Лечение на миокардит и перикардит

Както знаем, миокардитът, или възпалението на миокарда, на мускула, който изпомпва кръвта извън сърцето, и перикардитът – възпаление на външната обвивка на сърцето – миокардитът и перикардитът най-често са причинени от някакъв вирус. Най-често имат вирусен причинител. В повечето случаи вирусите могат да бъдат победени от имунната система. Затова казваме, че най-често миокардитът и перикардитът са "самоограничени", "самоограничаващи се заболявания". Самоограничаващи се, което означава, че при достатъчно време имунната система в някакъв момент ще надделее. Има две неща, които можем да направим за лечение на миокардит и перикардит. Първото нещо е да предоставим "подкрепяща грижа". Ще вървя от най-неинвазивното до най-инвазивното лечение. Подкрепящата грижа е всичко друго, но не и даване на лекарства или извършване на процедури. Това може да е нещо като даване на съвет на пациента да ограничи физическата активност, ако има миокардит или перикардит, понеже тя ще причини ненужно натоварване на сърцето. Ограничаване на физическата активност. Може да се препоръча да спят с повдигната глава на леглото. Това постига същия резултат, понеже по-малко кръв достига до сърцето, когато сърцето е над краката, така че има по-малко налягане на сърцето, когато се лежи с глава над краката, в сравнение с хоризонтално лежане. Другото нещо, което можем да направим, е стандартна терапия с О2. Можем да дадем кислород през маска или назална канюла. Даваме кислород на тези хора, при които не достига достатъчно кислород до тъканите. Следващото ниво на лечение, което можем да предоставим, са определени лекарства. Можем да дадем определени лекарства, за да помогнем на миокардита или перикардита. Първото, което ще спомена, просто за да разберем концепцията, са антибиотиците. Дават се антибиотици само и единствено, ако миокардитът или перикардитът са от не-вирусен произход. Никога не се дават антибиотици за вирусен миокардит или вирусен перикардит. Няма смисъл да се прави и, вместо това, се увеличава резистентността, което означава, че антибиотикът няма да работи в бъдеще срещу определена бактерия или определена гъбичка, или определени протозои. Не даваш антибиотици при вирусно заболяване. Вместо това, за вирусен миокардит или перикардит, се дават портивовъзпалителни лекарства. Има няколко класа противовъзпалителни лекарства. Най-честите, или първите, които използваме, са наречени нестероидни противовъзпалителни лекарства. Нестероидни противовъзпалителни лекарства. Това са просто стандартните неща като ибупрофен, които намаляват действието на веществата, освобождавани от имунните клетки, които причиняват възпаление. Така че има по-малко от тях, понеже по-малко имунни клетки достигат до зоната на възпаление. По-малко загряване, или по-слабо повишение на температурата, понеже се блокират някои от химикалите, които се освобождават и причиняват треската. Ако НСПВС, или нестероидните противовъзпалителни средства, не са достатъчни, може да се добави колхицин. Колхицинът също е противовъзпалително лекарство, което обикновено се използва при подагра. Използва се най-често при подагра. Но определено работи и тук, за да намали възпалението. Ако тези двете заедно не работят, тогава трябва да се премине на стероиди. Стероидите обикновено са лекарства от тежката артилерия, които възпират имунните клетки, а не химикалите. Те се насочват към имунните клетки и ги атакуват. Нашите собствени имунни клетки. Което не е добре, понеже какво ще стане, ако имаме някаква протичаща инфекция, а имунните ни клетки не могат да я атакуват, понеже стероидите ги ограничават от причиняване на възпаление на миокарда, както и от причиняване на възпаление там, където трябва да го има. На всичко това отгоре, стероидите причиняват много странични ефекти. И не можеш да спреш да ги взимаш рязко, понеже ще има определено увреждане на надбъбречните жлези, които са жлезите, отговорни за регулирането на кръвното налягане и много други неща. Стероидите определено са последната линия на противовъзпалителни лекарства, които можем да използваме. Друг клас лекарства, които можем да дадем, са антихипертензивни лекарства, които може да познаваш като лекарства за кръвно налягане, такива, които намаляват кръвното налягане. Записвам – понижават кръвното налягане. Има и много механизми, с които можем да намалим кръвното налягане. Тези лекарства влияят директно на сърцето. Това най-често са бета-блокери – може би ти е познат метопролола, който е бета блокер. Има антихипертонични лекарства, които действат далеч от сърцето, някъде другаде в тялото. Те включват неща като инхибитори на ангиотензин конвентиращия ензим. АСЕ инхибитори. Те включват също и блокери на ангиотензин II рецепторите, ARB. Техен подтип, който ще спомена отделно, са лекарства, наречени "диуретици", които може да познаваш като отводняващи хапчета. Това просто те кара да изпикаеш излишната течност. Вместо това циркулира концентрирана кръв. Ако тези лекарства не работят, има определени процедури, които можем да направим, или операции, ако можем да ги наречем така. Процедури или операции, които могат да помогнат да се облекчат някои от симптомите или, вероятно, някои от причините за миокардит или перикардит. Едно от нещата, които можем да направим, за да наситим кръвта с кислород, ако миокардът е увреден или перикардът е твърде констриктивен, е да сложим пациента на ЕКМО (ЕСМО), което е съкращение за екстракорпорална, като корпус или корпорален се отнася до тялото, а екстра означава извън. Екстракорпорална мембрана, което е мястото, където се случва действието. То се случва с помощта на мембрана извън тялото. Оксигенация, екстракорпорална мембранна оксигенация. Това означава съкращението ЕКМО (ЕСМО). Това е машина, която действа като сърцето и белите дробове. Работи като белите дробове, понеже насищаме кръвта с кислород, и действа като сърцето, понеже изпомпва кръвта към кръвообращението. Друга процедура, която можем да направим, вече я споменах накратко и тя се нарича "перикардиоцентеза". Това се използва, за да се облекчи перикардният излив. Ако има много течност в перикардното пространство, ще използваме игла, за да дренираме перикардното пространство. Това определено е жизненоважно, ако някой има сърдечна тампонада. Най-накрая, последното нещо, което можем да направим, се нарича перикардиотомия. Тоест, премахване на част от перикарда. Също се нарича и с термина "перикарден прозорец". Прави се този перикарден прозорец, понеже се прави постоянен канал между перикардното пространство... Перикардното пространство, което може да се запълва с излив или да причинява сърдечна тампонада. Между перикардното пространство и гръдната кухина. Това се прави, когато има повтарящи се перикардни изливи, които не могат да бъдат обяснени. Ако направим перикарден прозорец, това означава, че пациентът ни няма да има такива повтарящи се симптоми, понесе сега има място за течността или кръвта, или каквото и да е, да се дренира надалеч от пространството около сърцето, така че да не притиска сърцето. Но, отново, това е много крайна процедура, която бихме направили, само ако наистина трябва да се направи този канал. Понеже това е много инвазивно нещо, да се влезе вътре и да се отреже част от перикарда. Така се отрязва част от сърцето.