Диагностициране на хипертония

Вероятно най-често срещаният начин за измерване на кръвното налягане е чрез директно физическо измерване. Това вероятно е начинът, който познаваш. Използва се надуваем маншет за ръка. Лекарят ще го сложи неиздут около ръката ти и ще го напомпи, докато стане много стегнат. Достатъчно стегнат, че да спре кръвотока в кръвоносните съдове в ръката ти. После бавно ще започне да изпуска въздуха и може да измери в кой момент налягането е достатъчно да започне отново да изтласква кръв през съдовете. Маншетът е прикрепен към измервателна скала, която показва налягането в милиметри живачен стълб. После лекарят използва тези стойности, за да установи къде попадаш в спектъра на хипертонията. Дали кръвното ти налягане е нормално, или имаш състояние на предхипертония, стадий едно или стадий две. Вероятно ще направи две или три измервания в рамките на няколко посещения, преди да постави диагноза. Тъй като кръвното налягане се променя през деня, може просто да е било кратък период на високо налягане. Ако измерят кръвното ти налягане и то е много високо, какво се случва? Трябва да се разбере причината. За да направим това, може да направим кръвни изследвания. Това са диагностични изследвания, при които взимаме проба кръв и гледаме какво има в нея. В зависимост от това какво има в нея, можем да разберем степента, до която даден орган е бил увреден от хипертонията, или да разберем причината за вторичната хипертония. Две супер важни неща, които може да се измерят в кръвната проба, са уреята в кръвта (цяла молекула в Европа) или BUN (азот в кръвната урея в САЩ), и креатинин. Нивата на тези двете заедно ни помагат да разберем колко добре функционират бъбреците. Количеството азот (в кръвната урея) измерва колко азот има в кръвообращението ти, който идва от отпадъчния продукт урея. Тя се образува в черния дроб от метаболизирането на протеините. И тъй като е отпадъчен продукт, не я искаме. И тя се изпраща през кръвообръщението до бъбреците, където те се отървават от нея. Но какво се случва, ако бъбреците ти не работят? Няма да се отървават от уреята. И нивата на азота/уреята може да се повишат, тъй като имаш повече урея в кръвотока. При бъбречно заболяване нивата на кръвната урея (азот) може да са над 10-20 милиграма на децилитър. Или, ако използваме международни мерни единици, над 2,5-8 милимола на литър. Но е много важно да помниш, че има много неща, освен функцията на бъбреците, които могат да повлияят на нивата на уреята/азота. Така че те винаги се гледат заедно с нивата на креатинин, който изглежда ето така, и обикновено концентрацията му е 0,5-1 милиграма на децилитър, или 44-88 микромола на литър. Креатининът също е отпадъчен продукт и се произвежда от метаболизма на мускулите, и се освобождава в кръвообращението с постоянна скорост. И после изцяло се премахва от бъбреците. И поради това е доста стабилен показател за бъбречната функция. Точно както нивата на азот в кръвта, ако бъбреците ти не функционират правилно, този креатинин ще се натрупа и ще имаш повече от нормалното ниво. Когато креатининът е повишен, заедно с повишени нива на азот/урея, можем да започнем да разбираме актуалното ниво на дисфункцията на бъбреците и да разберем защо кръвното налягане може да е високо. Друго нещо, което можем да разгледаме, са количеството глюкокортикоиди в кръвта. Ако те са повишени, това може да ни насочи към синдрома на Кушинг като потенциална причина, тъй като синдромът на Кушинг директно повишава кръвните нива на глюкокортикоидите. Нивата на глюкоза в кръвта също са добро нещо, което да проверим, понеже могат да ни помогнат да определим дали има диабет, или не, който често може да ускори развитието или на хипертония, или на сърдечна болест. И, последно, може да разгледаме липидния профил, който може да бъде увеличен, понеже увеличените липиди в кръвообращението може също да ускорят хипертонията и сърдечните болести. Кръвните тестове и маншетите под налягане не са единствените диагностични уреди, които имаме. Може да ти направят електрокардиограма, или ЕКГ. Това изследване записва и показва електрическата активност на сърцето ти и често ще покаже характерен PQRST комплекс, който изглежда ето така. И нещо, което лекарят може да търси, е този висок R-зъбец, който е ето тук. Това често се вижда при левокамерна хипертрофия, която може да се случи, когато кръвното ти налягане е увеличено за дълго, дълго време. Но тези тестове не са най-чувствителните, така че друг важен тест, в допълнение на това, е например рентген на гръдния кош. Понякога, ако пациентът има увеличен ляв вентрикул, лекарят ще може да види това на рентген на гръдния кош. И използвани заедно, заедно с другите изследвания, лекарят може да започне да разбира дали има хипертония. И, ако има, да разбере как се е стигнало до нея.