Артериолосклероза - част 1

Да поговорим за артериолосклерозата. Ще посоча няколко важни идеи. Защо има значение артериолосклерозата? Защото меките, гъвкави съдове като този, които са много еластични и могат да се издуват, стават много твърди и сковани като тръби. Ето затова има значение. Губи се комплайънсът (гъвкавостта). Ще го запиша в различен цвят – загуба на еластичност. Това е голямата картинка. Искаш да е сигурно, че няма да загубиш еластичността. Но точно това се случва при артериолосклероза. Знаем къде се случва това, защото имаме малка подсказка. Знаем, защото имаме О-Л-О, което е различно от артериосклероза. Този процес се развива в малки артерии и артериоли. За да си представиш големината, ще уточня, че те обикновено са с диаметър около 0,01 милиметра до около 1 милиметър. Много малки и почти невидими с просто око. Нарисувах пример как би изглеждал един разрязан съд, ако го погледнеш под микроскоп. В този съд има кръвни клетки. Има малки тромбоцити. Но и нещо много важно – за което не винаги мислим, има малки протеини. В кръвоносния съд има протеин. Това са серумни протеини. Това означава, че те са в кръвта или в серума. Този протеин обикновено трябва да остане в лумена на съда. Не трябва да навлиза в стените на кръвоносния съд. Но при артериолосклероза главният и основен проблем е, че този протеин влиза в това пространство, в tunica media. Това е вторият слой - tunica media, и обикновено има гладки мускулни клетки. Ако серумните протеини се установят тук, ако преминат тази бариера... Тя е ключова бариера. Това е базалната мембрана. Ако преминат през базалната мембрана и навлязат в tunica media, имаме проблем. Ще нарисувам няколко протеини тук. Ако тези протеини могат да преминат от тук, тогава имаме проблем. Точно това се случва при артериолосклероза. Това е процесът. Ако погледнеш под микроскоп и видиш розов протеин в tunica media, можеш да знаеш със сигурност, че имаш артериолосклероза. Наричат я хиалинна артериолосклероза. Хиалинна, понеже под микроскоп съдът ще изглежда все едно в tunica media има вещество, което прилича на розово стъкло. Това розово "стъклено" вещество е серумният протеин. Слагам стъклено в кавички, защото не мисля, че изглежда особено стъклено. Винаги ми е било странно, че означава това. Но явно някой някога така е решил. Терминът хиалинна е просто описателен, а артериолосклерозата е процесът. Помисли за това за секунда. За факта, че има протеин, движещ се от лумена на кръвоносния съд в tunica media, трябва да има няколко различни начина, или процеса, по които логично да може да се случи това. Един логичен начин е, че може да е принуден. Може би серумният протеин е бил избутан от лумена и има толкова много сила, че се придвижва през базалната мембрана. Точно това се случва при хора, които имат хипертензия. Ако имаш хипертензия (или високо кръвно налягане), тогава кръвното налягане е високо и в средата на кръвоносния съд има толкова сила, натискаща стените на кръвоносния съд, че буквално избутва тези протеини навън. Това е единият начин. Протеините да бъдат избутани. Това се случва при хипертензия. При диабет, другото заболяване, което често се съпътства от хиалинна артериолосклероза, при диабета се случва друго. Да поговорим какво се случва при диабета. Ключът е да откриеш как протеинът се е озовал в tunica media. Ще сложа серумен протеин в tunica media. За обобщение. Това е ключовото действие. При диабета базалната мембрана започва да пропуска. Сега протеините не биват избутани. Просто навлизането им в tunica media е улеснено, защото базалната мембрана е започнала да пропуска. Интересна история е защо започва да пропуска. Ще обясня стъпка по стъпка с няколко интересни факта. Факт номер едно: знаем, че в кръвоносните съдове има много глюкоза. При човек с диабет в кръвоносните съдове има много глюкоза. Ще нарисувам малко глюкоза. Това лилаво вещество, тези малки точки, са глюкоза. Много глюкоза в кръвоносния съд. Стъпка номер две е, че тази глюкоза навлиза в тези ендотелни клетки. Ще нарисувам няколко. Няколко от тези клетки имат много лилава глюкоза в себе си. Защо тези ендотелни клетки имат глюкоза? Сигурно мислеше, че глюкозата навлиза в клетките само с помощта на инсулина. Целият проблем при диабета е, че няма инсулин, който да допусне тази глюкоза да влезе вътре или съществува друг проблем за навлизането на глюкозата. Как тази глюкоза влиза в тези клетки? Това е факт номер две, а той е, че глюкозата може да навлезе в ендотелните клетки без помощта на инсулин. Ендотелните клетки приемат глюкоза без инсулин. Те нямат нужда от инсулин, за да приемат глюкоза. Те имат други начини за това. Има много глюкоза в кръвоносните съдове, защото всяка друга клетка от тялото има нужда от инсулин, за да я усвои, а не може да си го набави. Така че тя си стои в кръвоносните съдове. Стои си там и ендотелните клетки нямат нужда от инсулин, за да я усвоят. Следователно ще са натъпкани с глюкоза. Тези ендотелни клетки биват натъпкани с глюкоза. Ще направя малко място. Те биват натъпкани с глюкоза – ще го нарисувам тук. За да можеш да го видиш. Ендотелни клетки и под тях е базалната мембрана. Това е базалната мембрана. Тези ендотелни клетки имат много глюкоза. Това е цялата глюкоза, която са усвоили. Те имат и протеини. Тези протеини вършат доста интересни дейности. Ще нарисувам няколко протеини. Този протеин тук и този протеин тук, един тук. Тези протеини вършат обичайната си работа в клетката, а изведнъж тук има много глюкоза. Тази глюкоза започва да се залепя, или да се свързва, с тези протеини. Протеините изведнъж имат много глюкоза, която обикновено нямат. Тези протеини се смятат за гликирани. Друг дълъг термин за това е напреднало гликолизиране - това е крайният продукт на гликолизацията. Един нормален протеин или ензим, който си върши работата, извършва своята дейност в клетката, в тези ендотелни клетки, се превръща в това, което наричаме AGE, краен продукт на напреднала гликолиза. Това са същите протеини, но вече с глюкоза в себе си. Те вече не вършат толкова добра работа, колкото е необходимо. Те не работят по начина, по който трябва. Едно от задълженията им е да осигурят нормалната работа на базалната мембрана при оформянето на бариера. Тази основна мембрана става пропусклива. Безалната мембрана всъщност става по-твърда, което е странно, защото ако е по-твърда, би трябвало да е по-добра бариера, но всъщност върши по-лоша работа като бариера и е пропусклива. Това е голям проблем. Понеже пропускливостта позволява на тези серумни протеини да навлязат в tunica media. Да спрем дотук и ще продължим следващия път.