If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:47

Видео транскрипция

Исках да прекарам малко повече време над концепцията за шънтовете, понеже са много важни за това, за което говорим. Шънтирането се използва по много начини в медицината и просто означава да избуташ нещо от там, където трябва да е или е било, към ново място. Тук говорим за кръв, протичаща от естественото си място към различно място. Исках да въведа анатомично правилното сърце. Не исках да стоиш тук и да ме гледаш как го рисувам, затова го нарисувах предварително и ето го тук. Нашето сърце не изглежда точно като в анимациите. Ето как изглежда всъщност. Ще преминем през това много бързо и ще надпишем всичко. Това е дясната страна. Това е лявата страна. Дясната страна на сърцето получава кръв, която е използвана от тялото. Тя е бедна на кислород. Тук имаме дясното предсърдие. Кръвта влиза в десния вентрикул. Тук, това синьо нещо, което нарисувах, е свързано с десния вентрикул, виждаш как кръвта в десния вентрикул продължава по този път, това е белодробната ни артерия. Всеки съд, който получава кръв, която излиза от сърцето, е артерия. Въпреки че тази кръв е бедна на кислород и е синя, това все пак е артерия, понеже излиза от сърцето. После имаме лявото предсърдие, продължаващо до левия вентрикул. Тук, тази голяма червена структура е аортата. Всъщност, нека запиша това – аорта (aorta). Ако съм капка кръв или магическият училищен автобус, така ще премина през цялата тази система. Идвам оттук или оттук, така че вените да не носят кръв в дясното предсърдие. И минавам оттук в десния вентрикул. Има една клапа тук и нека не се тревожим сега как се нарича точно, просто помни, че е тук. Аз съм в десния вентрикул и, оттук, ме изстискват в белодробната артерия. Отново, това е клапата тук. От белодробната артерия отивам до чудесните бели дробове и рисувам белите дробове като дърво. Това са десните и левите разклонения на белите дробове. Тук приемаме кислород. Сега кръвта ни има кислород. Белите дробове връщат кръвта до сърцето към лявото предсърдие. Не нарисувах тези тук. Тук са белодробните вени. Въпреки че сега носи червена кръв, след като се връща към сърцето, това е вена. Белодробните вени връщат кръв тук и тук, в лявото предсърдие. Сега съм в лявото предсърдие и отивам в левия вентрикул през тази клапа. Този голям ляв вентрикул ме изпомпва в аортата. От аортата отивам навсякъде из тялото с тези малки разклонения. Това е пътят ми през сърцето и белите дробове. Сега виж тези малки дискретни кухини и пътища, кръвта, въпреки че е много близко събрана заедно, следва този модел и бедната на кислород кръв е разделена от страната, която има кислород. При шънт, отново, говорим за дясно към ляво шънтиране, понеже сме притеснени, че хората ще посинеят, ще станат цианозни, така че тази синя кръв от тази страна отива по този път. За да се случи шънтирането (протичането), две неща трябва да се случат. Първо, трябва да има път. Второ, трябва да има силата, или налягането, зад кръвта, за да я накара да иска да мине по този път. Точно като водопроводната система. Не че знам нещо за водопроводната система, но кръвта следва пътя на по-малкото съпротивление, точно както водата. Нека помислим за това как можем да създадем път за това смесване. Очевидният отговор ще е, когато гледаме тези камери, ще имаме дупка тук. Хората се раждат с различни дупки в сърцата си. Понякога те оздравяват, понякога не, в зависимост от точното заболяване или структурна аномалия, която имат, така че ще имат голяма дупка тук. Следващото място, където ще имаме дупка, е между предсърдията. Не нарисувах септума тук. Ето го. И, разбира се, ще имаме голяма дупка там. Интересното е, че всеки се ражда с дупка тук, но тя обикновено се затваря в първите няколко секунди, с първите няколко дъха, които поеме. Или, понякога има дупка, която винаги ще е там. При бебетата, особено когато са в матката, има съд тук, наречен ductus arteriosus. Нека запишем това. Ductus. Arteriosus. Те имат нужда от това, когато са в корема на майката, понеже не дишаме в корема. Получаваме кръв от плацентата, това е тръба, която помага на тялото да приеме кръв. Свързана е с феталното кръвообращение. Ductus бавно започва да се затваря, веднага след като се родим. Така че възрастните нямат това. Всъщност, дори три-четиригодишните нямат това. Но през първите няколко седмици живот, това е много реален път за кръвта да се движи напред-назад. Много е готино, че имаме лекарство да я държим отворена или да я затворим по-бързо, в зависимост от ситуацията. Но помни, че е тук. Без да искам изтрих част от аортата си тук по-рано. Това не трябва да е тук. Така, сега за налягането. Ще запиша тук, че налягането е равно на съпротивление, съпротивление за r, умножено по поток. Това е физиката ни за деня. Искам да запомниш, че налягането и съпротивлението са свързани. Лявата и дясната страни на сърцето всъщност имат големи разлики в налягането и това зависи от това срещу какво изпомпват. Виж, левият вентрикул изпомпва в аортата, в тялото, просто помпа срещу съпротивлението от всичките съдове на тялото ни. Лявата страна, налягането всъщност е равно на на нашето кръвно налягане. Като спрем да мислим малко за бебетата, колко е перфектното кръвно налягане за възрастни? Около 120. Това е систоличното налягане или налягането, срещу което сърцето изпомпва, когато изтласква кръв. Левият вентрикул, когато се съкрати, ще изпомпва срещу 120 или някъде толкова милиметра меркурии. Казвам тези числа, просто за да можем да направим сравнение. Понеже, от дясната страна, вентрикулът изпомпва кръв в белите дробове. Съпротивлението в белодробната васкулатура е много, много по-ниско, отколкото на останалата част от тялото ни. Дясната страна изпомпва срещу... обикновено 9 до 18 милиметра живак. Всичко това показва колко по-силно трябва да работи левият вентрикул, в сравнение с десния вентрикул. Ето защо при възрастни, при функционално нормални сърца, левият вентрикул е много по-голям и по-силен. Той е по-силен мускул от десния вентрикул. Ако и двата изпомпват заедно и, дори ако имаме дупка тук, ще си помислиш, че нормалният шънт преминава от ляво на дясно, понеже тази страна има толкова повече сила и ще познаеш, понеже определено имаме много заболявания с шънтове от ляво на дясно. Когато имаме шънтове от дясно на ляво, ще се запиташ защо дясната страна е по-силна. Важна причина за това е че белодробната васкулатура при новородени е с високо, високо, високо съпротивление. В началото дясната страна изпомпва срещу много повече налягане, отколкото лявата страна. Затова при новородени бебета е много лесно да се премине от дясно на ляво. Понеже, ако има избор, кръвта по-скоро би отишла в левия вентрикул, отколкото в белодробната артерия, понеже съпротивлението в белите дробове е толкова високо. Ще го кажа отново, понеже е много важно. Ако си капка кръв, нека използвам оранжево, ако имаш избора да влезеш тук или тук, при новородено, да влезеш в белодробната артерия е трудно, понеже белите дробове са втвърдени и пълни със съпротивление. Докато да отидеш наляво е много по-лесно, така че кръвта ще мине по този път. Това е един важен начин за шънт от дясно на ляво. Това е причината да е толкова преобладаващ при новородени. Всъщност, може да се получи и при възрастни. Възрастните могат да развият белодробна хипертония. Тоест, съпротивлението може да се увеличи, поради някакво заболяване, при възрастните и кръвта пак може да преминава от дясно на ляво. Това е един начин за шънт от дясно на ляво – белите дробове създават твърде много съпротивление. Другият начин е, виж тази клапа тук. Тя се нарича белодробна клапа и свързва десния вентрикул с белодробната артерия. Тази клапа може да е твърде тясна. Това изкуствено увеличава съпротивлението тук. Отново, ако на кръвта ѝ се даде шанс да избира между тук и тук, тя ще иска да отиде в лявата страна. Така се получава шънтът. В някои случаи, дори нямаме ляв вентрикул, той просто не се е развил. В този случай, белодробните артерии и аортата могат да бъдат включени тук. И двете могат да получават кръв от десния вентрикул. Предполагам, че това е точно шънт, а по-скоро кръв от дясната страна и от лявата страна просто се смесват и излизат. Това не е изчерпателен списък на всички начини, по които можем да получим шънт, но исках да илюстрирам, че когато говориш за специални дефекти в сърцето, винаги мисли за пътя, по който кръвта иска да тръгне, и налягането, предполагам, и съпротивлението, което я кара да мине по този път. Имаме течност, имаме мускули и канали. Без значение колко е объркана структурата, връщането към тази картина ще ни помогне да разберем защо това бебе е синьо или цианозно.