Усложнения след сърдечен удap (инфаркт на миокарда)

След прекаран инфаркт на миокарда има голяма вероятност да се развият усложнения. Усложнение в този случай означава друго заболяване или състояние, което се появява в резултат на инфаркта на миокарда. Повечето усложнения се появяват през първите няколко седмици от сърдечния инфаркт. Да разгледаме някои от най-сериозните усложнения, които могат да се получат след инфаркт на миокарда, и ще го направим стъпка по стъпка, за да се получи логична картина. Можем да кажем, че инфарктите на миокарда причиняват три главни проблема със сърцето. Едно от нещата, които причиняват, е намален контрактилитет на сърцето, понеже след сърдечния инфаркт остава трайно увреждане на сърдечния мускул, така че той не може да се съкращава добре. Появява се също така електрическа нестабилност в сърцето, поради всички тези йони, които се движат напред-назад през мембраните на клетките на сърдечния мускул, за да поддържат нормалните електрически градиенти, нужни за ударите на сърцето. Тези градиенти може да бъдат разрушени, което ще доведе до електрическа нестабилност. Може също да се получи тъканна некроза. Това означава да загинат някои от клетките на сърдечния мускул. Тези три вида последствия на миокардния инфаркт са основните причини на всички усложнения, които може да се получат. Какво е влиянието на намаления контрактилитет? Ако сърцето не се съкращава правилно, тогава няма да може ефективно да изпомпва кръв от лявата камера към останалата част на тялото. Това води до състояние, наречено хипотония, а хипотонията всъщност означава, че имаш патологично ниско кръвно налягане. При патологично ниско кръвно налягане не могат да се напълнят коронарните артерии с количеството кръв, от която се нуждаят. Спомни си, че освен коронарната артерия, която е била блокирана в резултат на инфаркта на миокарда, има и други коронарни съдове, в които трябва да има здравословен приток на кръв, за да могат на свой ред да снабдяват с кръв останалата част на сърдечния мускул, където няма инфаркт. Така че, ако те не получават достатъчно кръв, се появява исхемия в мускула и в други части от сърцето. Ако се появи исхемия в други части от сърцето, заради нея по-голямата част от сърдечния мускул няма да се съкращава правилно, и е възможно, евентуално, да не може да се поддържа сърдечния дебит, което ще доведе до състояние, наречено кардиогенен шок. Заради тази стена тук, предполагаме, че тази стена е била увредена по време на сърдечния удар, и тъй като тази стена не се съкращава много добре, става вероятно да се образува тромб, съсирек, във вътрешността на лявата камера, защото когато кръвта не се движи постоянно, както може би се случва в тази област тук, тя има тенденция да се съсирва. Защо това е лошо? Защото е възможно съсиреците да се отделят от стената на лявата камера и да започнат да се движат в аортата и към други съдове на тялото, където могат да заседнат и да причинят инфаркт в друга част на тялото. Например, ако един тромб стигне до мозъка, може да заседне в някой от мозъчните ти съдове и да причини инсулт, така че емболията е потенциално усложнение. Емболия е мобилизацията на тромб, съсирек. А какво да кажем за електрическата нестабилност? Електрическата нестабилност може да причини аритмии, което означава, че сърцето не бие с нормален, постоянен ритъм, както трябва да бъде. Това се дължи на комбинация от фактори. Тя се причинява от дезорганизирано движение на йоните в кардиомиоцитите и също може да е породена от нарушена система на електрическа проводимост в сърцето. Трябва да спомена като част от това компроментиране на системата за проводимост тук – двата основни центъра на сърдечния пейсмейкър се намират в дясното предсърдие, така че имаш синоартриален възел някъде тук и имаш артриовентикуларен възел някъде тук. Тези два възела са отговорни за регулацията на нормалния ритъм на сърцето и ако човек претърпи инфаркт на миокарда, който да засегне десния атриум, където се намират тези два възела, вероятно в последствие ще се развие аритмия, защото може да са увредят двата най-важни регулатора на биенето на сърцето – сърдечния пулс и ритъм. А какво да кажем за некрозата на тъканта? Спомни си, че некроза означава смъртта на нещо, в този случай смъртта на сърдечната тъкан. Спомни си, че след инфаркт на миокарда голям брой имунни клетки пристигат в сърцето и, един вид, опитват да "почистят" нещата след сърдечния удар, а когато имунните клетки са активирани в процеса на почистване, това се нарича възпалителна реакция. Може да се получи възпаление около външната част на сърцето. Ще нарисувам това възпаление в розово тук. Розовото представлява всички тези бели кръвни клетки като част от имунната ти система, участващи в този възпалителен отговор тук, на външната част на сърцето ти. Сега, спомни си, че сърцето един вид си седи в тази фиброзна обвивка. Обвито е от това покритие от влакна, наречено перикард. Перикурд, пери означава около, а кард се отнася за сърцето. Когато започнат всички тези възпалителни процеси, случващи се точно под перикарда на външната част на сърцето, може да се раздразни перикарда и се развива заболяването, наречено перикардит. Но това не е всичко, което тъканната некроза може да причини. Може да причини и други доста гадни нещо тук. Да кажем, че започне да се развива некроза по преградата тук, тази стена, която разделя лявата и дясната камери – сигурно се досещаш, че това изобщо не е хубаво. Наситената с кислород кръв в лявата страна на сърцето и ненаситената с кислород кръв в дясната част на сърцето биха се смесили и вероятно ще получиш доста значителна хипоксемия или ниско ниво на кислород в кръвта си. Дефект на камерната преграда може също да причини увреждане на артериите в белите дробове, защото, както можеш да си представиш, кръв от тази система с високо налягане в лявата част на сърцето един вид ще преминава през този дефект към дясната част на сърцето и ще бъде изтласкана в пулмоналната циркулация. Това не е добре за пулмоналната циркулация. Това може да причини някои наистина големи увреждания. Какво друго ще причини тъканната некроза? Какво ще се случи, ако получиш некроза от тази страна? Или, всъщност, на който и да е друг мускул, който оформя външната стена на сърцето? Къде, според теб, ще отиде кръвта от сърцето, ако изведнъж там няма стена? Ще изхвръкне от сърцето. Следователно тъканната некроза може да причини също така руптура на камерата. Спомняш ли си перикарда, за който говорихме? Тази наистина здрава фиброзна обвивка, която обгражда сърцето? Кръвта тогава просто ще бъде хваната в капан в перикарда и ще започне, един вид, да се натрупва в перикарда и да тече по външната част на сърдечния мускул и вътрешността на перикарда, така че това, очевидно, ще стресира сърцето и то няма да може да бие достатъчно добре. Ще получиш усложнение, наречено сърдечна тампонада. Това не е всичко за тъканната некроза. Един от най-честите проблеми, които се случват като резултат от тъканна некроза, е този тук. Имаш тези мускули в долната част на сърдечните камери, които се наричат папиларни мускули и които са захванати за клапните платна с помощта на тези структури, наречени chordae tendineae. Това са тези здрави, издръжливи нишки, подобни на струна. Папиларните мускули и chordae tendineae работят заедно, за да осигурят това, че по време на сърдечното съкращение, когато камерите се свиват, митралната клапа и трискупидалната клапа от дясната страна – имаш папиларни мускули и chordae tendineae там, също така – те осигуряват, че клапните платна няма да се обърнат към предсърдията. Понякога след сърдечен инфаркт един или повече от тези папиларни мускули некротизира. Когато умре, тогава платното на клапата, която е държал, може да се обърне. Може да се обърне нагоре към лявото предсърдие. Това означава, че когато камерата се съкрати, за да изтласка кръв към аортата, която да мине през тялото, кръвта сега може да се върне обратно в лявото предсърдие. Това се нарича клапна недостатъчност или регургитираща клапа. В този случай, тъй като това е митралната клапа, наричаме това митрална регургитация. Точно преди да приключим искам да ти обърна внимание на следното. Ако сърцето ти има намален контрактилитет, тогава ще трябва да работи по-усилено, за да поддържа нормалното снабдяване на тялото ти с кръв. Ако имаш митрална регургитация, тогава, отново, сърцето ти ще трябва да работи по-силно, за да поддържа нормалното снабдяване на тялото ти с кръв. Ако имаш дефект на камерния септум, отново, сърцето ти ще трябва да работи много по-силно. Така ако развиеш някое от тези три заболявания след сърдечен инфаркт, ще носят риск от развиване на застойна сърдечна недостатъчност, което е, когато сърцето ти просто не може да изпомпва достатъчно кръв, за да снабди тялото ти с кислорода, от който се нуждае.