Текущ час:0:00Обща продължителност:7:37

Видео транскрипция

Нека разгледаме лечението на кардиомиопатия въз основа на физиологията на заболяването. За да го направим, ще нарисувам опростена диаграма на кардиачната система. Искам да си представиш кардиоваскуларната система като сърцето, като серия от две помпи, които са разделени от белите дробове, тук горе, и тялото. Мисли за тялото като два резервоара. Ето тук, от лявата страна, кръвта ще изпълва този резервоар. Тази кръв влиза в дясното сърце и сърцето я изпомпва към белите дробове. В белите дробове кръвта се насища с кислород. После се връща в лявото сърце, от където е изпомпана към тялото. Сърцето трябва да изпомпва кръв, достатъчна За да напълни този втори резервоар в достатъчна степен. Тези прекъснати линии тук ще представляват нормалното количество, за достигне адекватно количество кръв до тялото, където бива използвано. Ще демонстрирам това смесване на кръвта с лилав цвят за кръвта, която се използва от органите на тялото, като мозъка, червата, мускулите и всички останали. Сега кислородът е изведен от кръвта и тя се връща към сърцето, тук. Искам да си представиш сравнително по този начин нормалния поток от кръв в кардиакалната система. При кардиомиопатия има увреждане на тази система. Когато се увреди, сърцето не може адекватно да изпомпва кръвта. Този тук е намален. Когато няма адекватен изходящ поток кръв, този резервоар не се пълни до степен, когато ще може адекватно да снабдява тялото с кислород. Също така, ето тук, ако кръвта не излиза от сърцето, понеже има сърдечна диска, тя ще се натрупа в този резервоар и той ще се препълни. Ако си представиш кардиомиопатията по този начин, можеш да видиш три области, в които болестта може да бъде лекувана. В центъра, тук, главната причина, а кардиомиопатия е дисфункцията на помпата. Тук, отляво, има натрупване на кръв. Тук, отдясно, има намален изходящ поток. Ако си го представиш по този начин, можеш да видиш трите главни насоки на лечението на кардиомиопатията. Ще говоря за няколко различни опции за лечение за всеки от тази три механизма и към кои видове кардиомиопатия се отнасят. Ще запиша видовете кардиомиопатия тук. Ще съкратя разширена кардиомиопатия (dilated cardiomyopathy) на DCM, рестриктивна кардиомиопатия (restrictive cardiomyopathy) на RCM и хипертрофична кардиомиопатия (hypertrophic cardiomyopathy) на НСМ. Нека започнем с леченията, които са насочени към натрупването на течност, причинено от тази сърдечна дисфункция. Първото нещо, което някой с кардиомиопатия може да направи, са промени в начина на живот, като диета с ниско съдържание на сол. Солта е направена от натрий, а натрият определя количеството течност, която тялото задържа. При диета с ниско съдържание на сол, тялото ще опита да се отърве от тази натрупана течност. Това е първичното лечение и за разширена кардиомиопатия, и за рестриктивна кардиомиопатия. Ако диетата с малко сол не е достатъчна, към лечението могат да бъдат добавени диуретици. Диуретиците имат същия ефект, само че са по-ефикасни за намаляване на този натрупан кръвен поток. Това също се използва при разширена кардиомиопатия и при рестриктивна кардиомиопатия. Последното лекарство, което искам да спомена тук, за лечение на натрупването са АСЕ инхибиторите. Това се използват при разширена кардиомиопатия и при рестриктивна кардиомиопатия. Забележи, че никое от леченията не се използва при хипертрофична кардиомиопатия, а това е, понеже хипертрофичната кардиомиопатия причинява периодични симптоми. Хората с хипертрофична кардиомиопатия обикновено нямат тези признаци и симптоми на натрупване на течност, така че не е необходимо да се лекува този механизъм. Нека преминем към дисфункцията на помпата и леченията, които са директно насочени към това, което става със сърцето. Първото, което искам да спомена, са два вида лекарства, които имат подобни ефекти. Това са бета блокери и калциеви антагонисти (calcium channel blockers), което ще съкратя на ССВ. Тези лекарства се използват при разширена кардиомиопатия и при хипертрофична кардиомиопатия, но по различни причини. При разширена кардиомиопатия, бета блокерите и калциевите антагонисти намалят нуждите от кислород на сърцето, което може да намали някои от симптомите, когато сърцето работи твърде усилено. Но при хипертрофичната кардиомиопатия тези механизми лекуват заболяването по различен начин. Тези лекарства също забавят пулса. При хипертрофична кардиомиопатия това е важно, понеже те намаляват пулса, което увеличава времето, през което сърцето е във фазата на диастола, или фазата на изпълването. После, когато то се съкрати, има увеличен изходящ поток. Следващото лекарство е Дигоксин. Дигоксинът не се използва толкова често, но може да се използва за разширена кардиомиопатия. То увеличава силата на съкращаване на сърдечния мускул, за да преодолее тази дисфункция на помпата. То се използва само при разширена кардиомиопатия. Това са лекарствата, които се използват за лечение на дисфункцията на помпата, но има и някои устройства или процедури, които могат да бъдат извършени, за да се лекува дисфункцията на помпата при кардиомиопатия. Първото, което искам да спомена, е пейсмейкър. Пейсмейкърът е устройство, което се имплантира в сърцето, за да осигури равномерното му пулсиране. При разширена кардиомиопатия и рестриктивна кардиомиопатия това може да стане толкова тежко, че може да се увреди функцията на проводните пътища, които осигуряват регулярното биене на сърцето. Пейсмейкърът може да се използва за подобряване на способността на сърцето да бие регулярно. Това се използва за лечение на разширена кардиомиопатия и рестриктивна кардиомиопатия. Следващото лечение на дисфункция на помпата е нещо, познато като септална редукция. Септалната кардиомиопатия се използва само при хипертрофична кардиомиопатия, понеже хипертрофичната кардиомиопатия е причинена от асиметрично увеличение на вентрикуларния септум. Ако намалим големината на септума, намаляме тежестта на заболяването. Септалната редукция може да се извърши по два различни начина. Може да се извърши чрез инжектиране на алкохол в септума, което причинява смаляване на мускулните клетки. Или може да се извърши хирургично чрез процедура, позната като септална миектомия. Последното лечение за дисфункция на помпата е трансплант. Сърдечна трансплантация е последното усилие за лечение на всяка от формите на кардиомиопатията. Нека преминем към последната насока на лечението, която е намаленият изходящ поток. Има само едно лекарство, което редовно се използва за лечение на този механизъм. Това, ние всъщност вече го споменахме преди това, са АСЕ инхибиторите. АСЕ инхибиторите причиняват разширяване на артериолите, тук, което намалява съпротивлението на артериалната система, срещу което сърцето трябва да изпомпва. Може да се получи увеличен изходящ поток от сърцето при същата сила на съкращаване. Това, отново, се използва за лечение на разширена кардиомиопатия и рестриктивна кардиомиопатия. Това е кратък преглед на леченията на различните видове кардиомиопатия. Ако можеш да запомниш тази опростена диаграма на кардиоваскуларната система и как кардиомиопатията причинява дисфункция на помпата и, след това, натрупване на течности, както и намален изходящ поток, можеш да си спомниш, че има три главни насоки за леченията на кардиомиопатия. Те варират до известна степен, в зависимост от точния вид кардиомиопатия, дали ще е разширена кардиомиопатия, рестриктивна кардиомиопатия или хипертрофична кардиомиопатия.