Текущ час:0:00Обща продължителност:11:09

Видео транскрипция

Представете си, че ми се наложи да отида при лекаря си. Мразя този момент, но понякога се налага да си изследвам кръвната картина. Причината, поради която го мразя, е че се плаша от вземането на кръв. Не харесвам игли. Но разбира се, правя каквото ми кажат и се опитвам да се разсейвам, докато спринцовката се пълни с кръв. Обикновено гледам настрани и преди да усетя е приключило. Избледнавя от ума ми и си тръгвам от кабинета доста доволен, защото не трябва да мисля повече за това. Тук, обаче, искам да направя нещо друго, а именно да проследя пътя на кръвта си и да си помисля какво се случва с нея след като бъде взета. Първоначално кръвта бива събирана в епруветка. Понастоящем това обикновено се прави директно. Обикновено епруветката е подготвена предварително и събира кръвта моментално. Това е капачката на епруветката ми. Вътре в епруветката ми има кръв, моята кръв, която изпълва епруветката. Това е вид специална епруветка. Това, което трябва да знаете, е че по нейните стени има химикал, който не позволява на кръвта да се съсири. Кръвта не трябва да се съсири, защото със съсирена кръв не могат да се направят каквито и да било лабораторни изследвания. Това прави епруветката много специална в това отношение. Кръвта няма да се съсири. За да сме сигурни, че това ще е така, понякога леко разклащаме епруветката, което подсигурява смесването на кръвта с химикала и кръвта не се съсирва. От тук кръвта бива транспортирана в лабораторията. В лабораторията има машина, която взима моята кръв и тази на другите хора, които този ден са били пациенти на болницата или клиниката. Всяка кръвна проба се етикира и се поставя в апарата. Апаратът се завърта. Въртенето е много бързо. Епруветките не излитат, а се въртят заедно с апарата. При едновременното въртене на всички епруветки се създава сила, наречена центрофужна сила. Процесът се нарича центрофугиране. Нека го напишем. Ц Е Н Т РО Ф У Г И Р А Н Е. Апаратът се нарича центрофуга. При този процес въртенето е много бързо /хиляди обороти в минута/ еднопосочно, в резултат на което кръвта започва да се разделя на фракции. Най-тежките частици на кръта отиват на дъното на епруветката, а тези с по-малка плътност се издигат към капачката на епруветката. След центрофугирането, нека приемем, че наистина сте извършили тази процедура и че сте центрофугирали кръвта, пак имате същата епруветка, но ще ви покажа нейна снимка след центрофугирането. Това епруветката преди завъртане, а това е епруветката след центрофугирането. Как изглежда епруветката след центрофугирането? Нека нарисувам епруветката. Най-съществената разлика е, че преди центрофугирнато имаме хомогенно изглеждащата течност, а след него картината наистина се променя. Всъщност, имаме три различни слоя, които сега ще нарисувам за вас. Това е първият слой, който е и най-впечатляващият, като този най-горен слой е и с най-голям обем. Запомнете, че този слой е с най-ниската плътност. Плътността му не е голяма и затова остава близо до капачката. Този слой съставлява около 55% от дадена кръвна проба и се нарича плазма. Ако някога сте чували тази дума плазма, сега вече знаете и нейното значение. Нека вземем една капка от плазмата и погледнем какво има в нея. 90% от плазмата не е нищо друго, а обикновена вода. Това е интересно, нали, тъй като плазмата е основният компонент на кръвта ни, а основният компонент на плазмата е водата!? Сега виждате и защо винаги казваме: "Бъди сигурен, че пиеш много вода, бъди сигурен, че си хидратиран." Тъй като голяма част от кръвта е вода. Това твърдение е приложимо е за останалата част на тялото, но тук искам да наблегна на негавата валидност по отношение на кръвта. Остава, обаче, въпросът щом водата е 90% какво са другите 10%. 8% от плазмата се състои от белтък (протеин). Нека да дадем няколко примера за такива белтъци. Един такъв протеин е албуминът. Албуминът е важен плазмен белтък, който не позволява на кръвта или на течността да изтече от кръвоносните съдове. Друг важен белтък са антителата. Сигурен съм, че знаете, че антителата са част от имунната ни система. Те ни пазят здрави и ни предпазват от развитие на инфекции. Друг компонент на кръвния белтък или с други думи друг важен белтък в кръвта е фибриногенът. Фибриногенът е много важен протеин за кръвосъсирването. В кръвосъсирването уча стват и множество други фактори на кръвосъсирването. Така добавяме фактори на кръвосъсирването. Това са протеини. Албумин, антителата, фибриноген, това са все протеини. Така ни остава да разгледаме още 2% от плазмата. Това са вещества като хормоните, например, да кажем инсулин. Имаме електролити. Това са различни соли. Тук се включват и хранителните вещества. Хранителните вещества (нутриенти) могат да са глюкоза. Всички тези неща съставляват плазмата. Много от нещата, за които мислим и разговаряме, се намират в плазмата, включително витамините. Под плазмата се намира друг слой тук ще изобразим в бяло. Ако увеличин изображението, ще видите, че този слой е много мъничка част от кръвта, по-малко от 1%. Това всъщност са белите връвни клетки. Този слой съдържа белите кръвни клетки и кръвните плочици /тромбоцити/. Това са клетъчни компоненти на кръвта ни. Те съставляват много малка, но естествено много важна чааст от кръвта ни. Под този слой се намира най-плътният слой на кръвта, този на червените кръвни клетки (еритроцити). Той съставлява около 45% от кръвта. Червените кръвни клетки съдържат в себе си хемоглобина. Тук е малко особено. Като чуете за протеин, си мислите, че той трябва да се намира в плазмата, но запомнете, че червените и белите кръвни клетки в себе си съдържат много белтък. Да вземем за пример хемоглобина. Думичка, която може би сте чували, е серум. Какво всъшност е серумът? Серумът по своя състав е много близък до плазмата. Ако трябва да заградя състава на серума, всичко, което попада в синьото ограждение, е серум. Това е серумът. Единственият плазмен компонент, който не оградих, е фибриногенът и факторите на кръвосъсирването. Запомнете, че плазмата и серумът са много близки, като единственото изключение е, че серумът не съдържа фибриноген и фактори на кръвосъсирването. Нека погледнем червените кръвни клетки и какво може да научим за тях. Може би сте чували термина хематокрит. Ако това беше моята кръв на картинката, хематокритът би бил 45% Това означава, че хематокритът е равен на обема, заеман от червените кръвни клетки от дадена кръвна проба, разделен на общия обем на тази проба. В този случай, ако общият обем е 100, процентът, който вече ви казах е 45%, затова хематокритът ми е 45%. Това просто е процентният обем, зает от червените кръвни клетки. Този процент е много важен, защото четвените кръвни клетки са всъшност кръвният компонент, който разнася кислород из тялото. Да задълбочим вниманието си върху хематокрита и да въведем още няколко нови думи. Да нарисуваме 3 малки епруветки с кръв. Имаме 3 епруветки, едно, две, три. Нека това са кръвни проби от трима различни човека. Те са сходни помежду си по възраст и пол. Хематокритът нормално е различен при различна възраст, определен пол, дори зависи и от надморската височина, на която живеете. Ако живеете на върха на планината, това ще повлияе хематокрита ви. Много фактори влияят върху хематокрита. Нека имаме трима сходни души. Първи човек. Нека нарисуваме кръвта му тук и нека плазмата му да заема ето толкова от общия обем. Втори човек, плазмата му заема ето толкова от общия обем. И трети човек. Нека неговата плазма да заема голяма част от общия обем, да кажем ето до тук. Центрофугирали сте трите епруветки и сте получили ето това. Разбира се, тези тримата имат и бели кръвни клетки, които трябва да нарисувам. Имат и кръвни плочици, разбира се, това е този малък слой, за който казахме, че е по-малко от 1%. Осатъкът са червените кръвни клетки. Това тук е слоят на червените кръвни клетки. Той е наистина голям при втория индивид. При третия индивид слоят е малък. Малка част от общия обем е заета от червени кръвни клетки. И така, ако трябва да опиша тези трима човека, бих казал, че първият е нормален. Вторият има много червени кръвни клетки. Те са предоминиращи. Това е много висок процент от обшия обем на кръвта. Този човек страда от полицитемия. Полицитемията е медицински термин, с който се обозначава, че обемът на червените кръвни клетки е много висок. Може още да се каже, че хематокритът е много висок. Третият човек има много малко количество червени кръвни клетки в сравнение с общия обем на кръвта. Това всъщност е много ниско. Бих казал, че този човек има анемия. Ако някога сте чували този термин или някой човек да казва, че е анемичен, или дори думата полицитемия, вече знаете, че с това се означава каква част от обема на кръвта им се заема от червените кръвни клетки.