Нормален синусов ритъм на ЕКГ

Нека видим един отделен сърдечен удар на ЕКГ. Тук, от дясната страна, имаме единичен сърдечен удар на ЕКГ. Сега гледаме канал II. Канал II има отрицателен електрод на дясната страна и положителен електрод на левия крак. При здраво сърце вълната на деполяризация, като цяло, преминава от горната дясна страна към долу вляво. Можеш да видиш, че канал II измерва потенциала, който е създаден в тази посока. Следователно канал II, обикновено, се следи самостоятелно за по-проста информация като пулс и сърдечен ритъм, понеже дава доста добър изглед на вълните, особено на Р вълната. Хората често казват, че канал II е най-подходящият канал да се види Р-вълната. ЕКГ ни дава информация за напрежението през период от време, или промяната на напрежението през период от време. Напрежението е на оста Y, а времето е на оста Х. Всяко малко квадратче на оста Х или посоката за времето, представлява 0,04 секунди. Има едно, две, три, четири, пет малки квадратчета на всяко едно голямо квадратче. Можеш да пресметнеш и ще видиш, че всяко голямо квадратче представлява 0,2 секунди. Проводимостта започва с доминантния пейсмейкър – SA възелът. SA възелът започва вълни на деполяризация, които преминават през предсърдията и достигат до AV възела. На ЕКГ тази деполяризация през предсърдията се вижда като тази лилава вълна, тук, наречена Р-вълна. Р-вълната обикновено е около две малки квадратчета или 0,08 секунди. Отново, Р-вълната представлява предсърдната деполяризация. Какво се случва след предсърдната деполяризация? Получава се последващо съкращение. След като сигналът достигне до AV възела, проводимостта се забавя. Това е поради две причини. Първата е, че клетките на AV възела са по-малки в диаметър от другите клетки и, като правило, колкото по-малък е диаметърът на клетката, по-бавна е проводимостта. Всъщност, клетките на AV възела са сред най-малките в диаметър клетки в тялото. Също така, проводимостта преминава предимно през калциевите канали в AV възела. Калциевите канали, по своята същност, са с по-бавна кинетика и това контрастира с бързите натриеви канали, които виждаме в системата на проводимост във вентрикулите. Това забавяне на проводимостта е много важно, понеже осигурява време на предсърдията да се съкратят и отпуснат, което оптимизира времето за изпълване на вентрикулите. Отново, сигналът напуска SA възела и отива до AV възела, където проводимостта се забавя. Всичко това се случва преди вентрикулярната деполяризация. Времето, което е нужно от началото на предсърдната деполяризация чак докато се види вентрикуларна деполяризация на ЕКГ се показва като PR интервал. PR интервалът обикновено е 0,12 секунди или три квадратчета. Не трябва да е по-дълъг от 0,2 секунди или нещо не е наред. Сигналът пътува от AV възела до снопчето на Хис (HIS). След като достигнем снопчето на Хис, проводимостта започва да се движи доста бързо. Снопчето на Хис се раздвоява в ляв и десен клон. Тези клонове се разклоняват в мрежа на Пуркиние. Деполяризацията от снопчето на Хис надолу по клоновете му и до мрежата на Пуркиние води до масова деполяризация на вентрикуларни клетки и това се вижда като QRS комплекс на ЕКГ. Отново, QRS комплексът представлява вентрикуларната деполяризация. Както казахме преди, това е много бързо, понеже сега използваме бързодействащите натриеви канали. Обикновено QRS комплексът е около 0,12 секунди. Не трябва да е по-дълъг от това. В ранната част на деполяризацията септумът се деполяризира, като това става от левия септум към десния септум. Така че вълната на деполяризация преминава от левия септум до десния септум. Ще забележиш, че тази вълна на деполяризация се движи в различна посока от тази на канал II, което е причината за първата начална отрицателна дефлектираща вълна Q на ЕКГ. Но скоро след вълната деполяризацията се разпространява през вентрикулите, поради което я има положителната вълна R с висока амплитуда скоро след това. Нещо друго, което да отбележим, е че по време на вентрикуларната деполяризация, има също предсърдна реполяризация. В същото време, по което вентрикулите се деполяризират, предсърдията се реполяризират. Но ЕКГ сигналът, който би се видял от предсърдната реполяризация, е изгубен, понеже QRS комплексът доминира, след като има много повече вентрикуларни клетки, отколкото предсърдни клетки. Не виждаш предсърдната реполяризация на ЕКГ, понеже е заровена в QRS комплекса. Точно след вентрикуларната деполяризация и първоначалната фаза на вентрикулярна реполяризация има равен сегмент на ЕКГ, познат като ST сегмент. ST сегментът представлява период, през който няма нетна електрическа енергия. Тоест, няма големи електрически вектори в никоя посока. Но това не означава, че нищо не се случва. По време на ST сегмента вентрикулите се съкращават и изпомпват кръв към аортата и белодробната артерия. Най-накрая вентрикуларните клетки се реполяризират и това на ЕКГ се вижда като Т вълна. Т вълната е по-равна и по-дълга от QRS-комплекса, понеже реполяризацията е по-бавен процес от деполяризацията. Отново, това представлява вентикуларна реполяризация. Т-вълната обикновено отнема около четири квадратчета или 0,16 секунди. Въпрос, който може би си задаваш, е защо PR интервалът се нарича PR интервал, след като продължава от Р до Q вълната? Помни, че казахме, че PR интервалът е от началото на предсърдната деполяризация чак до началото на вентрикуларната деполяризация. Понякога на ЕКГ няма Q вълна. Просто не се открива. Така че вентрикуларната деполяризация, или нейното начало, всъщност започва от R вълната, поради което това се нарича PR интервал. Ако има Q вълна, можеш да наречеш това PQ интервал, но за да обобщим, го наричаме PR интервал, заради случаите, в които Q вълната е изгубена. Нещо друго, което може да се чудиш, е защо Т вълната също като R вълната е положителна. Защо вълните, които представляват вентрикуларна деполяризация и вентрикуларна реполяризация, са в една и съща посока? За да отговорим, трябва да си спомниш две неща. Първото е, че ЕКГ дава информация за разликите в заряда. Така че дава информация за променящия се дисбаланс на потенциала. Другото нещо, което да отбележим, е че епикардните клетки се реполяризират преди ендокардните клетки. Какво имам предвид? Спомни си, че казахме, че вълната на деполяризация преминава надолу по снопчето на Хис, десния и левия му клонове и към мрежата на Пуркиние. Можеш да си представиш, че клетките във вътрешността или на ендокардиума се деполяризират първи и вълната на деполяризация се разпространява към външната част, понеже мрежата на Пуркиние разпространява деполяризацията към външните клетки или клетките на епикарда. Нека отрежем тази част на сърцето, за да мога да ти покажа повече подробности. Просто помни, че ЕКГ вижда клетки в покой като положителни отвън. Вълната на деполяризация слиза надолу и деполяризира първо клетките на ендокарда. Така че те ще се виждат като отрицателни, докато все още са положителни отвътре, понеже деполяризацията не е преминала напълно. Евентуално, ендокардът и епикардът ще бъдат деполяризирани и, докато обикновено клетките, които се деполяризират първи, се реполяризират първи, това е различно във вентрикулите на сърцето. Епикардните клетки всъщност се реполяризират преди ендокардните клетки. Така че ЕКГ-то ги вижда като положителни, преди ендокардните клетки да са положителни. Ще забележиш, че векторът, който е създаден по време на деполяризацията, и векторът, създаден по време на реполяризацията, са в една и съща посока, което е причината пикът на QRS комплекса и Т-вълната да са в една и съща посока.