Лечение на сърдечна недостатъчност - Ранни стадии

В ранните стадии на сърдечна недостатъчност пациентът може дори да няма симптоми. Може да има само рискови фактори за сърдечна недостатъчност. Това означава, че вероятно има някакъв вид предшестващо състояние, което може, ако се остави нелекувано, да доведе до сърдечна недостатъчност в бъдеще или да влоши сърдечната недостатъчност, ако вече съществува. Но тези състояния не са довели до напълно развита сърдечна недостатъчност, при която се проявяват симптоми. Така че пациентите вероятно все още могат да продължат да водят ежедневния си живот. Някои примери за рискови фактори може да включват хипертония, или високо кръвно налягане, коронарно-артериална болест или диабет. Лекарят може да разпознае тези състояния като сигнални лампички за сърдечна недостатъчност. Въпреки че се разглеждат само като предварителни признаци и рискови фактори, те ще подчертаят важността на подобряване на тези рискови фактори, преди сърдечната недостатъчност да се влоши. Понеже през повечето време, особено при структурни промени в сърцето, когато то започва да изглежда различно, те са еднопосочни. Което означава, че тези промени само се влошават, не се подобряват. Много важно лечение, което се препоръчва в ранните стадии, са физически упражнения. С физически упражнения сърдечното здраве се подобрява. Това увеличава ефикасността на сърцето, така че сърцето изпомпва кръв по-добре. Знаем, че намалената способност за изпомпване е основна характеристика при сърдечна недостатъчност. В допълнение към упражненията, друга промяна в начина на живот, която може да бъде препоръчана, е промяна в диетата. Намаляването на приема на сол е често препоръчвана и важна промяна. То води до понижение на кръвното налягане и улеснява изпомпването на кръвта. Това намалява вероятността сърцето да започне да компенсира и да започнат да се появяват структурни промени на сърдечните камери, което, както казахме, е еднопосочна улица. Лекарят може също да реши да предпише медикаменти. Те често ще бъдат насочени към понижаване на кръвното налягане, което, както казахме, улеснява сърцето при изпомпване на кръвта и намалява вероятността за компенсиране и структурни промени на сърцето. Първият клас медикаменти са АСЕ инхибиторите, или А-С-Е инхибитори. Това означава ангиотензин- преобразуващ-ензим. Тези лекарства са вазодилататори. В тази дума имаме "вазо", което означава "съдове", тоест кръвоносни съдове. Имаме и "дилататор", което означава "да разшири", тоест, тези разширяват кръвоносни съдове. Когато те се разширят, те не притискат кръвта в себе си толкова много, така че налягането в кръвоносните съдове намалява. Ако налягането в кръвоносните съдове намалее, на сърцето ще му е по-лесно да изпомпва кръвта към тази система с по-ниско налягане. Просто помни тази аналогия, при която опитваш да издухаш въздух през много малка сламка и после през много голяма тръба. Кое е по-трудно? Сламката, нали? По същия начин на сърцето ще му е по-лесно да изпомпва кръв през тези разширени кръвоносни съдове. Други лекарства, които могат да бъдат предписани, са Хидралазин и нитрати. Те също намаляват кръвното налягане. По-специално, Хидралазин действа като вазодилататор за артериите и артериолите. Това са кръвоносните съдове, които се отдалечават от сърцето. Както току-що споменахме, това улеснява сърцето при изпомпване на кръвта. И друга страна, нитратите, въпреки че също могат да въздействат върху артериите, предимно въздействат върху вените. Те намаляват венозното кръвно налягане. Това намалява налягането при завръщането на кръвта в сърцето, което намалява преднатоварването. Преднатоварването е един от механизмите за компенсация. Ако намалим преднатоварването, можем да ограничим структурните промени, които биха могли да започнат да се получават. Най-накрая, последният клас медикаменти се наричат бета-блокери. Те помагат да се спре активацията на симпатиковата нервна система. Помниш как симпатиковият отговор в сърцето се активира от тези рецептори на сърцето. Тези рецептори общо са познати като Бета рецептори. Бета блокерите блокират активацията на тези рецептори. Това е логично. Ако те са били активирани, пулсът и силата на изпомпване се увеличават. Но ако са блокирани, това забавя пулса и ограничава този симпатиков отговор. Ограничаването му е важно, понеже както при увеличеното преднатоварване, тази свръхактивация на симпатиковата нервна система е метод за компенсиране, който може да доведе до структурни промени в сърцето. Искаме да опитаме да намалим вероятността за каквито и да било структурни промени.