Шънт в сърцето

Искам да отделя повече време за разглеждане на шънтовете, понеже са много важни за това, за което говорим. Шънтирането се използва по много начини в медицината и просто означава да преместиш нещо от там, където трябва да е или е било, към ново място. Тук говорим за кръв, протичаща от естественото си място към различно място. Исках да представя анатомично правилното сърце, но не исках да стоиш тук и да ме гледаш как го рисувам, затова го нарисувах предварително и ето го тук. Нашето сърце не изглежда точно като в анимациите. Ето как изглежда всъщност. Ще го разгледаме много бързо и ще надпиша всичко. Това е дясната страна. Това е лявата страна. Дясната страна на сърцето получава кръв, която е използвана от тялото. Тя е бедна на кислород. Тук имаме дясното предсърдие. Кръвта влиза в дясната камера. Тук, това синьо нещо, което нарисувах, е свързано с дясната камера, виждаш как кръвта в дясната камера продължава по този път, това е белодробната ни артерия. Всеки съд, който получава кръв, която излиза от сърцето, е артерия. Въпреки че тази кръв е бедна на кислород и е синя, това все пак е артерия, понеже излиза от сърцето. После имаме лявото предсърдие, продължаващо до лявата камера. Тук, тази голяма червена структура е аортата. Всъщност, нека запиша това – аорта (aorta). Да си представим, че съм капка кръв или магическия училищен автобус и ще премина през цялата система. Идвам тук или тук, така че вените доставят кръв в дясното предсърдие, и минавам оттук в дясната камера. Тук има една клапа , но нека не се тревожим засега как точно се нарича, просто помни, че е тук. Аз съм в дясната камера и оттук се насочвам в белодробната артерия. Отново, това е клапата тук. От белодробната артерия отивам до чудесните бели дробове и рисувам белите дробове като дърво. Това са десните и левите разклонения на белите дробове. Тук приемаме кислород. Сега кръвта ни има кислород. Белите дробове връщат кръвта до сърцето към лявото предсърдие. Не нарисувах тези тук. Тук са белодробните вени. Въпреки че сега носи червена кръв, след като се връща към сърцето, това е вена. Белодробните вени връщат кръв тук и тук, в лявото предсърдие. Сега съм в лявото предсърдие и отивам в лявата камера през тази клапа. Тази голяма лява камера ме изпомпва в аортата. От аортата отивам навсякъде из тялото по тези малки разклонения. Това е пътят ми през сърцето и белите дробове. Сега виж тези малки отделни кухини и пътища – кръвта, въпреки че е много близко събрана заедно, следва този модел и бедната на кислород кръв е разделена от страната, която има кислород. При шънт, отново, говорим за дясно към ляво шънтиране, понеже сме притеснени, че хората ще посинеят, ще станат цианотични, така че тази синя кръв от тази страна отива по този път. За да се случи шънтирането, трябва да се случат две неща. Първо, трябва да има път. Второ, трябва да има сила, която да накара кръвта да иска да мине по този път. Точно като при водопроводната система. Не че знам нещо за водопроводната система, но кръвта следва пътя на по-малкото съпротивление, точно както водата. Нека помислим за това как можем да създадем път за това смесване. Очевидният отговор ще е, когато гледаме тези камери, ще имаме отвор тук. Хората се раждат с различни отвори в сърцата си. Понякога те оздравяват, понякога не, в зависимост от точното заболяване или структурна аномалия, която имат, така че ще има голяма дупка тук. Следващото място, където ще имаме дупка, е между предсърдията. Не нарисувах септума тук. Ето го. И, разбира се, ще имаме голяма дупка там. Интересното е, че всеки се ражда с дупка тук, но тя обикновено се затваря в първите няколко секунди, с първите няколко вдишвания, които поеме. Или, понякога има дупка, която винаги ще е там. При бебетата, особено когато са в матката, има съд тук, наречен ductus arteriosus. Ще го запиша. Ductus. Arteriosus. Те имат нужда от това, когато са в корема на майката, понеже не дишаме в корема. Получаваме кръв от плацентата, това е тръба, която помага на тялото да приеме кръв. Свързана е с кръвообращението на плода. Дуктусът бавно започва да се затваря, веднага след като се родим. Така че възрастните нямат това. Всъщност, дори три-четиригодишните деца нямат това. Но през първите няколко седмици живот това е много реален път за кръвта да се движи напред-назад. Много е готино, че имаме лекарство да я държим отворена или да я затворим по-бързо, в зависимост от ситуацията. Но помни, че е тук. Без да искам изтрих част от аортата си тук по-рано. Това не трябва да е тук. Така, сега за налягането. Ще запиша тук, че налягането е равно на съпротивление, съпротивление за r, умножено по поток. Това е физиката ни за деня. Искам да запомниш, че налягането и съпротивлението са свързани. Лявата и дясната страни на сърцето всъщност имат големи разлики в налягането и това зависи от това срещу какво изпомпват. Виж, лявата камера изпомпва в аортата, в тялото, просто помпа срещу съпротивлението от всичките съдове на тялото ни. Лявата страна, налягането всъщност е равно на на нашето кръвно налягане. Като спрем да мислим малко за бебетата, колко е перфектното кръвно налягане за възрастни? Около 120. Това е систоличното налягане или налягането, срещу което сърцето изпомпва, когато изтласква кръв. Когато се съкрати лявата камера, ще изпомпва срещу 120 или приблизително толкова милиметра живачен стълб. Казвам тези стойности, просто за да можем да направим сравнение. Понеже от дясната страна камерата изпомпва кръв в белите дробове. Съпротивлението в белодробното русло е много, много по-ниско, отколкото на останалата част от тялото ни. Дясната страна изпомпва срещу... обикновено 9 до 18 милиметра живак. Всичко това показва колко по-силно трябва да работи лявата камера в сравнение с дясната камера. Ето защо при възрастни хора, при функционално нормални сърца, лявата камера е много по-голяма и по-силна. Просто мускулът е по-силен от дясната камера. Ако и двата изпомпват заедно, и дори ако тук има отвор, ще си помислиш, че нормалният шънт преминава от ляво на дясно, понеже тази страна има толкова повече сила и ще познаеш, понеже определено имаме много заболявания с шънтове от ляво надясно. Когато имаме шънтове от дясно наляво, ще се запиташ защо дясната страна е по-силна. Важна причина за това е, че белодробното русло при новородени има много високо съпротивление. В началото дясната страна изпомпва срещу много по-високо налягане, отколкото лявата страна. Затова при новородени бебета е много лесно да се премине от дясно наляво. Понеже, ако има избор, кръвта по-скоро би отишла в лявата камера, отколкото в белодробната артерия, понеже съпротивлението в белите дробове е толкова високо. Ще го кажа отново, понеже е много важно. Ако си капка кръв, нека използвам оранжево, ако имаш избора да влезеш тук или тук, при новородено, да влезеш в белодробната артерия е трудно, понеже белите дробове са втвърдени и пълни със съпротивление. Докато да отидеш наляво е много по-лесно, така че кръвта ще мине по този път. Това е един важен начин за шънт от дясно наляво. Това е причината да е толкова преобладаващ при новородени. Всъщност, може да се получи и при възрастни. Възрастните могат да развият белодробна хипертония. Тоест, съпротивлението може да се увеличи, поради някакво заболяване, при възрастните и кръвта пак може да преминава от дясно наляво. Това е един начин за шънт от дясно наляво – белите дробове създават твърде голямо съпротивление. Другият начин е – виж тази клапа тук. Тя се нарича белодробна клапа и свързва дясната камера с белодробната артерия. Тази клапа може да е твърде тясна. Това изкуствено увеличава съпротивлението тук. Отново, ако на кръвта ѝ се даде шанс да избира между тук и тук, тя ще иска да отиде в лявата страна. Така се получава шънтът. В някои случаи, дори нямаме лява камера, тя просто не се е развила. В този случай белодробните артерии и аортата могат да бъдат включени тук. И двете могат да получават кръв от дясната камера. Предполагам, че това не е точно шънт, а по-скоро кръв от дясната страна и от лявата страна просто се смесват и излизат. Това не е изчерпателен списък на всички начини, по които можем да получим шънт, но исках да илюстрирам, че когато говориш за специални дефекти в сърцето, винаги мисли за пътя, по който кръвта иска да тръгне, и налягането, предполагам, и съпротивлението, което я кара да мине по този път. Имаме течност, имаме мускули и канали. Без значение колко е объркана структурата, връщането към тази картина ще ни помогне да разберем защо това бебе е синьо или цианотично.