If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:09

Видео транскрипция

Обикновено при хипертония кръвното налягане се повишава в течение на няколко години. Това бавно покачване бавно води до усложнения. Но тъй като всичко се случва бавно, често няма симптоми, които са директно причинени от високото кръвно налягане. Възможно е обаче кръвното налягане да се покачи рязко и внезапно, и това се нарича хипертонична криза. Хиперточничните кризи могат да се разделят на две категории. Това са неусложнена и сложна хипертонична криза. Да започнем с неусложнената хипертонична криза. Неусложнената хипертонична криза е ситуация, при която кръвното налягане е силно повишено, но не се наблюдава остро или внезапно увреждане на целевите органи като бъбреците, сърцето или мозъка. Колко високо е кръвното налягане при тази криза? Обикновено систолично кръвно налягане е над 180 мм живачен стълб (mm Hg), а диастоличното налягане е около 110 мм живачен стълб (mm Hg). Кръвното налягане е силно покачено и покачването е бързо, но целевите органи не се увреждат. Въпреки че тези органи не се увреждат, може да има симптоми, свързани с неусложнената хипертонична криза, като силно главоболие или задух, кървене от носа и силна тревожност. Този вид кризи могат да се контролират чрез антихипертензивни медикаменти за орален прием, лечението е амбулаторно или под лекарско наблюдение за деня на кризата. При неусложнената криза няма увреждане на целените органи. Може би се досещаш какво представлява сложната хипертензивна криза. При сложната хипертензивна криза кръвното налягане е толкова високо, че достига нива, при които целевите органи се увреждат. Понякога това се нарича хипертоничен инцидент или злокачествена хипертония. При тези сложни кризи систоличното налягане може да се увеличи над 180 мм живачен стълб, докато диастоличното може да е над 120 мм живачен стълб, но този вид криза може да протече и при по-ниско налягане при пациенти, чиито тела не са свикнали с високо кръвно налягане. Понеже целевите органи могат да бъдат увредени и последиците от сложната хипертензивна криза са много, много сериозни и могат да имат тежки и перманентни ефекти върху мозъка, сърцето и бъбреците. Някои признаци и симптоми на тези кризи включват болка в гърдите, недостиг на въздух, болка в гърба, изтръпване и слабост, промени в зрението, затруденен говор. Пример за сериозно усложнение, което може да засегне главата и мозъка, е енцефалопатията. "Енцеф-" означава мозък, а "-патия" означава болест. По време на сложната хипертонича криза силно повишеното кръвно налягане кара церебралните артерии, които са малки артерии в мозъка, да изгубят способността си да регулират кръвния поток към мозъчните капиляри. Мозъчните капиляри са още по-малки кръвоносни съдове в мозъка. С повишаване на налягането течности навлизат в тъканното пространство и предизвикват церебрален едем (мозъчен оток). Това е натрупване на течност, което води до повишаване на налягането в черепа и повреди във функцията на мозъка. Заради остротата на енцефалопатията и усложненията, които могат да се появят при други органи, своевременното лечение на сложната криза е много важно, затова се използват венозни медикаменти вместо орални, за да може лекарствата да попаднат в кръвообращението възможно най-бързо. Могат да се дадат венозни вазодилататори, блокери на калциевите канали или венозни бета блокери. Всеки един от тези медикаменти помага на артериите да се разширят. Който и от тях да се използва, целта е една и съща - безопасно понижаване на кръвното налягане, преди високото кръвно налягане да причини сериозни и необратими увреждания на целевите органи. Тъй като сложната хипертензивна криза е много по-сериозна от неусложнената криза, тя се лекува в интензивни отделения или в друга обстановка, при която пациентът е под внимателно наблюдение.