Диагностициране на миокардит и перикардит (Част 1)

В това видео ще говорим за това как се диагностицират миокардит и перикардит. Двете заболявания са донякъде подобни по отношение на това къде се развиват и фактът, че са възпалителни процеси, така че много от лабораторните изследвания, за които ще говорим, са индикатори и за двете заболявания. Но, когато говорим за по-инвазивни тестове, с които можем да разберем какво става, ще видим кога можем да ги отличим и да кажем: "Това е миокардит" или "Това е перикардит". Да започнем с някои лабораторни изследвания, които могат да се направят. Или неща в кръвта, които могат да се анализират. Да кажем, че имам тази епруветка и тя има зелена капачка. Тук е останалата част от епруветката, докато отива надолу и се извива отново нагоре. Тя ще бъде напълнена с кръв. Има две неща, които можем да погледнем. Първо, броят на белите кръвни телца. Той не е много специфичен, увеличен е при всички видове възпаление, като това може да е възпаление от инфекция или от автоимунно заболяване, или ако си попаднал в катастрофа, травматично нараняване може също да причини възпаление и да увеличи броя на белите кръвни телца. Освен това, може да се погледнат еритроцитите, ще запиша това, които може би са ти известни като червени кръвни телца. Еритроцитно утаяване. Утаяване е процес на кръвта, или друга течност, отпускаща се, след като е била въртяна в епруветка, след което се утаява. Скорост на утаяване на еритроцитите. Това се нарича и СУЕ (ESR), скорост на утаяване на еритроцитите (erythrocyte sedimentation rate). Този показател също се повишава при възпаление. Така че не е специфичен за миокардит или перикардит в сравнение с други видове възпалителни процеси. Има и друг маркер, който проверяваме, който се нарича С-реактивен протеин (C-reactive protein), протеин, който се образува в черния дроб. Ще запиша СRP (C-reactive protein), както ще видиш, че се записва в лабораторните резултати – CRP. Образува се в черния дроб и също не е специфичен. Също се увеличава при възпаление. Нека преминем към по-точни лабораторни изследвания. Можем да направим тест, наречен ниво на креатин-фосфокиназа. Креатине фосфокиназа (creatine phosphokinase) е ензим, както всичко, което има в края си "-аза". Креатин фосфокиназа, СРК. Ще проверим колко от този ензим или протеин е изтекъл в кръвообращението. Той е по-точен, понеже се увеличава в кръвообращението, когато има увреждане на сърцето, мозъка или някой мускул. Сърдечно, мозъчно или мускулно увреждане. Което означава, че ако човек има миокардит, или ако човек току-що е пробягал маратон, няма да може да се посочи разликата просто като се погледне нивото на СРК. И в двата случая ще бъде повишен. Вероятно едно от по-специфичните, или най-специфичното изследване, което може да се направи, се нарича ниво на тропонин. Нивото на тропонин, който може да разпознаеш като протеин, отговорен за съкращението на мускула, и се съдържа в сърцето, ако погледнеш определени негови изомери. Нивото на тропонин ще бъде повишено, когато има увреждане на сърдечната тъкан. Така че е много специфично за някои сърдечни процеси и това е сред първите лабораторни изследвания, които пускаме, когато подозираме, че някой има инфаркт на миокарда, или МИ (MI), или сърдечен удар. Това може също да помогне да се направи разлика между миокардит и перикардит, понеже нивата на тропонин са повишени при остър или ранен миокардит, понеже има увреждане на миокарда – на сърдечния мускул, където се съхранява тропонинът. Или може да се види в късен перикардит. Понеже перикардът не е мускул, той огражда мускулестия слой на сърцето, така че ако перикардът притиска сърцето, вероятно, евентуално, тропонинът ще изтече от сърцето, но това ще е при късен перикардит, или по-напреднал перикардит. Това са лабораторните изследвания, които бихме могли да направим. Нека продължим и да говорим за това как можем да използваме електрокардиограма, което се съкращава на ЕCG. Но понеже това е повече немски термин, често я наричаме ЕКГ (EKG), което може да чуваш по-често. ЕКГ може да е полезно при диагностициране на това дали пациентът има миокардит, или перикардит. Мисля, че ти показах анимацията по-рано, където можеш да видиш, че има зараждане на сигнал, който слиза надолу и после се разпространява надолу, а после се връща нагоре през миокардната стена. Докато се случва това, има сигнал тук, който се излъчва, и това започва с "Р" вълна, "Q", "R" и после е изчезнал, "S" и "T" вълна. Ще нарисувам това отново след малко, но всички те се образуват. Първо, Р-вълната, когато има контракция (съкращение) на предсърдията. Виждаш, когато това изпомпва тук, ще имаме "Р" тук. После е този QRS комплекс, нарича се така, слято, когато камерите се съкратят. Сега виждаш червеното беше там, където се съкращава камера, и тогава тази Т-вълна в края се получава, когато камерата се отпусне и можеш да видиш червения цвят да се връща обратно, което показва че камерата се отпуска по това време. Това гледаме при ЕКГ. Това е електрическият сигнал на сърцето, който изучаваме, като поставяме няколко жици или електроди на гръдния кош на пациента. Нека махнем това нещо. ЕКГ ни помага да изучаваме електрическия сигнал на сърцето. Електрическият сигнал на сърцето. Имаме различни отвеждания, т.е. различни образи на сърцето въз основа на това от коя посока го гледаме. Нормално ЕКГ ще е равно, като това, после ще имаме подутина тук, която се нарича Р-вълна. Тогава се съкращават предсърдията, а после имаме Q-зъбец тук долу, има скок надолу, а скокът нагоре точно след това се нарича R-зъбец, след което отново имаме скок надолу, като това е S-зъбец. Всички тях заедно наричаме QRS-комплекс. После имаме равна линия тук преди да се появи нова вълна, а това е нашата Т-вълна. Този сегмент между тях се нарича "ST" сегмент. Знам, че това е много информация сега. Не очаквам да запомниш всичко за ЕКГ-тата, но това са буквите, за които ще говоря. Ще видим някои класически или характерни промени при миокардит в сравнение с перикардит. Първо, имам това ЕКТ тук, което опитваме да разчетем и това ще е класическо за миокардит. При миокардит всичко, което виждаме, е това, което се нарича тахикардия и специално се нарича синусова тахикардия, когато гледаме ЕКГ. Когато имаме правилния ритъм, но скоростта е малко по-бърза. Както може да предположиш, в това ЕКГ тук, докато го разчитаме за този човек, имаме Р вълната точно тук, после тук е притиснат QRS, а "Т" вълната е точно тук, преди да започнем с друго Р, което е точно тук. Имаме всички правилни форми на вълните, които ни трябват, с формата, с която трябва да бъдат. Но това е бърз ритъм, така че тук, при този пациент, имаме синусова тахикардия с миокардит. Друго ЕКГ, което можем да видим тук, има някои по-специфични промени, които можем да забележим, и те са асоциирани с перикардит. При перикардит ще видиш разсеяно (дифузно) повдигане на ST сегмента. Както ти казах при нашата рисунка на перфектно ЕКГ, която направих тук, ST-сегментът е равен. Ако погледнеш ST-сегмента тук, забележи, че това е основната ни линия, но ST-сегментът е повдигнат. Ако погледнем и другите линии, това е равно на тази тъмна червена линия, ST-сегментът тук също е повдигнат. Повдигнат е тук и във всички линии, които гледаме. Те са обърнати, но това, тази линия тук, показва, че имаме увеличение и над солидната червена линия. Имаме увеличения на ST-сегмента. Ще запиша "increase" (увеличение) точно тук, защото се покачва. Когато видиш това за перикардит, то е класическо ЕКГ и можеш веднага да го диагностицираш от това, няма нужда да продължаваш, можеш веднага да започнеш лечението. За миокардит синусовата тахикардия не е много характерна находка на ЕКГ, така че имаме други тестове, които трябва да се направят. Да преминем напред и да говорим за някои други тестове. Друг тест, който можем да направим, за да проверим функцията на сърцето, е нещо, което се нарича ехокардиография. Може би частта с "ехо" издава значението, но ще го наричаме "Ехо" накратко. Частта "ехо" се отнася до факта, че използваме звукови вълни, или ултразвук, за да прегледаме сърцето. Ще направя някои важни забележки тук: използваме звукови вълни, за да прегледаме сърцето, което е страхотно, понеже не използваме радиация, което може да си спомниш, че всъщност е причина за перикардит. Така че искаш да избегнеш използването на радиация. Другото нещо е, че изучаваме функцията на сърцето с ехокардиограма. Гледаме движеща се снимка в реално време и това може да ни помогне да направим разлика между пациент с възможен миокардит или перикардит, както ще видим при тези видеа тук. Това е ехокардиограма на сърцето, а това е изглед на четирите му кухини. Това е дясното предсърдие, дясната камера, лявото предсърдие и лявата камера. Това е пациент, който има лек миокардит. Начинът, по който може да се диагностицира това, е да се гледа дясната камера тук – виж какво силно притискане имаме тук. Това е много остър ъгъл, който се затваря, когато сърцето бие, в сравнение с това тук в лявата камера. Казваме, че е хипокинетичен, понеже не се съкращава както трябва. Това е едно от нещата, които могат да се видят при миокардит, когато има увеличение на камерата и ниска ефективност на камерата, която трябва да изпомпва кръв навън към останалата част на тялото. Това е ехокардиограма на различен разрез на сърцето. Ще забележиш тук, горе, че има много течност, която се намира между сърцето и перикарда. Това е перикарът, той е тук. Това е, понеже имаме нещо, наречено перикарден излив. Това е необичайно голямо количество течност, която се намира в перикардното пространство и притиска сърцето. Не му позволява да бие както трябва. Не му позволява да се изпълни с толкова кръв, с колкото трябва, за да я изпомпи към останалата част на тялото. Това може да е опасно, понеже после се получава хипотензия, ниско кръвно налягане, и други странични ефекти, които са асоциирани с това тук.