Какво е аортна дисекация?

Аортната дисекация е живото- застрашаващо състояние, при което има разделяне на слоевете в стената на аортата. В случай, че това не е достатъчно ясно, нека видим малко предварителна информация. Знаем, че всяка клетка в тялото има нужда от кислород, за да оцелее. Много е важно клетките да имат постоянен достъп до кислород, всъщност, много от клетките могат да умрат, ако са лишени от кислород дори за няколко минути, затова има специални клетки, които са посветени на това да носят кислород до всяка клетка, за да имат всички клетки кислород. Тези транспортиращи клетки са червените кръвни телца в кръвта и обикалят тялото чрез кръвоносната система, която е изградена от артериите, вените и сърцето. Сега, когато знаем основните компоненти на кръвоносната система и защо те са толкова важни – за да циркулират кръвта в телата ни, така че да можем да останем живи – искам да се фокусираме върху главната артерия в тялото, наречена аорта. Нека видим къде точно е аортата. Това е страничен изглед на човек, тоест, ние го гледаме отстрани, като това се нарича сагитален изглед, и нарочно го избрах, за да мога лесно да покажа различните участъци на аортата. Аортата излиза от горната част на сърцето и се извива до областта на горната част на гръдния кош, после се връща надолу и се насочва надолу зад сърцето, като върви точно пред гръбнака, пред гръбначните прешлени, по целия път надолу до точно под пъпа, където се разделя на две други артерии – илиачните (хълбочните) артерии. Разделяме аортата на различни участъци, като този регион тук горе наричаме аортна дъга, а този регион тук в гръдната област се нарича торакална аорта, като торакална се отнася за торакса, или торса, а после имаме голяма област тук долу, която започва под диафрагмата, наречена абдоминална област, като сега гледахме аортата от страничен изглед, но за да получим още по-добра представа как изглежда аортата, нека я погледнем отпред или от антериорен изглед, който е този изглед тук, и се надявам, че можеш да си представиш, че аортата си седи в средната линия на телата ни и преминава надолу зад сърцето и, един вид, следва гръбначния стълб, така че тук отзад ще са телата на прешлените, гръбнакът, като аортата един вид преминава покрай телата на прешлените. Аортата е главната артерия в телата ни, понеже е нещо като най-голямата магистрала, по която поема кръвта, за да достигне до всяка друга част на тялото, като кръвта бива изпомпвана от камерата на сърцето тук, лявата камера, в аортата, от която се разклоняват много малки артерии, за да достигне кръвта до различни точки на тялото, така че като се върнем до аналогията с магистралата, тези по-малки артерии тук биха били изходи едно и две, лявата и дясната коронарни артерии, а това тук горе би било изход три, брахиоцефалната артерия, която захранва с кръв мозъка и дясната ръка. Тук долу имаме лявата и дясната ренални артерии, които осигуряват достатъчно кръвоснабдяване на бъбреците, а тук долу са лявата и дясната общи илиачни артерии, които захранват с кръв таза и долните крайници, а има и много други артерии, които излизат от аортата, но аз показах само няколко. Дотук стана достатъчно ясно, че аортата е много важна. Определено искаш аортата ти да си остане здрава, за да може да продължи да бъде главният тръбопровод за кръвта ти, но понякога нещата могат да се объркат. Това ни връща обратно към състоянието, което споменах в началото на видеото. Едно от нещата, които могат да се объркат, се нарича аортна дисекация, като аортна дисекация е животозастрашаващо състояние, при което има разделение на слоевете в стената на аортата. За да разбереш наистина какво е аортна дисекация, нека разгледаме анатомията на стените ѝ, за да видим как може да се случи разделението. Нека извадим тази част от аортната стена тук, за да я използваме да разгледаме анатомията на аортата. Стената на аортата има три основни слоя, като всеки от тях наричаме туника (tunicа), така че казваме че аортата има три туники – това е най-външният слой, наречен туника адвентиция (tunicа adventitia), а после е този доста дебел среден слой, наречен туника медия (tunica media), или просто медия, като медията е много, много дебел мускулест слой на аортата, който е много важен, за да може аортата да издържи всичкото налягане на кръвта, кръвното налягане, с което трябва да се справя, и, последно, най-вътрешният слой на аортата се нарича туника интима (tunica intima). Интимата е много тънък слой, който покрива вътрешността. Това са трите слоя. Външният слой един вид придържа аортата. Медията, която е много дебел мускулест слой, и интимата, която е много тънък вътрешен слой, а това тук е луменът, през който кръвта протича през аортата и, ако си го представиш – сърцето е тук и изпомпва кръв навън под много високо налягане всяка секунда, като това означава, че аортната стена е изложена на много високи налягания и силен стрес, което я прави много податлива на нараняване от чисто механичната гледна точка на стреса, така че аортната дисекация е, когато има разкъсване в интимата тук, а кръвта навлиза в слоя между интимата и медията и тази кръв просто ще продължи да раздалечава връзката между интимата и медията, така че с всеки удар на сърцето кръвта ще се вмъква в това разкъсване и ще причинява по-голямо разкъсване, един вид както когато белиш твърдо-сварено яйце и преминеш през тази малка мембрана под черупката. След като тази мембрана бъде разкъсана, лесно можеш да обелиш останалата част от черупката. Това е подобна концепция и, докато все повече кръв навлиза в пространството между интимата и медията, тази дисекация продължава да се уголемява и разширява, като оттук нататък се случва, обикновено, едно от две неща. Или това разкъсване ще продължи, просто ще продължи да се разпространява, или може да се получи изходно разкъсване, през което кръвта ще може отново да навлезе в лумена на аортата. Ако разкъсването продължи да се уголемява и повече, и повече кръв просто напуска кръвообращението, за да навлезе в дисекацията, това означава, че доста по-малко кръв достига до останалата част на тялото, за да си свърши работата, и евентуално можеш да изгубиш литри кръв в дисекация, понеже докато кръвта продължава да навлиза в дисекацията, тя ще продължи да разкъсва връзката между интимата и медията и ще продължи да разкъсва по дължината на аортата, да събира кръв, така че можеш да си представиш, че това доста бързо ще доведе до тежки състояния, като хипотензия или шок, а при аортна дисекация ще има истински лумен, който е обграден и от двете страни от интима, и фалшив лумен, която е между интимата и медията, а някои хора развиват други патологии по-късно във фалшивия лумен. Сега знаеш какво е аортна дисекация, но какво я причинява? Ще разчистя малко място тук. Най-честата причина за дисекация е хронична хипертония, което е патологично високо кръвно налягане. Всъщност, хипертонията е налице при поне две трети от всички случаи на дисекация, и това е, поради стреса и дегенеративните промени, които хипертонията причинява в аортата. Друга причина за дисекация е заболяване на съединителната тъкан като синдром на Марфан или синдром на Елерс-Данлос. Тези състояния отслабват стените на аортата и други съединителни тъкани в тялото ти. Може да имаш предишно съществуваща аневризма, което е отслабване и издуване на стената на аортата, а това предразполага към дисекация. Травма на гърдите също може да причини дисекация. Например, ако попаднеш в катастрофа. При мъжете е 2-3 пъти по-вероятно да се появи аортна дисекация, отколкото при жените. Увеличаването на възрастта е друг рисков фактор за развитие на дисекация. Например, най-често виждаме дисекация между 50 и 65 години, освен ако не е налице някое от тези подлежащи заболявания на съединителната тъкан. Тогава най-големият брой случаи ще е между около 20 до 40 години. Има два основни начина за класифициране на аортни дисекации – класификацията по Станфорд и класификацията по ДеБейки. Ние ще използваме само класификацията по Станфорд. Важно е да установим от кой тип е дадената дисекация, понеже това ще даде насоки за лечението, както ще видим. Тук ще направя малко място. Има два основни вида дисекации съгласно системата Станфорд. Тип А и тип Б. Тип А дисекации включват всяка част от аортата преди началото на лявата подключична артерия. Лявата субклавиална артерия започва тук, а това означава, че тип А дисекации могат да започнат навсякъде в тази част от аортата. Дисекация тип Б включва низходящата торакална аорта след началото на лявата субклавиална аорта, така че Тип Б дисекация може да включва всяка друга част от аортата оттук надолу и, отново, важно е да разберем тези неща, понеже за различните типове има различно лечение, като дисекации от тип А обикновено налагат операция, а дисекации тип Б обикновено се лекуват медикаментозно, тоест, без операции. Като имаме предвид А и Б класификацията, всъщност има две места на разкъсвания, които са доста чести при хора с аортни дисекации. Най-честото място на разкъсване е около два сантиметра над аортния корен, тоест, точно тук, така че това би било тип А дисекация. Друго често място е точно след лявата субклавиална артерия, тоест някъде тук, така че това би било тип В дисекация, но като цяло около 90% се случват до десет сантиметра от аортната клапа – аортната клапа е тук в сърцето, в горната част на лявата камера. Защо хората получават дисекации на тези места? Защо в тези две най-чести области и защо до десет сантиметра от аортната клапа? Ако можеш да си представиш лявата камера, която изпомпва кръв към тази проксимална област на аортата отново и отново, и отново, тези области получават най-незабавния и силен стрес при всяко изпомпване на сърцето, така че с времето ще започнат да отслабват, което ги предразполага към разкъсване. Също така, кръвта е по-турбулентна в началото на аортата, понеже трябва да премине през този завой на аортата и, поради това, доста кръв ще се блъска в страните на аортата и, с времето, това също отслабва стените. Какви симптоми може да изпитва човек, който има аортна дисекация? Най-често описваният симптом е внезапна силна и централна болка в гърдите, която често се придвижва към гърба. Пациентите често описват болка, която сякаш ги разкъсва към гърба, като болката може също да радиира надолу към ръцете, подобно на симптомите миокарден инфаркт, което ние познаваме като сърдечен удар, но други симптоми включват потене, гадене, задух, слабост или синкоп. Това е припадане и, ако имаш аортна дисекация в абдоминалната аорта, може да получиш коремна болка, която би се придвижила настрани или към гърба. Що се отнася до диагнозата, диагностицирането понякога може да е малко трудно, понеже аортната дисекация може да се прояви подобно на доста други състояния, така че лекарите трябва да разпитат добре пациента, да прегледат пациента за определени признаци, за да диагностицират аортна дисекация, но също трябва и да се направят няколко вида образни изследвания на пациента, за да се види директно дисекцията и да се открие точно къде е, ако има такава, понеже определянето на местоположението е ключ към лечението ѝ, както намекнахме по-рано, когато ги класифицирахме. Транзефофагиална ехокардиография, или ТЕЕ, е тест, в който се използват звукови вълни, за да се получат изображения на сърцето на пациента, които можем да разгледаме. Това е удобно при дисекация, понеже е бързо и евтино, но може да се види само торакалната аорта и аортната клапа. Не може да се види абдоминалната аорта, което е потенциален проблем, понеже е възможно и там да се получи дисекция. КТ (СТ), или компютърна томография с контраст, е златният стандарт за диагностициране на дисекция. Първо, може да се използва за изобразяване на цялата дължина на аортата, за да се провери цялата за дисекации и, второ, може да се инжектира течност в кръвообращението на пациента, която съдържа йод и това ще направи сърцето, аортата и други кръвоносни съдове по-видими на изображенията, които се получават от КТ (СТ) скенера. Последно, магнитно-резонансна ангиограма, или MRA, е 100% чувствителна и точна за откриване на аортни дисекации. Това означава, че ако има разкъсване, MRA ще го намери и ще ти позволи точно да диагностицираш това като аортна дисекация. Този скенер си взаимодейства с магнитното поле на тялото, за да създаде изображения на структурите в тялото. В този случай, аортата – и ще подчертая, че дори MRA да е 100% чувствителна и точна, КТ (СТ) все пак е златният стандарт, понеже КТ (СТ) носи по-малко рискове за пациента, отколкото MRA. Заб. Златен стандарт е MRA заради максимална чувствителност и специфичност, но се предпочита КТ заради необходимостта от бърза реакция в случай на дисекация.