Междупредсърден дефект

Искам да говоря за състояние, което се нарича междупредсърден дефект. Може би звучи малко сложно, но всъщност не е. Нека го разделим на части. Предсърден – отнася се до дясното и лявото предсърдие. Между – между двете предсърдия има стена – точно тук между лявото и дясното предсърдие, така че това също е логично. Ако имаме дефект, имаме някакъв вид структурна аномалия и при предсърдни септални дефекти обикновено става дума за дупка в стената. Така че имаме дупка, която е дефект в стената, т.е. в септума, между лявото и дясното предсърдия. Логично е. Ето тук е дясното предсърдие, тук е лявото предсърдие и, разбира се, дясната камера и лявата камера. Няма да се фокусираме върху тях в това видео, но искам да спомена това много набързо. Добре, така. Ако имаме отвор в стената между лявото и дясното предсърдие, какво ще се случи? Тази лява страна на сърцето върши много работа. Изпраща кръв буквално през цялото тяло – преминава в тази посока, отива до главата, отива до горните крайници и после отива надолу до долните крайници. Отива навсякъде, така че тази страна ще е значително по-силна, отколкото тази. Значително по-високо налягане в лявата страна, отколкото имаме отдясно. Понеже къде отива дясната страна? Оттам тръгва бедната на кислород кръв и отива към белите дробове. Белите дробове са точно тук, нека нарисувам един бял дроб тук много набързо. Това е моят бял дроб. Не е далеч Не трябва да пътува голямо разстояние. Затова имаме по-ниско налягане от дясната страна. Като резултат от това при всеки човек с междупредсърден дефект ще получим изтичане на кръв през това пространство от лявото предсърдие към дясното предсърдие. Разбира се, ако има теч на кръв там, тя ще продължи по пътя, по който обикновено пътува, и ще се върне в белите дробове. Сега, що се отнася до местоположението, в повечето случаи имаме междупредсърден дефект ето тук в средата. Това е свързано с факта, че когато погледнем сърцето при развитието му в ембриона, тази стена не е тук в началото. Но когато се появи, има отвор, който позволява на кръвта, когато се върне от плацентата, понеже получава кислород от майката, тя ще заобиколи белите дробове, понеже белите дробове не функционират все още в този развиващ се ембрион. Тя ще заобиколи белите дробове и един от начините да го направи е като премине през този отвор. Ако този отвор не успее да се затвори, а той трябва и ние искаме да се затвори, обикновено това става скоро след раждане. Но ако не успее да се затвори, може да се получи междупредсърден дефект и това местоположение се нарича "ostium secundum". Това е местоположението, това е мястото, където обикновено го имаме. Точно тук, в средата на стената, и това се приема за ostium secundum. Но може и да е по-ниско. Ако имаме отвор тук долу.... Само да го маркирам. Ако имаме отвор тук долу, до степен, че той може би дори засяга тази клапа между предсърдието и камерата – като какво се приема това? Ще го нарисувам тук. Ще го направя в друг цвят, за да бъде готино. Това ще е "ostium primum". Добре, това е по-ниско надолу. Като цяло не се среща, но се среща при хора със синдром на Даун. Това ще е най-често срещаният вроден сърдечен дефект, като вроден означава, че този човек е роден с него. Но това е най-често срещаният вроден сърдечен дефект при хора, при бебета със синдром на Даун. Какви са признаците? Обикновено... Нека запишем тук "signs" (признаци). Обикновено е асимптоматично. Ще запиша асимптоматично (asymptomatic) като номер едно. Причината за това е, че има дупка в сърцето. Това звучи като голяма работа, но не е задължително голяма работа, понеже просто води до малко повече наситена с кислород кръв, която се връща обратно в белите дробове. Но нивата на кислород са сравнително добре. Те са адекватни за нормална функция, така че обикновено нямаме проблеми. Друго нещо, което можем да видим при хора с предсърден сърдечен дефект, е "парадоксален емболизъм". Парадоксален емболизъм. Това е, да кажем... Просто ще го нарисувам. Това е някъде в тялото и, да кажем, че, понеже рисувам кръвоносен съд, ще нарисувам този кръвоносен съд в червено. Тук имаме кръвоносен съд. Няма значение какъв кръвоносен съд е. Този кръвоносен съд е в краката. В този кръвоносен съд, поради някаква причина, се образува съсирек, има някакъв вид увреждане, което причинява образуване на съсирека. Докато кръвта тече оттук, парче от този съсирек може да се отчупи. Този съсирек може да пропътува разстоянието до сърцето, да премине през дясното предсърдие и дясната камера и, обикновено, този съсирек засяда в белите дробове и имаме белодробен емболизъм. Но при хора с междупредсърден дефект това може потенциално да даде на съсирека или на ембола различна посока, различен път. Това обикновено не се случва, понеже по-високото налягане тук отляво избутва надясно, така че нещата не минават задължително от дясното предсърдие до дясната камера. Но, да кажем, че този човек се напряга да направи нещо и се навежда или пък отива до тоалетната, за да се изходи. Когато отиде да се изходи, естествено, се напряга и това упражнява налягане на тази страна и, ако се увеличи над лявата страна, може да накара съсирека да достигне до лявата страна. После, през тази лява страна, той може да премине по тези главни съдове и е възможно дори да отиде... Това е ужасен опит да нарисувам мозък. Представи си, че той достига до кръвоносен съд, който достига до мозъка. Какво може да причини това? Това може да причини инсулт. Обикновено това не е проблем, но можеш да видиш как потенциално може да бъде проблем, ако има съсирек, който достига до лявото предсърдие и после достига до останалата част на тялото. Вероятно е дори да достигне мозъка и да причини инсулт. Тези предсърдни септални дефекти обикновено първоначално се забелязват, понеже когато бебето се роди... Когато моят син се роди, едно от първите неща, които направиха, беше сестрата да преслуша звука на сърцето му със стетоскоп. Когато тя преслуша звука на сърцето, за щастие, всичко звучеше наред. Но един от начините, по които можеш да засечеш това, е когато слушаш звука, чуваш нещо, което трябва да чуеш. Луб, дуб. Да кажем, че това представлява тези два звука, луб дуб. Този първи звук ще представлява затварянето на клапите между предсърдията и камерите. Тази клапа, точно тук, между лявото предсърдие и лявата камера. После тази клапа, ето тук, между дясното предсърдие и дясната клапа. Това е звукът "луб". Това е първият звук, който чуваш. Вторият звук – "дуб", ще се появи поради затварянето на две други клапи. Двете други клапи ще са тази белодробна клапа тук при белодробните съдове и тази аортна клапа тук, през която кръвта преминава, за да стигне до аортата. Така че звукът "дуб" е затварянето на тези две клапи. При междупредсърден дефект, понеже кръвта ще протича от ляво надясно, ще се получи увеличаване на количеството кръв, което достига в дясната страна, и поради това увеличение ще се увеличи кръвта, която достига до белодробното кръвообращение и, като резултат от това, тази клапа ще се затваря малко по-късно от тази клапа. Накрая, като резултат, ако се вслушаме във втория звук, той ще изглежда малко по-различно. Това няма да е 100% точно, но ще покаже какво имам предвид. Ще изглежда малко по-различно с това, че ще разделим този втори звук. Вече няма да е "луб дуб", а ще е "луб дуруб, луб дуруб", понеже белодробната клапа се затваря малко по-късно от аортната клапа, което води до този разделен звук. Това са нещата, които се получават при междупредсърден дефект. Обикновено е ostium secundum. Може да е ostium primum, особено при хора със синдром на Даун, обикновено е асимптоматичен, понякога води до парадоксален емболизъм, който потенциално може да доведе до инсулт. А когато се слушат звуците на сърцето със стетоскоп, се чува този разделен S2.