Лечение на сърдечна недостатъчност - Късни стадии

В ранните стадии на сърдечна недостатъчност лечението е насочено предимно към рисковите фактори за сърдечна недостатъчност и това обикновено е преди проявата на симптомите в опит да се забави или спре проявата на симптомите. Но в по-късните стадии, когато симптомите, асоциирани със сърдечна недостатъчност, вече са започнали да се появяват, ще използваме различни видове медикаменти, които са насочени към лечението и контролирането на тези симптоми, които вече са започнали да засягат качеството на живот на пациента. Два от основните симптома, към които ще се насочим, са конгестия, или натрупване на течност, и умора. Първият вид, който ще разгледаме, са диуретиците, като тези лекарства помагат за лекуване на симптомите на конгестия. Но как го правят? Те помагат на тялото да се отърве от излишната течност и това може да има няколко ефекта, един от които е да се намалят симптомите, породени от натрупването на течност. Като, например, задух от течността в белите дробове. Вторият е, че с по-малко течност обемът на кръвта също намалява. Има по-малко кръв в кръвоносните съдове. Когато има повече кръв в кръвоносните съдове, те трябва да се разтягат повече и това причинява повишено налягане и, когато се намали това количество, един от ефектите е намаляване на кръвното налягане, а това може потенциално да помогне да се спре влошаването на сърдечната недостатъчност. Един от основните видове използвани диуретици са инхибиторите на алдостерон. От името им можем да видим, че те вероятно ще спрат алдостерона в някаква форма. Но какво е алдостерон? Накратко, това е изключително важен хормон, който води до задържане на натрий в тялото, а когато задържаме натрий, задържаме и течности. Ако алдостеронът причинява задържане на натрий и течности, бихме очаквали, че алдостерон- инхибиторите ще имат обратния ефект и това е точно така. Помагат за премахване на излишната течност. Алдостероинхибиторите действат като диуретик, което помага за намаляване на натрупването на течност и, следователно, намалява симптомите, които са свързани с натрупването на течност. Вторият вид лекарство, което може да бъде предписано, са блокерите на калциевите канали. Тези са запазени за лечение на диастолна сърдечна недостатъчност, при която сърцето се затруднява да се изпълни с достатъчно кръв. Името ще говори само за себе си, нали? Тези трябва да блокират каналите за калций. Навлизането на калций през тези канали играе важна роля като комуникатор, който казва на определени мускулни клетки кога е време да се съкращават. Един от тези видове мускули е гладкият мускул около артериите, така че ако този канал е блокиран и този мускул не получава сигнали да се съкращава, тогава те не са толкова стегнати и един от ефектите е разширяване на артериите, а това намалява артериалното кръвно налягане и сърцето изпомпва кръв по-лесно. Вторият вид мускул, който това засяга, е сърдечният мускул и, когато той се съкрати, се получава един удар на сърцето. Като се блокират тези канали, сърцето се съкращава по-малко, следователно се забавя пулсът, а намаляването на пулса дава повече време на сърцето да се изпълни с кръв, което позволява да бъде изтласкана повече кръв, което е голяма част от диастолната сърдечна недостатъчност. Ако се изпомпва повече кръв, тялото получава повече кръв, така че се усеща по-малко умора от преди. Най-накрая, последният вид лекарство, който вече не се използва, но понякога се предписва на определени пациенти, е Дигоксин и той има два основни ефекта. Първият ефект е, че може да увеличи силата на мускулните съкращения на сърцето, което кара сърцето да бие по-силно и после да намали пулса, така че понякога се използва за пациенти, които имат неконтролируемо бърз пулс и това лекарство го намалява до разумно ниво. В допълнение към тези, които сега споменахме, АСЕ-инхибиторите и бета-блокерите, описани във видеото за ранните етапи, все още могат да бъдат използвани, за да се контролира кръвното налягане в късните стадии.