Патофизиология на систоличната сърдечна недостатъчност

При систолна сърдечна недостатъчност сърцето не може да изпомпва толкова силно, колкото преди, така че не изтласква толкова много кръв навън и не посреща нуждите на тялото. Нарича се систолна сърдечна недостатъчност, защото говорим за систола, което е фазата на сърдечния цикъл, при която сърцето се съкращава и изтласква кръв към тялото или към белите дробове. Можеш да си го представиш като стискане на бутилка с вода и изтласкване на водата навън. Тук е същото нещо, с разликата, че сърцето вместо това изтласква кръв. При систолна сърдечна недостатъчност, тази съкратителна сила или тази сила на стискане е много по-ниска. Понякога казваме, че има намалена инотропия, което означава сила на мускулно съкращение. Ще говорим за камерна инотропия, което е силата на камерите, на тези по-големи кухини. Представи си да притиснеш същата бутилка, но просто да я натиснеш с два пръста. Можеш да си представиш, че ще е много по-трудно да изтласкаш водата навън. Същото се получава с отслабените мускули. Ако те са по-малки и по-слаби, ще е много по-трудно да изтласкаш кръвта навън и ударният обем ще е намален, и тялото няма да получава толкова много кръв, колкото преди. Всичко това е поради отслабения сърдечен мускул. Но как отслабва този мускул? Обикновено е причинено от някакво подлежащо заболяване, което умъртвява сърдечните мускулни клетки, или кардиомиоцити. Ще нарисувам няколко от тези кардиомиоцити и те, един вид, се държат за ръце, така че, когато се съкратят, се дърпат взаимно. Когато се издърпат взаимно, те стават малко по-малки, и това причинява изтласкващото движение, но какво ще стане, ако няколко от тези клетки умрат? Имам предвид, очевидно няма да дърпат толкова силно и няма да има толкова добро изтласкващо движение, и сърцето няма да изтласква толкова много кръв, колкото преди. Ако погледнеш това сърце и го сравниш със здраво, ще видиш, че тези стени са много по-тънки и тези камери са много по-големи. Това са класическите признаци за сърце със систолна сърдечна недостатъчност. Кои са някои от тези подлежащи заболявания? Има четири категории. Първата категория е сърдечно-мускулни заболявания, които често се наричат просто кардиомиопатии. Можеш да разделиш това на кардио, което означава сърце, мио, което означава мускул, и патия, което означава заболяване. Обикновено при тях причината е неизвестна, но като цяло отслабват сърдечния мускул и го затрудняват при изпомпването на кръвта. Нещата при втората категория не са така праволинейни. Тя включва намалено кръвоснабдяване, но не говоря за кръвоснабдяване към тялото, говоря за самото сърце. Исхемичната болест на сърцето е важна причина за систолна сърдечна недостатъчност, понеже коронарните артерии снабдяват сърцето с кръв. Ще разчистя малко нещата и ще преместя това ето тук. Ще нарисувам няколко съда, които достигат до клетките на сърдечния мускул. Това ще са нашите коронарни артерии, всъщност, тя е само една, така че ще е коронарна артерия. Обикновено кръвта слиза надолу и доставя кислород до тези мускулни клетки, но при исхемичната болест на сърцето има стесняване на съда, поради натрупване на плака и това натрупване намалява кръвоснабдяването на мускулните клетки и тези клетки започват да умират, а, както знаем, това не е добре, понеже когато мускулните клетки умират, мускулът отслабва и изпомпването на кръвта се затруднява. Ако нещата продължат по същия начин и се натрупа толкова много плака, че тя напълно запушва или блокира този съд, тогава всички тези клетки изобщо не получават кислород и всички те умират. Това е много сериозно, понеже цели области от клетки може да умрат и затова инфарктите често водят до систолна сърдечна недостатъчност. Третият клас заболявания са заболявания на клапите. Сърцето има четири клапи. Две клапи разделят горните от долните кухини и две клапи разделят долните кухини според това накъде отива кръвта, дали към тялото, или към белите дробове. Ако започнем с клапите, които разделят двете кухини, можем да говорим за т. наречената регургитация. Това означава, че долните кухини пропускат кръвта да се върне към горните кухини. Ако гледаме как това сърце бие, обикновено тези клапи се затварят, когато кръвта се изпомпва навън, но регургитация означава, че тези клапи остават леко отворени и пропускат част от кръвта да се върне в горните кухини. Кръвта пак се изпомпва, но част от нея се пропуска да премине в горните кухини, така че, естествено, се губи тази кръв, която отива в горните кухини и към тялото се изпомпва по-малко кръв. Ако отново си представим нашата любима аналогия с бутилката с вода, сега все едно има дупка от една страна и всеки път, когато я натиснеш, повечето от водата излиза навън, но част от нея изтича през дупката. След като сега се изпомпва по-малко кръв, сърцето трябва да работи по-усилено, за да поддържа същото ниво като преди, а повече работа означава консумация на повече кислород, но проблемът при сърдечната недостатъчност е, че не може да се достави повече кислород и, като резултат, повече клетки умират. Другото заболяване на клапите е свързано с тези две други клапи. Нарича се стеноза и това означава, че кръвта се изпомпва навън през този по-малък отвор, което силно затруднява изпомпването на кръв. Да погледнем нашата бутилка с вода, но този път отворът е супер малък. Представи си, че опитваш да изстискаш водата през това по-малко гърло. Ще е много по-трудно, нали? Оказва се, че за сърдечния мускул също е много по-трудно да изтласка кръв през по-малък отвор. Също като при регургитацията, сега сърдечният мускул трябва да работи повече, за да поддържа същото количество кръв, а повече работа е равна на повече кислород, който не може да бъде доставен, така че повече клетки умират. Последни са аритмиите, което означава анормален сърдечен ритъм. Това може да е ритъм, който е или твърде бавен, или твърде бърз, или дори некоординиран. Некоординиран означава, че кухините не се съкращават по едно и също време. Обикновено те се съкращават по едно и също време, но може би сега лявата изпреварва дясната или дясната изпреварва лявата. И в двата случая това води до сериозно намаляване на ефикасността на изпомпването, което означава, че към тялото се изпомпва по-малко кръв. По сравнително същия механизъм, за който говорихме преди, повече работа означава повишена нужда от кислород и повече клетъчна смърт. Започваме да виждаме този модел, нали? При който всяко от тези неща намалява способността за изпомпване и това затруднява сърцето да подава същото количество кръв. Тези клетки, които работят по-усилено, ще се нуждаят от повече кислород, но кислородът не може да бъде доставен и тези мускулни клетки умират. Когато те умират, сърцето отслабва и способността за изпомпване намалява още повече. Виждаме, че способността за изпомпване е изключително важна. Един начин за измерване на способността за изпомпване е чрез фракцията на изтласкване, което е процентът кръв, изтласкана с всеки удар. Ако погледнем нашата бутилка с вода, можем да вземем общия запълнен обем и можем да вземем общия изтласкан обем, и ако разделим изтласкания обем на общия запълнен обем, и после умножим това по 100, за да получим проценти, получаваме фракцията на изтласкване. Обикновено говорим за фракция на изтласкване на лявата камера, но можем да погледнем и фракцията на изтласкване на дясната камера. Нормалната стойност е около 55% до 70% и абнормални стойности са между 40% и 55%, като доказателство за сърдечна недостатъчност е всяка стойност под 40%