If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:12

Видео транскрипция

Да поговорим за цианотичните сърдечни заболявания. Ще се върнем на значението на цианотични след малко. "Вроден" означава, че това е нещо, с което човекът е бил роден. Те имат сърдечна болест, не понеже не са се хранили правилно или нещо не е било наред с околната среда, а понеже имат структурна аномалия на сърцето. Днес с помощта на технологиите можем да направим ултразвук на корема на майката и да видим дали бебето има вродена сърдечна болест, тъй като става дума за нещо структурно, което физически можем да видим с очите си. Мисля, че най-подходящият синоним на "цианотичен" е "син". В медицината "син" означава, че това бебе изглежда синьо. Между другото, ще продължа да казвам бебе, понеже, когато мислим за вродена сърдечна болест, обикновено говорим за бебета, понеже те се нуждаят от ранно лечение. И, да, те оцеляват до зряла възраст, което е добре, но когато говорим за лечение или диагностициране, през повечето време си имаме работа със света на педиатрията. И така, бебето е синьо. Бебетата могат да изглеждат сини, поради много причини. Може да е белодробна болест, може да е нещо с кръвообращението, но очевидно, за нашите цели, ние сме притеснени, че сърцето им ги прави сини. Най-очевидният начин да се види този син оттенък при хора с всякакъв цвят на кожата са мукусните мембрани; тоест бялото на очите им може да стане синьо, устните им и върхът на езика им също са добро място. Понякога, при тежките случаи, тялото им ще започне да става цианично и така ще знаеш, че те наистина имат недостиг на кислород. Да се върнем още по-назад. В медицината съществува идеята, че когато в кръвта има много въглероден диоксид, тя е синя, а кръв с кислород е червена, така обикновено си представяме кръвта, а и това е вярно до определена степен. Кръв, в която има по-малко кислород, е с по-тъмен оттенък, но не е точно синя. За нашите цели ще оставим нещата така. Искаме да преминем през функцията на сърцето много бързо. Това няма да е анатомически вярно. Това е моята схема на сърцето и имаме четирите кухини. Ще премина набързо през това, което сърцето прави. Горните две са предсърдията. Това е дясното предсърдие. Това ще е дясно, а това ляво. Така се означава в медицината, понеже ако гледаме рентген или филм, той обикновено е обърнат така. Нека свикнем с това, че дясната страна ще е отляво Така, дясно предсърдие, ляво предсърдие. Десният вентрикул, тези долни кухини ще са вентрикулите, те са големи изпомпващи кухини. И левият вентрикул. Кръвта от тялото, която е била използвана от тъканите (кислородът е бил използван), ще бъде в синкав цвят. Това е бедна на кислород кръв. Кръв с много въглероден диоксид, или СО2. Тя се връща първо в дясното предсърдие. Оттук отива в десния вентрикул. Там ще има клапа. Всъщност, ще има клапи между всяка от камерите и тези са някои от местата, които могат да са структурно анормални при вродена сърдечна болест, но ще се тревожим за това след малко. От десния вентрикул кръвта бива изпомпана в белите дробове. В белите дробове приемаме кислород, затова вдишваме и издишваме, приемаме кислород в кръвта си. Кръвта излиза от белите дробове, тогава ще е червена, понеже в нея е бил добавен кислород. Червената кръв се връща в лявото предсърдие. Забеляза ли, че предсърдията изглежда приемат кръв от извън сърцето? Това са получаващите кухини. Кръвта изтича в левия вентрикул. Левият вентрикул е най-силният, понеже трябва да изпомпва кръв доста надалеч към останалата част на тялото. Така че този човек тук ще е червен, понеже има повече кислород в кръвта си. За да завършим, съдовете, които получават кръв от сърцето, се наричат артерии. Имаме червена кръв, която обикновено пътува в артериите. Доставя се до тъканта, кислородът напуска, за да си свърши работата в тъканта, с други думи, кислородът е извлечен, кръвта влиза във вените и вените са съдовете, които връщат кръвта в сърцето. Обикновено, при здрав човек, искаме съдържанието на кислород в артериите да е над 90%. За здрав човек обикновено е около 98, 99, но можем да живеем с над 90%. Така ни харесва. Сега кислородът във вените очевидно ще е по-малко от 90%. Вероятно ще сме доволни на около 70 или 80%, в зависимост от много различни фактори. Виждаш, че когато мислим за артерии и вени, очакваме в тях да има различни нива на кислород. Какво тогава е цианоза? Казах преди, че този син цвят идва от това, че в кръвта няма достатъчно кислород, а тук говорим за артерии. Съдържанието на кислород във вените ни интересува в някои ситуации, но засега, за вродена сърдечна болест, ни интересува да има достатъчно кислород в артериите. Точното ниво, при което имаме цианоза, зависи донякъде от човека. Но знаем със сигурност, че е по-малко от 90%, така че в този случай цианозата започва около 80 до 85%. Това е грубото число. Може да варира, в зависимост от това дали човекът е анемичен, колко добре работят белите дробове, всички тези неща са променливи. Но, като цяло, цианозата ни казва, че имаме определено по-малко от 90% и сме някъде в грубата област на 80-те %. Ако паднем под това, започва да е много опасно. Хората могат да живеят в границите на 80%. Ако паднем много по-ниско от това, започва да става опасно и животозастрашаващо. Хората могат да живеят със сатурация на кислорода в 80-те %. Не е идеално, но определено могат да живеят така. При някои вродени сърдечни заболявания това да ги докараме до 80% е най-доброто, което можем да направим. Но в клиничната практика не използва термина "цианотично заболяване" при диагностицирането". Това е по-скоро категория, която разделя цианотични от не-цианотични сърдечни болести. Има сърдечни болести, при които можеш да имаш структурни аномалии, при които, дори и сърцето ти да не функционира идеално, сатурацията на кислород в артериите не бива засегната. Това бебе ще остане хубаво и розово над 90%. Така че тук всъщност говорим за категории – цианотична и не-цианотична. Без да навлизам в твърде много подробности, ако просто погледнем тази груба диаграма на сърцето, цианотичните заболявания по принцип ще включват някакъв механизъм за смесване на кръвта по начин, при който кръвта протича от дясната страна в лявата. Протичането говори за нещо, което e трябвало да бъде ето тук, но бива изтласквано ето тук. Както можеш да видиш, дясната страна на сърцето е тази синя кръв, когато тя бъде избутана ето тук, тогава се смесва и сатурацията на кислород тук пада. Опитай се да си представиш дясното и лявото протичане, и как кръвта се смесва по този начин, когато говорим за специфични цианотични сърдечни болести.