случи? Те ще се свържат една с друга в кръвта, ще образуват тези дълги нишки в нея, а не искаме това да се случва. Защото ни трябват само тук, на мястото на тромбоцитната тапа. Нека изтрия тези нишки. Оказва се, че нямаме фибрин циркулиращ в кръвта. Това, което имаме, е малко по-различно. Имаме фибриноген. Фибриноген. Ще нарисувам и фибриноген тук долу. Да не забравяме, че това са моите по-елементарни рисунки, и вероятно не изглежда точно така. Както казахме това е фибрин. Фибрин. Но тази молекула е фибриноген. Тя е същата като тази на фибрина, но има допълнителна частичка към нея. Тази допълнителна частичка е нещото, което я спира да се залепва за себеподобните. Тези молекули фибриноген не могат да се свързват заедно. За разлика от тези на фибрина. Какво трябва да направим сега? Е, искаме да превърнем фибриногена във фибрин. Но къде да се случи? Само на мястото, където искаме. Само тук, където имаме повреден кръвоносен съд. Изниква същият въпрос, както и при тромбоцитите. Изниква същият въпрос, както и при тромбоцитите. Как тромбоцитите знаят да се съберат там? Същото важи и за фибриногена. Как знае, че точно тук трябва да стане на фибрин и образува нишки? Отговорът за наш късмет е същият. Имаме и други химикали отвън. Не говорим в случая вече за колаген. Говорим за нещо друго. Ако много държиш да знаеш точно какво е, ще запиша името тук, но в случая не е толкова важно името. Важен е принципът на действие. А той е, че имаш тези малки белтъци тук, наречени тъканен фактор. Те обикновено не се срещат в кръвта. Те са извън ендотелните клетки, изграждащи стената на кръвоносния съд. Следователно тези малки белтъци, тези фактори, ще се озоват тук в тази малка рана и около нея, и ще предизвикат фибриногена да се превърне в малки молекули фибрин. А тези нови молекули фибрин ще се залепят една за друга. Залепят се също и за тромбоцитите. Надявам се, че бях ясен по този въпрос. И образуват мрежата, която виждаме тук. Ако искаме да сме много наясно, може да си още един зададем въпрос. Как този фактор превръща фибриногена във фибрин? Може да се запиташ, дали този фактор е като малък нож? Под нож имам предвид ензим. Ензимът ли е причината това парче да се махне от фибриногена, за да останем с чист фибрин? За съжаление, нещата са много по-сложни от това. Има добра причина всичко да е толкова сложно. Нека си представим следната ситуация. Да кажем, че трябва да превърнем милион молекули фибриноген във фибрин. Защото всеки от тези фибриногени е малък белтък и имаме нужда от милиони от тях, за да създадем този съсирек. Да кажем, че ти си тъканният фактор. Ти си този фактор и трябва да превърнеш милион фибриногена във фибрин. Дали е най-добрият начин да седнеш и да махаш тези парченца от всичкия фибриноген едно по едно? Това ще отнеме много време. Това ли е начинът, или като фактор да повикаш петима приятели, и те от своя страна още по пет, и те от своя страна още по пет? И така, докато се получи цяла тълпа от хора готови да ти помогнат? Имаш всичките тези помощници да ти помогнат с конвертирането на фибриноген във фибрин. Очевидно е, че този сценарий е по-ефективният механизъм. Това прави и тялото ти, това прави този тъканен фактор. Този тъканен фактор... знам, че става заплетен урокът, но следвай мисълта ми още малко. Този фактор ще превърне един друг белтък, за който още не сме говорили, в активната му форма. После тази активна форма на този втори протеин, за който още не сме говорили, ще активира трети белтък, за който също още не сме говорили, в активната му форма. И този последно активиран белтък ще прави същото. И този последно активиран белтък ще прави същото. Общо казано, всеки път, когато се появи нов белтък тук, ще се увеличи многократно броят на активирани белтъци от този вид. И в края на тази каскада ще получим този, който маха частичката на фибриногена и създава фибрин. Ще го нарисувам под фибрина. Има си специално име. Нарича се тромбин. Не мисля, че за момента тромбин е необходима дума, която да запомниш, но не пречи. Докато стигнеш до момента в който имаш тромбин, с каскадата имаш много повече от него, отколкото активира сам тъканният фактор. Но този фактор е искрата, и това е факторът, който започва всичко. Това е начинът на кръвосъсирване. По този начин тялото ти запушва дупки в кръвоносните съдове, и предпазва от загубата на много кръв. Ако ти е станало интересно и искаш да научиш повече за тази сложна материя с факторите, и тези стъпки на активиране на протеини, можеш да видиш друг урок. Виж урока за коагулационна каскада. Нарича се коагулационна каскада, защото преминаваш през етапи с всички тези активиращи следващия белтъци.