If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Червени кръвни телца и тромбоцити

Създадено от Патрик Ван Нюуенхаузен.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Ето един човек, и като при всеки човек, ако разгледаме малко количество от кръвта му, примерно един микролитър, като разбира се има милион микролитра в един литър. Ако погледнем само количество от един микролитър, какво ще видим? Ще открием около 5 000 000 червени кръвни клетки. 5 000 000 във всеки микролитър. Като процент от общия обем червените кръвни клетки съставят около 40% от кръвта. Има много от тях, има около 5 000 000 червени кръвни клетки в един микролитър. Ще ги съкратя на ЧКК (RBCs). В същия този микролитър кръв има и тромбоцити. Как мислиш, кои ще са повече, червените кръвни клетки или тромбоцитите? Как мислиш, кои ще са повече, червените кръвни клетки или тромбоцитите? Тромбоцитите са много по-дребни, и е логично да си помислиш, че те са повече, но всъщност са в по-малко количество. Количеството им варира в големи граници, но средно има около 200 000 тромбоцита в един микролитър кръв. Това са тромбоцитите – тези малки клетки помагат за образуване на съсиреци при проблеми с кръвоносните съдове. Да кажем, че този човек е на 20 години. Мислиш ли, че неговите червени кръвни клетки и тромбоцити са същите, които е имал и преди 5 години? Разбира се, че не са, защото тези клетки се повреждат и унищожават с времето. Човек има нужда постоянно да създава нови червени кръвни клетки и тромбоцити. Изчислено е, че червените кръвни клетки живеят средно около 120 дни, или това са 4 месеца. Тромбоцитите от своя стана живеят само няколко дни. Значително по-кратко от червените кръвни клетки. Имаме нужда постоянно да създаваме още от тези клетки. Знаеш ли къде в тялото се случва това? Оказва се, че се създават в костния мозък. Ето тук ще нарисувам една кост и в нея костен мозък. Вътре в костта, в костния мозък се произвеждат тези червени кръвни клетки и тези тромбоцити. Начинът, по който се създават червените кръвни клетки в костния мозък, е че започват от прекурсорна (стволова) клетка. Имаме клетка, която още не е червена кръвна клетка. Едно от нещата, които я отличават, е, че има ядро. В случай че не знаеш, червените кръвни клетки нямат ядро, когато циркулират в кръвообращението. Тук имаме прекурсорна клетка с ядро. Ще опростя обяснението още малко. Прекурсорната клетка с ядро може да се дели. Минава процеса на митоза и се дели. Сега имаме две нови клетки, и повтаряме това, много, много, много пъти, за да има голямо количество. Някои от тях ще се превърнат в познатите ни червени кръвни клетки, като през този процес загубват ядрото си. Този процес се извършва тук, ще нарисувам малко червени точки да го отбележа, а тези кръвни клетки ще отидат в кръвоносните съдове. Ще нарисувам малко кръвоносни съдове в костта. В костите има малки кръвоносни съдове. Те ще преминат в тези кръвоносни съдове, ще се включат в циркулацията на кръвта и ще стигнат евентуално до сърцето. Откъдето ще се изпомпват нататък в тялото. Тези червени кръвни клетки – всъщност има и по-сложен термин за тях, който е еритроцит. Нека го запиша тук. Еритроцит. Може да ги запомниш с това име, или пък не. Но това просто е друго име за червена кръвна клетка. Целият този процес на създаване на червени кръвни клетки се нарича еритропоеза, Това е медицинският термин за процеса на създаване на червени кръвни клетки. Тромбоцитите се създават по различен начин. Тромбоцитите представляват части от клетки. Те произлизат от една голяма клетка наречена мега..., още дълги термини – мегакариоцит. Важното нещо за мегакариоцита е, че е голяма клетка, има много цитоплазма, това е всичко, което не е ядро в нея. Начинът, по който се образуват тромбоцитите, е, че един вид пъпкуват от мегакариоцита. Те са части от цитоплазмата, които са се откъснали от клетката и, разбира се, са обвити в част от клетъчната ѝ мембрана. Всеки мегакариоцит може да прави това, много, много, много пъти. Те ще освободят много тромбоцити по този начин. Както червените кръвни клетки, така и тези тромбоцити ще се включат в циркулацията на кръвта и ще започнат да пътуват из тялото. Казахме, че червени кръвни клетки живеят само около 120 дни. А тромбоцитите само няколко дни. Въпросът, който си задаваш, сигурно е: след този срок дали просто изчезват? Разбира се, не могат да изчезнат внезапно. Те са в кръвоносната система и тялото трябва да се отърве от тях. Органът, който е най-отговорен за това, е далакът. Скицирам го тук. Както се вижда, той е в лявата страна на този приятел. Намира се горе-долу в горната част на корема. Далакът е само едно от местата, до които кръвта идва от сърцето. Сърцето помпа и изпраща кръв към ръцете, към мускулите, към мозъка ти, към краката и също към далака. Когато тази кръв мине през далака – ще скицирам това на рисунката. Когато премине през далака, той ще разпознае старите кръвни клетки, които са повредени и изхабени. Ще ги извади от циркулация, ще ги сдъвче и разбие на части и така ще се отърве от тях. Клетките, които извършват този процес, се наричат моноцити. Нека набързо да нарисувам как става това. Тук имаме червена кръвна клетка, която е стара. Затова ще я нарисувам деформирана. Тя е стара и немощна. Живяла е добър и пълноценен живот, но ѝ е време да си отиде. В далака ще бъде погълната от клетка, наречена моноцит. Ще напиша името тук. Моноцит. Понатрупаха се доста нови имена в този урок. Моноцитът е доста подобен на макрофага. Този моноцит в далака извършва фагоцитоза или просто казано сдъвква тази стара червена кръвна клетка и я разгражда на съставни части, които може да се използват отново. Ще спомена за едно от нещата, които има нужда да се използват повторно. Рисувам го тук, защото мисля, че е доста важно. И това е желязото. Червените кръвни клетки съдържат желязо, защото то е част от хемоглобина, и тялото ти не иска да загуби това желязо, затова моноцитът ще рециклира желязото за нова употреба заедно с много от аминокиселините, които изграждат белтъците в червената кръвна клетка. Ще запиша "рециклиране", защото е важно да се рециклира, не да се хаби. Както споменах, голяма част от този процес се извършва в далака. Повечето от тези червени кръвни клетки и тромбоцити се разграждат в далака, но една част отиват и в черния дроб, който се намира близо до далака, ето тук. Процесът там е подобен. Това е начинът, по който се отърваваме от старите червени кръвни клетки и тромбоцити. Как тялото ти знае колко нови червени кръвни клетки да създаде? За да отговоря на този въпрос, да се върнем на въпроса каква е главната функция на червените кръвни клетки. Тяхната роля е да докарат кислород до различните части на тялото. Ако нямаш достатъчно кислород, ще запиша ниско О2, ако нямаш достатъчно кислород, значи вероятно няма и достатъчно червени кръвни клетки. Възможно е също да значи, че и белите дробове не работят добре. Тялото ти повечето време ще го интерпретира и ще си каже, добре, нямаме достатъчно кислород, това означава, че има нужда от още червени кръвни клетки. Когато усети, че има малко кислород тялото ти ще произведе нещо, което да съобщи на костния мозък да създаде още червени кръвни клетки. Ще го запиша тук. Има близко по звучене име на другия термин, който имаме тук. Нарича се еритропоетин, и е различно от еритропоеза. Това е еритропоетин, който стимулира този процес. Предизвиква създаване на повече еритроцити, тоест червени кръвни клетки. Както казах по-рано, това, което предизвиква отделяне на еритропетин, е ниското ниво на кислород. Да добавя, че това се случва в бъбреците. Ще запиша бъбрек тук. Бъбреците ще отделят еритропоетин. Може да знаеш за еритропоетина. Има и по-кратко съкратено име "ЕПО". Може да го знаеш покрай някои спортисти, които чувстват, че имат нужда от повече червени кръвни клетки, за да увеличат кислорода в мускулите и да покажат по-добри резултати. Някои от тези спортисти приемат медикаменти с ЕПО, точно с цел костният мозък да произвежда повече червени кръвни клетки. Знаеш ли как още може да се нарича ЕПО? Знаеш ли към кой вид биологично активни вещества може да го причислим? ЕПО е хормон, защото е субстанция, която комуникира между бъбрека или по-скоро цялото тяло и костния мозък. Съществува и хормон, който контролира системата за образуване на тромбоцити. Този хормон се нарича с друго име. Нарича се тромбопоетин. Това е доста по-невзрачно име от еритропоетин. Рядко ще чуеш за тромбопоетин, но аз искам да изясня, че създаването на тромбоцити също се контролира от хормон, както и при създаването на червени кръвни клетки.