Анемия при хронични заболявания срещу желязодефицитна анемия

Да разгледаме някои от разликите между анемията при хронично заболяване и желязодефицитната анемия, понеже тези две заболявания се проявяват много подобно. И при двете ще имаме пациенти с признаци и симптоми на анемия. Пациенти, които са хронично уморени и се чувстват слаби, изглеждат по-бледи от обичайно и може би изпитват задух. След извършване на основните изследвания за анемия, разглеждаме какво се случва в кръвта и виждаме, че и двете са микроцитни анемии. Единственият начин да различим тези две заболявания е да направим изследване на желязото. Нека разгледаме някои от тези стойности. Ето някои от стойностите, които ще получиш, когато изследваш желязото. Вече говорихме за това за желязодефицитната анемия, но нека го направим отново. При желязодефицитната анемия ще очакваш серумното желязо да е понижено. Оттам частта с дефицита на желязо. Процентът на сатурация или процентът на заетите места за прикрепяне на молекули трансферин, които са заети от желязо, ще е понижен. Общият капацитет за прикрепяне на желязо при желязодефицитна анемия е повишен и казахме, че това е компенсаторният механизъм на тялото да се справи с дефицита на желязо. За да се справи с недостига на желязо, тялото ни повишава производството на молекули трансферин. Произвежда повече трансферин, освобождава го в кръвта, така че трансферинът да може да прикрепи повече желязо, да открие повече желязо и да прикрепи повече желязо. Феритинът, който съответства на количеството желязо, което е съхранено в тялото, е понижен при дефицит на желязо. Това са стойностите за желязодефицитна анемия. Нека сравним това с резултатите, което ще видиш при анемията при хронично заболяване. Като преговор, отново, анемията при хронично заболяване се причинява от някакво подлежащо възпалително състояние и, като резултат от него, имаш повишено производство на веществото хепсидин. Хепсидинът, първо, понижава абсорбцията на желязо в червата, а и също така понижава рециклирането на желязо от разграждането на червените кръвни клетки. Организмът ти опитва да ограничи колко желязо влиза в тялото и в същото време опитва да натрупа колкото може повече желязо в местата за съхранение, така че много малко от него да се намира в кръвта. Тялото опитва да държи желязото настрани от бактериите и възпалителните клетки, понеже те имат нужда от него, за да процъфтяват и растат. Тоест ще очакваш серумното желязо да е по-ниско при анемията на хроничното заболяване. Това се опитва да постигне организмът. Иска много малко желязо да е налично в кръвта. Процентът на сатурация, който, отново, е делът на местата за прикрепване на трансферин, които са запълнени с желязо, също ще е понижен. Общият капацитет за прикрепяне, или количеството трансферин, което е в кръвта, при анемията при хронично заболяване е понижен. И, отново, това е логично. Напълно е в унисон с това, което организмът опитва да постигне. Понижава производството на трансферин, така че да има по-малко трансферин в кръвта, опитващ да прикрепи желязото. И, накрая, феритинът, който съответства на общото количество желязо, съхранявано в тялото, при анемията при хронично заболяване е характерно увеличен. Отново причината за това е, че организмът е натрупал колкото се може повече желязо в местата за съхранение, което обяснява какво наблюдаваме при трансферина. Има няколко разлики между желязодефицитната анемия и анемията при хронично заболяване. Първо, желязодефицитната анемия се дължи на недостиг на желязо в цялото тяло, а тези лабораторни стойности отразяват това много добре, особено количеството на феритина. Това ти показва, че няма желязо в тялото, нито в местата за съхранение, нито в кръвта, никъде. Но при анемията при хронично заболяване не е задължително да има недостиг на желязо. Вместо това ще видиш повишено количество феритин, което ти показва, че в тялото има желязо, но то просто е "скрито" от бактериите и възпалителните клетки. Друга разлика между тези две заболявания е, че при желязодефицитната анемия организмът прави каквото може, за да увеличи количеството желязо, налично в серума, както се вижда от общия капацитет за прикрепване на желязото. Повишено е производството на трансферин. Прави каквото може, за да вкара повече желязо в тялото и в кръвта. Но при анемията при хронично заболяване тялото опитва да постигне точно обратното. Понижава производството на трансферин, така че да има колкото се може по-малко желязо в серума и повишеното количество феритин показва, че тялото опитва да "скрие" желязото си в местата за съхранение. Това са някои от разликите между анемията при хронично заболяване и желязодефицитната анемия, като, отново, разчитаме на тези показатели за желязото, за да разграничим двете състояния, понеже имат подобни симптоми. Важното е да помним, че и двете са микроцитни анемии.