Мултифокална предсърдна тахикардия (МАТ)

Мултифокална атриална (предсърдна) тахикардия, позната и накратко като МАТ, е вид суправентрикуларна тахикардия. Класически се асоциира с възрастни хора с хронично белодробно заболяване, особено ХОББ, и в съчетание със стари сърца, които са предразположени към анормалности на проводимостта. Преди да говорим какво причинява МАТ, нека погледнем сърцето. Тук гледаме напречно сечение на сърцето. Представи си сърцето, което сме отрязали през средата, така че гледаме вътрешността на сърцето. Тук имаме дясното предсърдие, а от тази страна е лявото предсърдие. Понеже гледаме към сърцето на пациента, дясната страна е тук, а лявата страна е ето тук. Гледаме срещу пациента. Дясното предсърдие на пациента съдържа доминантния пейсмейкър на сърцето, SA възелът. Близо до SA възела и предсърдията лежат множество ектопични огнища, които служат като резервни пейсмейкъри, в случай че доминантният SA възел спре да работи. При нормално сърце сърдечният удар започва от SA възела. Сигналът пътува до структурата тук, наречена AV възел, а после сигналът продължава надолу през вентрикулите. Сигналът кара вентрикулите да се съкратят, а тогава усещаш удара на сърцето. Но при МАТ активността на пейсмейкъра не започва от SA възела, но от множеството ектопични огнища. Всяко автоматично огнище работи със собствена бързина. Като резултат множеството центрове, или огнища, излъчват сигнали по едно и също време, но неорганизирано, така че всички те изпращат сигнали към вентрикулите да се съкратят. След като вентрикулите получават сигнали от множество центрове, това ще причини тахикардия, или пулс по-висок от 100 удара в минута. На ЕКГ МАТ може да се идентифицира и диагностицира въз основа на три главни критерии. Първо, пулсът е над 100, понеже МАТ е тахикардия. Също ще видиш повече от или равни на три различни морфологии на Р вълната, което е засукана дума за форми. Ще има вариация в PR интервалите, което означава, че ще са с различни дължини. Да погледнем ЕКГ на човек с МАТ. Ще забележиш, че този човек е с тахикардия. Броим пулса, като гледаме квадратчетата. Започваме от R интервала и преминаваме едно квадратче, което е равно на 300. Следващото квадратче е 150 удара в минута. Следващото квадратче е 100 удара в минута. Човекът би имал пулс от 100, ако следващият R интервал беше някъде тук. Ще забележиш, че RR интервалът винаги е по-малък от три квадратчета. Този човек определено е с тахикардия. Точно както класическа МАТ, има поне три различни форми на Р-вълните. Забележи как всяка Р-вълна изглежда малко по-различно, а и има вариация в PR-интервала. PR-интервалът е около четири квадратчета, а този е около пет. Също така при МАТ има неправилен ритъм. Начинът, по който гледам за това, е като нарисувам точка над R-интервала. Можеш да забележиш, след като нарисуваш точките над всички тях, че няма равно разстояние между всяка точка, така че това представлява неправилен ритъм. Последно, МАТ има тесни QRS-комплекси. Това означава, че QRS-комплексът е по-малък от или равен на 0,12 секунди, или три малки квадратчета. Тесните QRS-комплекси означават, че аномалията идва от предсърдията. Защо МАТ се среща толкова често при хора, които имат болести на сърцето и белите дробове? Смята се, че това, което прави хората особено уязвими към МАТ, е предсърдната деформация, когато предсърдията стават патологично уголемени. Тук рисувам уголемени предсърдия. Това може да е поради години на ХОББ, коронарно-артериална болест и сърдечна недостатъчност. Спекулира се, че това разширение на предсърдията е вероятен подлежащ механизъм на МАТ. Но не може да е единственият механизъм, понеже определено виждаме МАТ при хора без патологично уголемени предсърдия. Също знаем, че при МАТ може да се види патологично уголемение в лявото или дясното предсърдие, или дори и в двете. Уголемено предсърдие прави някого по-уязвим на рисковите фактори на МАТ. Какви са рисковите фактори на МАТ? Всичко, което увеличава вътреклетъчния калций в сърдечния миелоцит. Това увеличение на вътреклетъчен калций води до спонтанно освобождаване на калций, по време на прозорец от време, през което обикновено не се освобождава калций. Това причинява несвоевременна деполяризация, което означава, че миелоцитът ще се деполяризира по време, когато не трябва да го прави, като рефракторен период. Няколко неща причиняват увеличение на вътреклетъчния калций, като хипокалемия, което е ниско ниво на калий. Подобно на това, хипомагнеземия също може да причини увеличение на вътреклетъчния калций. Хипомагнеземия може да провокира хипокалемия чрез калиевите отпадъци в бъбрека. Хипоксията е друг често срещан рисков фактор, който виждаме при МАТ. Отново, това се вижда при много от пациентите ни, които имат ХОББ. Друг рисков фактор е ацидемия, което е патологично ниско pH. Отново, виждаме това при пациенти с ХОББ, които имат хронична хипоксия, както и при хора, които току-що са получили сърдечен удар, или миокарден инфаркт, иначе познат като МИ (MI). Когато сърцето е компроментирано, не може да циркулира кръв към тъканта, така че хората стават ацидозни. Последно, хора с тежки инфекции, които водят до сепсис, също може да имат ацидемия.