Лечение на кардиомиопатиите

Нека разгледаме лечението на кардиомиопатия въз основа на физиологията на заболяването. За да го направим, ще нарисувам опростена диаграма на сърдечната система. Искам да си представиш сърдечно-съдовата система и сърцето като серия от две помпи, които са разделени от белите дробове, тук горе, и после е тялото. Представи си тялото като два резервоара. Ето тук, от лявата страна, кръвта ще изпълва този резервоар. Тази кръв влиза в дясното сърце и сърцето я изпомпва към белите дробове. В белите дробове кръвта се насища с кислород. После се връща в лявото сърце, откъдето се изпомпва към тялото. Сърцето трябва да изпомпва достатъчно кръв за напълването на този втори резервоар в достатъчна степен. Тези прекъснати линии тук ще представляват нормалното количество кръв, което да достигне до тялото, за да осигури функционирането му. Ще демонстрирам това смесване на кръвта, като с лилав цвят е кръвта, която се използва от органите на тялото като мозъка, червата, мускулите и всички останали. След кислородът е отдаден от кръвта, тя се връща към сърцето ето тук. Искам да си представиш по този начин нормалния поток от кръв в кръвоносната система. При кардиомиопатия има увреждане на тази система. Когато се увреди, сърцето не може адекватно да изпомпва кръвта. Този обем тук е намален. Когато няма адекватен изходящ обем кръв, този резервоар не се пълни до степен, в която да може адекватно да снабдява тялото с кислород. Също така, ето тук, ако кръвта не излиза от сърцето поради сърдечна недостатъчност, тя ще се натрупа в този резервоар и той ще се препълни. Ако си представиш кардиомиопатията по този начин, се досещаш, че има три начина за лечение на заболяването. В центъра, тук, главната причина за кардиомиопатията е помпената дисфункция. Тук отляво има натрупване на кръв. Тук отдясно има намален изходящ обем. Ако си го представиш по този начин, можеш да видиш трите главни подхода за лечение на кардиомиопатията. Ще разгледаме няколко различни опции за лечение за всеки от тези три механизма и към кои видове кардиомиопатия се отнасят. Ще запиша видовете кардиомиопатия тук. Ще съкратя дилатативна кардиомиопатия като DCM, рестриктивна кардиомиопатия като RCM и хипертрофична кардиомиопатия като НСМ. Нека започнем с леченията, които са насочени към натрупването на течност, причинено от тази сърдечна дисфункция. Най-важното за един пациент с кардиомиопатия е промяната на навиците, напр. диета с ниско съдържание на сол. Солта съдържа натрий, а натрият определя количеството течност, която тялото задържа. При диета с ниско съдържание на сол тялото ще опита да се отърве от тази натрупана течност. Това е първичното лечение и за дилатативна кардиомиопатия, и за рестриктивна кардиомиопатия. Ако диетата с малко сол не е достатъчна, към лечението могат да бъдат добавени диуретици. Диуретиците имат същия ефект, само че са по-ефикасни за намаляване на този натрупан кръвен обем. Това също се използва и при дилатативна кардиомиопатия, и при рестриктивна кардиомиопатия. Последното лекарство, което искам да спомена тук за лечение на задържането на течности, са АСЕ инхибиторите. Те се използват и при дилатативна кардиомиопатия, и при рестриктивна кардиомиопатия. Забележи, че никое от леченията не се използва при хипертрофична кардиомиопатия, защото хипертрофичната кардиомиопатия причинява периодични симптоми. Хората с хипертрофична кардиомиопатия обикновено нямат признаци и симптоми на задържане на течност, така че не е необходимо да се лекува по този механизъм. Нека преминем към помпената дисфункция и леченията, които са директно насочени към това, което става със сърцето. Първото, което искам да спомена, са два вида лекарства, които имат подобни ефекти. Това са бета-блокери и калциеви антагонисти (calcium channel blockers), което ще съкратя на ССВ. Тези лекарства се използват при дилатативна кардиомиопатия и при хипертрофична кардиомиопатия, но по различни причини. При дилатативна кардиомиопатия бета-блокерите и калциевите антагонисти намаляват нуждите от кислород на сърцето, което може да намали някои от симптомите, когато сърцето работи твърде усилено. Но при хипертрофичната кардиомиопатия тези механизми лекуват заболяването по различен начин. Тези лекарства също така забавят пулса. При хипертрофична кардиомиопатия това е важно, понеже те намаляват пулса, което увеличава времето, през което сърцето е във фазата на диастола, или фазата на изпълването. После, когато то се съкрати, има увеличен изходящ обем. Следващото лекарство е Дигоксин. Дигоксинът не се използва толкова често, но може да се използва при дилатативна кардиомиопатия. То увеличава силата на съкращаване на сърдечния мускул, за да преодолее тази помпена дисфункция. То се използва само при дилатативна кардиомиопатия. Това са лекарствата, които се използват за лечение на помпената дисфункция, но има и някои устройства или процедури, които могат да бъдат извършени, за да се лекува помпената дисфункция при кардиомиопатия. Първото, което искам да спомена, е пейсмейкър. Пейсмейкърът е устройство, което се имплантира в сърцето, за да осигури равномерното му пулсиране. Дилатативната кардиомиопатия и рестриктивната кардиомиопатия може да се усложнят толкова много, че да се увреди функцията на проводните пътища, които осигуряват регулярното биене на сърцето. Пейсмейкърът може да се използва за подобряване на способността на сърцето да бие регулярно. Това се използва за лечение на дилатативна кардиомиопатия и рестриктивна кардиомиопатия. Следващото лечение на помпената дисфункция е така наречената септална редукция. Септалната редукция се използва само при хипертрофична кардиомиопатия, понеже хипертрофичната кардиомиопатия е причинена от асиметрично увеличение на камерния септум. Ако намалим големината на септума, намаляме тежестта на заболяването. Септалната редукция може да се извърши по два различни начина. Може да се извърши чрез инжектиране на алкохол в септума, което причинява смаляване на мускулните клетки. Или може да се извърши хирургично чрез процедура, наречена септална миектомия. Последното лечение за помпена дисфункция е трансплантация. Сърдечната трансплантация е най-крайната мярка за лечение на всяка от формите на кардиомиопатия. Да видим и последната насока на лечението, която е намаленият изходящ обем. Има само едно лекарство, което редовно се използва за лечение на този механизъм. Всъщност ние вече го споменахме – това са АСЕ инхибиторите. АСЕ инхибиторите водят до разширяване на артериолите, което намалява съпротивлението на артериалната система, срещу което сърцето трябва да изпомпва. Може да се получи увеличен изходящ обем от сърцето при същата сила на съкращаване. Това се използва за лечение и на дилатативна кардиомиопатия, и рестриктивна кардиомиопатия. Това е кратък преглед на леченията на различните видове кардиомиопатия. Ако можеш да запомниш тази опростена диаграма на сърдечносъдовата система и как кардиомиопатията причинява помпена дисфункция и, след това, натрупване на течности, както и намален изходящ обем, можеш да запомниш, че има три главни насоки за лечение на кардиомиопатия. Те варират до известна степен в зависимост от конкретния вид кардиомиопатия – дали ще е дилатативна кардиомиопатия, рестриктивна кардиомиопатия или хипертрофична кардиомиопатия.