Диагноза на сърдечна недостатъчност

Сърдечна недостатъчност е доста общо понятие. Дефинира се като неспособност да се посрещнат нуждите на тялото. Но как подхождаме към диагностицирането му, как го откриваме? Ето два начина, по които лекарите могат да го направят. Първата група са образните изследвания на сърцето. Така че то може да се види. Можем да направим рентгенография на гръдната област. Рентгените използват електромагнитна радиация, която едни структури блокират повече, отколкото други. Ето защо костите могат да се видят като бели на снимките, а други органи може да изглеждат сиви. Това позволява на лекарите да визуализират настоящето състояние и на сърцето, и на белите дробове. Обикновено те гледат очертанията на сърцето. Едно от нещата, за които могат да гледат, е някакъв признак за уголемяване, където сърцето изглежда по-голямо, отколкото трябва. Понеже и при систолна, и при диастолна недостатъчност, сърцето може да стане по-голямо. Това понякога може да се види на рентген. Лекарите може също да гледат белите дробове. Защото при левостранна сърдечна недостатъчност може да има конгестия, или натрупване на течност, в белите дробове. Понякога тази течност може да се види на рентген. Това може да даде идея на лекарите и за това колко тежка е сърдечната недостатъчност, и дали е левостранна, или не. Друга техника за образна диагностика, която понякога се използва, и вероятно по-често се използва за сърдечна недостатъчност, е ехокардиография. Ако погледнем първата част от думата, ехо, това ни насочва към нейното значение. Тази диагностика използва звукови вълни, вместо електромагнитна радиация, както е при рентгените. По-специално, използва се нещо, наречено трансдюсер, което изпраща звукови вълни. После изчаква тези звукови вълни да се върнат обратно, или да се получи ехо. Като се знаят определени характеристики на тъканите, като колко бързо звуковите вълни ще преминат през тях, можем да получим тази картина, и дори, понякога, видео в реално време. След като може да се види как се движи сърцето чрез това видео, тези тестове са изключително ценни за измерване на способността за изтласкване на сърцето. Или фракция на изтласкване. Което, както знаеш, е процентът кръв, която е изтласкана от сърцето с всеки удар. Като измерва фракцията на изтласкване, ехокардиограмата е супер полезен за лекарите инструмент, от който те могат да разберат дали има диастолна, или систолна недостатъчност. Понеже при диастолна недостатъчност може да има запазена фракция на изтласкване. Докато при систолна недостатъчност, обикновено, фракцията на изтласкване е много по-ниска от нормалното. Освен изобразителни техники, можем да направим кръвни тестове. С кръвен тест ще търсим определени вещества, които се секретират или се асоциират със сърдечна недостатъчност. Един, върху който ще се фокусираме, е наречен В-тип натриуретичен пептид. Това е трудно за изговаряне, така че ще го наричам BNP (B-type Natriuretic Peptide). BNP е много важен индикатор, понеже се секретира от камерите на сърцето в отговор на прекомерното разтягане на мускулните клетки и промените в налягането в камерите. Нали помниш, че при сърдечна недостатъчност преднатоварването, т.е. налягането в камерите се увеличава? Това кара мускулите да се разтягат още повече, а сърцето – да се уголемява. Когато това се случи, камерите секретират BNP в кръвта. Колкото по-тежка е сърдечната недостатъчност, толкова повече е разтягането на камерите, толкова повече BNP се секретира. Тогава е логично, че ако вземем кръв за изследване, можем да я анализираме и да видим какво е количеството BNP. BNP нива под 100 пикограма/мл кръв показват, че няма сърдечна недостатъчност. Това е много малко количество, но все пак може да се измери. BNP нива между 100 и 300 пикограма/мл може да предположат наличието на сърдечна недостатъчност. За лека до умерена сърдечна недостатъчност се приемат нива между 300 и 900. Ниво над 900 пикограма/мл показва тежък случай на сърдечна недостатъчност. Но освен изображения и кръвен тест, лекарят често ще използва две класификационни системи, за да опише тежестта на симптомите. Така може да се прецени как е най-добре да се лекува всеки пациент. Първият е стрес тест, също познат като функционална класификация на Нюйоркската сърдечна асоциация. Той проверява колко добре отговаряш на физическо натоварване. Понеже знаем, че при повече активност и натоварване, на тялото му трябва повече кръв. В зависимост от това колко добре сърцето ти може да отговаря на увеличаващите се нужди от увеличаването на тази активност, можем да разберем колко тежка е сърдечната недостатъчност. Лекарят може да те наблюдава, докато ти или ходиш по бягащата пътечка, или караш тренировъчно колело. Първият клас, или I, е без ограничения на физическата активност. Това означава, че дейността не води до необичайна умора, сърцебиене или задух. Клас II е леко ограничение на физическата активност. Това означава, че може да си добре по време на почивка, но всяка нормална физическа активност води до някои симптоми на сърдечна недостатъчност. При Клас III има много симптоми по време на физическа активност, но все още няма симптоми в покой. Последно, Клас IV показва пълна неспособност да се предприеме каквато и да е физическа активност без поява на симптоми. Плюс това, тези симптоми се проявяват и в покой. Втората система за класификация е стадиите на сърдечна недостатъчност според Американската сърдечна асоциация. Те са дефинирани по-обективно според степента на структурно заболяване на сърцето на всеки пациент. В стадий А (първи стадий) пациентът е в риск от сърдечна недостатъчност, но няма никакви структурни промени на сърцето. Това може да е пациент с, може би, диабет или високо кръвно налягане. Но няма никакви промени на сърцето в следствие на това. Няма симптоми на сърдечна недостатъчност. В стадий В (втори стадий) пациентите имат някакво структурно увреждане на сърцето. Може фракцията на изтласкване да е по-ниска, или едната камера да е уголемена. Но в стадий В все още не са се появили симптоми на сърдечна недостатъчност. В стадий С (трети стадий) са се появили и структурни промени на сърцето, и симптоми на сърдечна недостатъчност. Последно, стадий D (четвърти стадий) показва напреднало ниво на сърдечно заболяване и продължителни симптоми на сърдечна недостатъчност. Това ниво обикновено изисква агресивна медицинска терапия и интервенция. Като използват тези две системи заедно, лекарите могат да преценят как най-добре да лекуват всеки пациент, въз основа на класа и степента на сърдечна недостатъчност.