Какво е исхемична болест на сърцето?

Твоето сърце се намира в гръдния ти кош и представлява мускулна помпа, която изпомпва кръв в тялото ти. То трябва да изпомпва кръв до всяка част от тялото ти. И, всъщност, върши много работа. Извършва около 100 000 изпомпвания на ден. Не си измислям това число. Наистина е така, ако вземеш средната стойност на пулса, която е около 72 удара в минута, и след това я умножиш за целия ден, това се равнява на около 103 000 удара на ден – нали така? Това е наистина здраво работещ мускул, един наистина здраво работещ орган. И от какво се нуждаят мускулите, които работят много? Е, просто си спомни за последния път, когато ходи да бягаш или прескочи ограда, или направи задно салто, или каквото е това, което правиш, за да заработят мускулите ти. Те се нуждаят от много кислород, нали така? Какво почувства след тези упражнения? Вероятно се мъчеше да си поемеш въздух, задъхваше се, поне дишаше по-тежко, нали така? И причината за това е, че използва мускулите си, измори ги малко и после трябваше да осигуриш отново кислород. Трябва да им осигуриш кислород. Сърцето ти не е по-различно. Може би си мислиш: "Е, сърцето получава достъп до цялата тази кръв, която изпомпва, нали така, така че не получава ли неограничен запас от кислород от тази кръв? Е, всъщност не. Нека ти нарисувам това в напречно сечение. Ще вземем част от тук и ще я покажа с увеличение, като тук можеш да видиш, че стените са доста дебели. Така че кислородът в кръвта, течаща вътре в сърцето, не може да премине през цялата дебела стена на сърдечния мускул. Може да успее да достигне до малка част от вътрешността на стената, но не може да се разпространи в цялата стена на сърдечния мускул, защото тя просто е твърде дебела. Затова имаме решение, всъщност, и решението са коронарните артерии. Коронарните артерии се намират откъм външната част на сърцето. Тук има изображение на сърце – можеш да видиш дясната коронарна артерия на човека и можеш да видиш лявата му коронарна артерия. Всъщност, това е лявата предна низходяща артерия, която е разклонение на лявата коронарна артерия. Тези коронарни артерии са решението. Те доставят огромни количества кръв до сърдечния мускул и го захранват с достатъчно кръв, за да свърши всичката работа, която трябва. Но понякога те могат да се разболеят и коронарната болест е един от проблемите, който може да възникне в коронарните съдове. Може би си срещал/а термина "запушени артерии", описващ коронарната болест. Те се наричат запушени артерии, понеже в тях има натрупване на мастни вещества, което е почти като запушване на тръба. Нека нарисувам това. Ще покажа близък план на коронарния съд – имаме една стена тук, а другата е ето тук. Така, ето кръвта ти, а това са някои компоненти от нея. Имаш червени кръвни клетки, а това е малко холестерол, а ето и малко бели кръвни клетки, и холестеролът, един вид, си плува през тялото ти и достига до малко увредената съдова стена, и холестеролът си мисли: "Хей, това изглежда доста яко място да се размотаваш." И така, холестеролът ще започне да се натрупва в стените, в увредените стени на кръвоносните ти съдове. Белите кръвни клетки не харесват това, така че белите кръвни клетки опитват да последват холестерола, за да се отърват от него. Да го извадят от стената. Така започва този голям възпалителен процес, наречен атеросклероза. Това означава просто втвърдяване на кръвоносен съд, защото след време целият този процес прави стената на кръвоносния съд корава и твърда. И, за нещастие, по време на процеса умират много бели кръвни клетки. Така че холестеролът може просто да продължи да се натрупва там, а холестеролът и белите кръвни телца създават тази мастна издутина, наречена плака, и с времето плаката започва да се разширява в съда. Защо това е проблем? Защото кръвта трябва да преминава, нали така? Ако имаш тази голяма издутина на пътя, как ще преминава кръвта? Отначало, за известен период, кръвта може да минава и няма да имаш никакви проблеми. Но, след време – като на тази плака ѝ отнема десетилетия да се издуе до клинически значимо ниво, т.е. да започнеш да получаваш симптоми. А известен период от време тя просто ще продължи да расте и тогава ще започнеш да срещаш някои проблеми. Ще повторя, за да бъда кристално ясен – коронарна болест имаме тогава, когато започне да се получава това натрупване на плака, това мастно вещество в артериите на сърцето. Нека направя малко място тук. Причината коронарната болест да е проблем, е понеже с напредване на възрастта може да доведе до други сърдечни заболявания. Накратко ще опишем главните от тях. Ще започнем с едно, което може би познаваш. Ща започнем със стабилната ангина пекторис. Нека погледнем тази част от мускула тук долу, към която артерията изпраща кръв. И нека сложим нашата плака тук, да кажем, че нашата плака е в артерията, захранваща тази област. Когато почиваш, когато сърцето ти не върши твърде много работа, достатъчно кръв може да мине през тази плака и да достигне до долу, за да захрани този мускул. Така че този мускул е щастлив. Получава достатъчно кислород от кръвта, която достига до него и не чувства никакви лоши ефекти. Напълно е щастлив, нали така? Но какво се случва, когато може би си на път да изтървеш автобуса, трябва да догониш автобуса или много искаш да впечатлиш някое момиче, така че започваш да взимаш уроци по танци? Когато искаш сърцето ти да свърши повече работа, знаеш, че сърдечният ритъм ще се повиши, сърцето ти ще започне да бие малко по-бързо. Тогава, изведнъж, не достатъчно кръв ще може да премине покрай тази плака и да захрани този мускул, нали така? И този участък от мускула ще стане хипоксичен. Когато този мускул тук долу получи хипоксия, когато няма достатъчно кислород, за да извърши функцията си, може да започнеш да усещаш симптом, наречен ангина пекторис. Ангина пекторис насочва към... нека всъщност погледнем двете думи. Имаме ангина, нали така – ангина е гръцката дума за "удушавам". Знам, че звучи странно, но хората описват усещането за ангина като един вид стягащо, задушаващо чувство в гърдите си. Пекторис се отнася за "гръден кош". Така, ангина пекторис е стягащото, задушаващо усещане в гръдния кош, което се получава, когато сърдечният мускул не получава достатъчно кислород. Това е възпроизводимо. Ако един вид намалиш активността си, ако спреш тези чудесни танцови движения, които съм сигурен, че правиш, или ако спреш да бягаш след автобуса, ако поемеш дъх, тогава сърцето ти – искаш от сърцето си да върши по-малко работа. Нали така? И, когато сърцето ти извършва по-малко работа, има нужда от по-малко кислород. И, затова, изведнъж тази кръв, която минава през тази плака, е достатъчно, за да захрани тази част от мускула отново, нали така? Затова симптомът на ангина отшумява. Болката в гърдите отминава, защото сърдечният мускул получава всичкия кислород, от който има нужда, отново, нали? Причината, поради която това се нарича стабилна стенокардия, това болезнено състояние се нарича стабилна стенокардия, а причината, поради която се казва така, е, понеже можеш да предизвикаш, предвидимо можеш да предизвикаш болката в гърдите, когато искаш от сърцето си да свърши твърде много работа. Упражнения или напрежение ще я причинят, а почивката ще я облекчи. Сега, нещата могат да станат и по-зле от това. Когато станат по-зле от това, те могат да доведат до комплект, не сладък като в "Искам това", защото определено не искаш това, но включва серия проблеми, заболявания, които може да получиш, наречени остър коронарен синдром. И острите коронарни синдроми могат да бъдат разделени на нещо, наречено нестабилна ангина... Ще направя малко повече място. Вече можеш да си представиш, защото сега знаеш какво е стабилна ангина, можеш да си представиш какво е нестабилна ангина. Имаме нестабилна ангина и освен това имаме сърдечни удари. Нестабилна ангина – да бъдем ясни, стабилна ангина, не сърдечен удар. Нестабилна ангина, не сърдечен удар. Сърдечен удар е сърдечен удар. Иди разбери. Нека погледнем нестабилната ангина първо, преди да разгледаме сърдечните удари. Нестабилна ангина е – помниш ли тази плака, за която говорихме – нека се върнем към нашия красив малък кръвоносен съд тук, е, той не е красив вече, има огромна мастна плака в себе си. Но това е наред. Тук са нашият кръвоносен съд и нашата плака. Сега, понякога, било поради хипертония, стресираща плаката, било спонтанно – това може да се случи и спонтанно – има още някои причини, но това са вероятно двете главни причини – плаката може да руптурира. Когато казвам руптурира, имам предвид, че това покритие на плаката във вътрешността на кръвоносния съд може един вид да се разкъса, и при това разкъсване оголва вътрешността на плаката, цялата тази мастна, гадна, донякъде некротична материя – некротична, между другото, означава мъртви клетки, защото някои от клетките тук в този момент са мъртви – и ги поставя в контакт с кръвта. Материалът, изграждащ плаката, е наистина тромбогенен. Какво означава тромбогенен? Тромбогенен означава, че причинява образуването на съсиреци. Ще нарисувам отново това, това е малко объркано. Когато кръвта види тази плака, ще откачи. В кръвта ти се съдържат тромбоцити и други съсирващи фактори, и всички те ще се вкопчат в този материал на руптуриралата плака. Ще започне да се оформя кръвен съсирек при тази руптурирала плака. След това може да се случи едно от две неща. Или тази руптурирала плака ще започне да се движи напред и назад, защото е руптурирала в този край, но може все още да бъде прикрепена към другия край. Какво означава това? Това означава, че понякога кръвоносният ти съд ще бъде напълно запушен, напълно блокиран, а понякога няма да имаш запушен кръвоносен съд, понеже плаката, един вид, ще бъде отново прилепена към стената. Един вид се движи наоколо в кръвоносния ти съд, докато кръвта си минава. Спомни си, че по-рано казахме, че ако лишим от кръв някои от долните части на сърцето ще започнеш да получаваш хипоксия и ще започнат да те болят гърдите заради ангината. Но, помни, сега имаме тази плака, движеща се наоколо. Затова по всяко време кръвоснабдяването към долната част на сърцето ти може да бъде временно намалено. Затова при това състояние на нестабилна ангина може да получиш гръдна болка дори при почивка. Не трябва да се натоварваш, за да те заболят гърдите. Това е така, понеже плаката се движи свободно. Може да се случи във всеки един момент. Затова я наричаме нестабилна ангина, защото не може да се предвиди и може да се случи по всяко време. Последното нещо, което трябва да разгледаме, и което е част от острия коронарен синдром, причинен от коронарна болест, е сърдечният удар. Нали така? Спомни си, че казахме, че тази руптурирала плака сега е оголена за кръвта и съсирващите фактори са започнали да образуват съсирек. Кръвните клетки могат да се присъединят към партито и може да се случи едно от следните две неща. Или съсирекът, също наричан тромб – между другото, съсирекът се нарича още тромб – може да стане толкова голям, че напълно да блокира кръвоносния съд. Това се нарича още и тромбоза. Пълното блокиране на кръвоносен съд от съсирек се нарича тромбоза. Или може да се пръсне – този съсирек, този тромб може да се разпадне, което се нарича емболизация. Когато част от тромба се разпадне, това се нарича емболизация. Може да емболизира и да се придвижи по течението на кръвта и да блокира по-малък кръвоносен съд. Това се движи надолу и блокира по-малък кръвоносен съд. Когато се случи едно от тези две неща, тогава се наблюдава т.нар. сърдечен удар. Нали така? Защото сега това няма да се оправи само. Част от сърцето ти е напълно лишена от кислород. Затова сърдечният мускул, който тази артерия снабдява, ще умре. Защото сега не получава кислород. Ако отидеш в болница или ако получиш лекарства, или някакъв вид хирургическа интервенция в първите около 20 минути, може да спасиш тази част от сърцето. Ако този блокаж, причинен от пълна тромбоза и блокаж на артерията или от емболизация и блокаж на дистална артерия, ако продължи повече от 20 минути, тогава тази част от сърдечния мускул ще умре завинаги. Това е сърдечен удар. Искам да изясня едно нещо. Сърдечен удар не е същото като сърдечна недостатъчност. При сърдечна недостатъчност сърцето ти не може да изпомпва достатъчно кръв, колкото е нужна на тялото ти. Това е сърдечна недостатъчност. Нали така? Сърдечният удар е нещо различно. Сърдечен удар е, когато част от сърдечния ти мускул умре, понеже самият той не получава достатъчно кислород. Нали така? Това е разликата между сърдечна недостатъчност и сърдечен удар. Въпреки че те могат да се причинят взаимно.