Основно съдържание
Здраве и медицина
Курс: Здраве и медицина > Раздел 3
Урок 2: Атеросклероза, артериосклероза и артериолосклерозаАртериолосклероза - част 2
Виж как хиперпластичната артериолосклероза (натрупване на протеини в артериалната стена) затруднява кръвта при придвижването ѝ през кръвоносните съдове. Риши е лекар по педиатрични инфекциозни заболявания и работи в Кан Академи. Създадено от Риши Десай.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Последно говорихме
за артериолосклероза и, по-конкретно за хиалинна
артериолосклероза, при която се вижда розов материал,
подобен на стъкло, в tunica media. Говорихме за двата главни
начина (или заболявания), по които то навлиза там. Един друг термин, който
искам да ти покажа, е хиперпластична артериолосклероза. Малко трудно за произнасяне. Помисли какво би се случило, ако процесът на хиалинната
артериолосклероза продължи. Какво би се случило? Просто си представи съда. Да кажем, че ситуацията
продължава. Вече има няколкогодишно
натрупване на протеин в това пространство –
в пространството на tunica media. Какво би се случило после? Да си представим същия съд. Това е външният слой,
tunica externa. Точно във вътрешността
е tunica media (средният слой). Тази tunica media, както знаем, е пълна с гладки мускулни клетки. Когато тези гладки мускулни
клетки са около протеин – а не трябва да са около
серумен протеин, но когато са около протеин
за дълго време и продължават да са изложени
на него, те реагират. Те започват да се умножават. Така че има още и още
гладки мускулни клетки. Много повече. Толкова много, че запълват
мястото. Така че гладките мускулни
клетки са доминиращи в тази област. Те изтласкват другите слоеве. В отговор на протеините – не съм ги нарисувал още, но нека покажа няколко
протеина, които са навлезли тук. В отговор на тези серумни протеини, които са преминали
базалната мембрана, било понеже са били изтласкани
от хипертензията или защото са навлезли, понеже базалната
мембрана е станала пропусклива. И в двата случая тези
протеини сега са тук. Гладките мускулни клетки с времето
започват да се делят. Много да се делят. Като резултат получаваш този среден слой от – това сега е базалната мембрана. От другата страна на тази
основна мембрана са ендотелните клетки. Същите слоеве като преди. Но основната разлика е, че tunica media (средният слой на стената
на кръвоносния съд) е твърда. Вече е твърда. Това се дължи на деленето на гладките мускулни клетки. Нарисувах ендотелните клетки и малък лумен. Сравни го с това
как изглеждаше преди – огромният лумен сега е станал
много малък. Понеже е толкова малък, затруднява преминаването
на кръвния поток. Хората описват това,
наблюдавано под микроскоп, като че изглежда като лук. Наричат го лучена обелка. Понеже лукът има много слоеве. Това изглежда като многото
слоеве на лука. Този разпространен
гладкомускулен слой, tunica media, сега е много твърд. Затова получава името си –
твърдата tunica media. Друг проблем е, че обикновено това се наблюдава при високо
кръвно налягане. Говорихме за факта, че при
процес на хипертензия, продължаващ дълго, или при
продължителен диабет, това може да се получи. Класическата ситуация, при която
се наблюдава това, е злокачествена хипертензия. Това е заболяването, при което
най-често ще срещаш това. Злокачествената хипертензия е, когато има рязко покачване
на кръвното налягане. Може да стане много високо – 240 на 120, например, което
е много високо. Обикновено тези хора имат
симптоми. Хората със злокачествена
хипертензия имат някакъв вид симптоми. Ако погледнеш кръвоносните
съдове на хора със злокачествена
хипертензия, има голяма вероятност да видиш
много твърд среден слой (tunica media). Наричаме това хиперпластична артериолосклероза.