Персистиращ артериален канал

Ще разгледаме сърцето на фетус – това е сърцето на бебе преди неговото раждане. Искам да посоча две неща. Първото е, че кръвта, която се връща към сърцето, носи важни вещества от плацентата. Тук е плацентата, където идва кръвта на майката и предава две много важни неща. Ще предаде кислород, да кажем, че това са молекулите на кислорода, тя ще предаде този кислород – О2, и ще предаде простагландини (prostaglandins), в бъдеще просто ще ги означавам като PG. Тя предава кислород, който, разбира се, е много важен, и простагландини. Когато тези вещества постъпят в кръвта, тя се връща до сърцето и после може да бъде изпомпана към останалата част на тялото. Следващото нещо, което искам да забележиш, е, че тук имаме една допълнителна връзка, допълнителна артерия, която се нарича ductus arteriosus, а причината за това е, че при развиващ се ембрион, при развиващ се фетус, белите дробове не са напълно функционални. Той не диша, така че не приема кислород по този начин, така че не ни трябва много кръв, която да преминава през белодробните артерии към белите дробове. Вместо това, те могат да дойдат през белодробните артерии и после да преминат през ductus arteriosus, през този голям съд, който е аортата, и можем да продължим към останалата част на тялото. Когато бебето се роди, се случват някои важни неща. Най-важното нещо, което ни интересува – ще нарисувам бял дроб тук, на тази картинка, малко е малък – най-важното нещо е, че бебето започва да диша с белите си дробове, течността в белите дробове излиза навън, когато то започне да плаче, и то си поема въздух. Сега кръвта може да дойде до белите дробове без кислород, а после може да се върне към сърцето с кислород, тоест, се насища с кислород в белите дробове. След като тези неща започнат да се случват, този ductus arteriosus не ни трябва повече, така че може да се затвори. Но при някои хора не се затваря и именно това наричаме персистиращ артериален канал (patent ductus arteriosus). Това означава, че артериалният канал остава отворен. Защо би се случило това? Да обсъдим затварянето – защо се затваря? Ако разберем защо се затваря, ще разберем защо в някои случаи може да остане отворен. Първото нещо е, че ако имаме това повишаване на нивото на кислорода, понеже това бебе започва да диша, това ще е главният фактор, който стимулира затварянето. Втората причина са простагландините, има намаляване на простагландините, понеже, разбира се, когато бебето се роди, режеш пъпната връв, така че то вече не е свързано с плацентата и простагландините, които е получавало от майчината кръв, от кръвта на майката, няма повече да ги получава и нивата им ще се понижат. Защо би останал отворен? Знаем какво би било причина за затворянето му, затова, ако поради някаква причина един от тези два фактора е компрометиран, тогава каналът може да се затвори или да остане отворен. Да кажем, че бебето е било родено преждевременно и поради това белите дробове не са напълно развити, така че обмяната на кислород няма да се осъществява толкова добре и каналът остава отворен. Или да кажем, че имаме високи нива на простагландини във феталното кръвообращение или увеличена чувствителност към тези простагландини, така че сърцето реагира по-силно на тези простагландини – тогава ще остане отворен. Има друг фактор, който не е свързан, така че ще го запиша тук долу. Той е, ако майките са инфектирани с рубеола. Това е вид дребна шарка. Когато това се случи, шансовете ductus arteriosus да остане отворен ще са значително по-високи. Не разбираме напълно механизъма защо се получава това, но знаем, че се получава. Как ще се прояви това? Как разбираме за съществуването на това състояние? Едно от първите неща, които се правят, когато бебето се роди, е да се вземе стетоскопът и да се преслуша сърцето. В този случай, когато слушаш, можеш да чуеш дали кръвта преминава през това място, откъдето не трябва да минава, ще чуеш шума на кръвта през този канал. Това е едно от първите неща, за които преслушват. Някои от другите неща, които виждаме, е разширяващо се пулсово налягане. Ако направя графика ето тук, така че да можем да видим кръвното налягане – това е моята графика и налягането е ето тук, ще сложа налягането ето тук, а ето тук ще е времето, и ако погледнем графиката на кръвното налягане, разбира се, ще имаме нещо, което изглежда така. Движи се между високо и ниско. Тази най-висока точка е систоличното налягане или SP, нека сложим тук SP, а тази част тук е DP, което е диастоличното налягане. Това е по време на съкращаване, а това е по време на отпускане. Ако кръвта напуска нормалния път на кръвообращение през тялото и се връща в белите дробове, налягането в артериите в тялото, диастоличното налягане, ще е по-ниско, понеже се изтласква повече навън, така че излиза повече кръв и затова диастоличното налягане спада. Понеже това е неефикасна система, в крайна сметка сърцето ще трябва да върши повече работа и докато сърцето върши повече работа, това ще увеличи систоличното налягане. Разликата между систолично и диастолично налягане, или пулсовото налягане, ще е по-голяма, така че ще има широко пулсово налягане, разликата между систолично и диастолично налягане. Не само това – да кажем, че имаме ситуация, при която кръвта може да премине през ductus arteriosus при новородено бебе. Имаме значително по-високо налягане от лявата страна, понеже тя върши много повече работа, защото изпраща кръвта до цялото тяло и поради това ще има определено количество кръв, което ще премине през ductus arteriosus и после ще се върне в белите дробове. Има значително повече кръв, която достига до белите дробове. Ако има значително повече към белите дробове, това може да причини респираторни (дихателни) проблеми. Можеш да получиш проблеми с респираторната система, с белите дробове и тяхната функция. Също, понеже сега сърцето върши повече работа, за да изтласква кръв през тази неефикасна система, сърцето може да се уголеми, при което мускулите стават по-големи, понеже вършат значително повече работа. Въпросът е как да лекуваме това? Ще направя това в напълно нов цвят. Ще го направя в зелено – и така, лечение. Има някои лекарства, които могат да бъдат използвани. Един клас лекарства, който често се използва за лечение на хора, които имат персистиращ артериален канал, са т.нар. НСПВС (NSAIDS), а това означава нестероидни противовъзпалителни средства. Те възпират простагландините. Имаме инхибиторен ефект върху тези простагландини, което намалява техните нива и това ще допринесе този канал да се затвори. Може да се използва и хирургично лечение, което бива два основни вида. Първото е лигиране на артериалния канал. В този случай ще завържем това в началото и в края и, като го завържем, спираме кръвоснабдяването тук и това накрая ще се прекъсне. Втората опция е т.нар. койл емболизация. И тук принципът е подобен, но използваме различна система. Сега ще вмъкнем спиралата, наричана още койл, вмъкваме го в този артериален канал и койлът блокира кръвния поток и после ще го запуши, така че кръвта да не може да преминава, което ефективно елиминира проблема с кръвта, преминаваща през този артериален канал. Това са начините, по които това състояние може да бъде лекувано. Или инхибираме простагладините, или хирургически затваряме артериалния канал.