Оздравяване след сърдечен удар (инфаркт на миокарда)

Нека видим как сърцето обикновено оздравява след инфаркт на миокарда. За тази цел ще увелича тази част от сърдечния мускул тук, част от лявата камера. Ще нарисувам тези кардиомиоцити, клетките на сърдечния мускул ето тук. Това са браздите, които те имат, заради контрактилните си протеини, а тук са техните ядра. Ще започнем с това сърце, което не е претърпяло инфаркт и има хубав, непокътнат мускул. Спомни, че ще се развие съсирек в коронарната артерия, която обслужва тази зона. Този съсирек ще се задържи над 20 минути и ще причини необратимо увреждане на този сърдечен мускул заради лишаването на тази област от кислород. Без кислород средата тук става неособено благоприятна и цялата тази област започва да умира след около четири часа. Затова преди да са минали тези четири часа клетките тук просто страдат. Те изразходват целия си запас от енергия и дават всичко от себе си, за да оцелеят. След около четири часа мембраните им започват да стават пропускливи и ензимите започват да денатурират или разграждат структурните протеини на тези кардиомиоцити, а други протеини в клетките на сърдечния мускул също започват да се разграждат и да умират. Но, както можеш да видиш на тази малка картина тук, относителната архитектура на тези мъртви кардиомиоцити е сравнително запазена за няколко дни след като умрат. Процесът, при който кардиомиоцитите умират, но се запазва тяхната структура, се нарича коагулационна некроза, като некроза означава смърт на клетките, а коагулационна е свързано с тази желеподобна субстанция, която денатурираните протеини формират, след като се разрушат. На тази рисунка, която показвам, тези протеини изтичат от кардиомиоцита, но също така много от тях остават тук. Те започват да стават част от коагулационната некроза. Докато те се денатурират, те оформят тази желеподобна субстанция. Може също да се наблюдава кървене в тази зона от малките кръвоносни съдове, които заобикалят зоната, претърпяла инфаркт, която е увредена. След около 12 часа, всъщност 12 до 24 часа, специални бели кръвни клетки, наречени неутрофили, започват да навлизат в зоната на инфаркта. Едно от нещата, които обичат да правят, е да разчистват наоколо. Те осъзнават, че има мъртъв мускул навсякъде, който трябва да бъде почистен, и ще започнат да го правят. Първо започват да почистват и, второ, започват да призовават за помощ, до призовават други неутрофили да дойдат и да им помогнат. Казвам да почистят, но какво точно имам предвид? Тук са нашите неутрофили. Те, един вид, идват и разрушават мъртвите кардиомиоцити още повече. Те освобождават ензими в кардиомиоцитите – в клетките на сърдечния мускул. Какво означава това? Означава, че техните ядра ще започнат да дегенерират и набраздяванията им също ще започнат да дегенерират и всичко просто започва да се фрагментира и разпада. Малко по-късно, след един до три дни, кавалерията пристига. Сега наоколо има много неутрофили. Кардиомиоцитите все още дегенерират. Ядрата им се разпадат. Браздите им изчезват, а неутрофилите са навсякъде. Те просто разграждат или разрушават мъртвите кардиомиоцити. В интервал от четири до седем дни неутрофилите започват да измират, защото те наистина са работили твърде много, опитвайки да почистят всичко. За щастие, пристигат нови подкрепления – макрофагите. Макрофагите са друг вид бели кръвни клетки от имунната система, които се справят отлично с почистването на бъркотията и мъртвата тъкан. Тук те започват да премахват всички некротизирали останки, включително мъртвите неутрофили, нашите трудолюбиви паднали приятели. Те започват да фагоцитират всички останки. Поглъщат ги и ги разрушават. Това е фагоцитоза. В тази зона тук, тази некротизирала зона се фагоцитира. Нашата цел е да видим лечението на инфаркта, а не на усложненията, но трябва да спомена и това: между четвъртия и седмия ден е вероятно най-опасния период за руптура на миокарда, на сърдечния мускул, защото цялата работа, която макрофагите вършат тук, е един вид да почистят и, следователно, да изтънят зоната на инфаркта. Какво се случва после? Между седмия и десетия ден некротизиралата тъкан все още се почиства от нашите верни макрофаги, но в този момент започва да се случва нещо много интересно. Започва да се образува врастване на тези наистина тънки кръвоносни съдове в зоната и това е чудесно, защото осигурява на всички тези работещи клетки кислорода, от който се нуждаят, за да поправят сърцето. Когато тук, на това място, има източник на кислород, можем да започнем да мислим за поставяне на един вид скеле за изграждане наново на тази стена. Ние наистина получаваме това. Тези клетки, наречени фибробласти, полагат тънки, вретеновидни нишки от структурен протеин, наречен колаген тип III. Всичко това, тези нови малки кръвоносни съдове и този нов колаген заедно се наричат гранулационна тъкан. Всъщност заздравяването с гранулационна тъкан е същият процес, който протича след повечето наранявания, даже след обикновено обелване на коляното. Нека кажем, че... о, не знам, да кажем, че караш ролери и те нападнат прилепи, и паднеш и си обелиш коленете. Това наистина ми се случи преди няколко години. Беше ужасно. Обелванията, раните заздравяват при същия процес, подпомаган от гранулационната тъкан. Така че това е изпитан и реален метод на заздравяване, използван от телата ни. Какво следва? След около месец, месец и половина, колагенът тип III и гранулационната тъкан напълно ще бъдат заменени от доста по-здрав вид колаген, наречен колаген тип I, който се нарича ръбцова тъкан. Ако имаш белег някъде, значи си виждал/а ръбцова тъкан. Същото нещо имаме тук в сърцето. Има две важни неща за ръбцовата тъкан. Първото нещо е, че тя не е толкова силна, колкото обикновения сърдечен мускул, макар да е доста силна. Надяваме се, че няма да се разкъса или да позволи на кръвта да изтече от сърцето. Второто нещо е, че тя не може да се свива, а мисля, че вече можеш да заключиш от това, че ако искаш сърцето да прави нещо наистина добре, то е да се свива правилно. Ако в сърдечния си мускул имаш тази ръбцова тъкан, това е предпоставка за по-слаби съкращения и възможност за сърдечна недостатъчност в резултат на това, защото, спомни си, сърдечната недостатъчност е резултат от невъзможността на сърцето ти да изпомпва достатъчно кръв, за да покрие метаболитните нужди на тъканите на тялото ти, нали така? Досещаш се, че ако в сърцето има съединителна тъкан, то не може толкова добре да се съкращава и това означава, че сърцето няма да може да се съкращава достатъчно, за да изпомпва достатъчно кръв. Точно това е в основата на сърдечната недостатъчност. Това е малко информация за физическото оздравяване след инфаркт на миокарда, но това е едва половината от историята. Трябва да поговорим и за психическото оздравяване, защото има някои наистина големи психологични ефекти от сърдечен инфаркт, които трябва да овладеем. Например някои хора може да изпитат шок, понеже досега може да не са взимали ежедневно лекарства, а сега, вероятно, преминават към коктейл от четири или пет лекарства на ден. Също, знаем, че някои хора са в риск от депресия след сърдечен инфаркт. Това също трябва да се следи. Последно, важно е да се запомни, че когато човек е претърпял сърдечен инфаркт, това влияе не само на този човек. Вероятно ще повлияе психологически и на близките му, на семейството и на приятелите, така че справянето с това също е част от процеса на оздравяване.