Разграничаване на шок

Искам да създам едно последно видео за шока и това е видео за сравнение между различните видове шок, за да видиш как можеш да ги разграничиш. Това ще е материал за напреднали върху различните видове шок, така че повечето детайли ще са много кратки и ще ти дам обобщена представа за видовете шок. Но при всички видове искам да разгледам четири различни стойности. Първата е сърдечен дебит и, разбира се, сърдечен дебит е колко течност, колко кръв изпомпва сърцето в минута. Обикновено се измерва в литри в минута или милилитри в минута. SVR е системно съдово съпротивление. Това е съпротивлението на всички кръвоносни съдове в тялото. И тези два показателя – сърдечният дебит и системното съдово съпротивление, са равни на кръвното налягане, така че обикновено при шок, когато едната стойност намалее, другата ще се увеличи в опит да компенсира, освен ако и двете не са изключили. Сърдечният дебит и системното съдово съпротивление също така предоставят информация за насищането с кислород на тъканите. Ако са намалени, снабдяването с кислород на тъканите също ще е намалено. PCWP е белодробно капилярно вклинено налягане, което се измерва с белодробен артериален катетър. Това ти казва колко добре сърцето успява да изпомпи течност напред. Ако сърцето среща трудности, или ако има някакъв блокаж, или нещо не позволява на кръвта да бъде изтласкана от сърцето, белодробното капилярно вклинено налягане ще е увеличено. LVEDV означава теледиастолен обем в лява камера. Това е обемът кръв в лявата камера в края на отпускането. Колко кръв има в лявата камера, точно преди да се съкрати. Това също ще е увеличено при сърце, което е претоварено с течност. И последното, MVO2, означава смесена венозна сатурация с кислород. Тя обикновено ще е ниска, когато тъканите са извлекли много кислород. Това се измерва в дясното предсърдие и е начин да усредним съдържанието на кислород в кръвта и ако тъканите и капилярите могат да извличат кислород, общото количество кислород, което се връща обратно към сърцето, ще е намаляло, така че ще имаме намалено смесено венозно съдържание на кислород. И, обратно, ако тъканите не могат да извличат кислород, кислородът ще остане в кръвообращението и тази стойност ще е увеличена. Това са основите, нека започваме. Кардиогенният шок е проблем със способността на сърцето да изпомпва. Веднага знаем, че сърдечният дебит ще е силно намален в зависимост от това колко тежко е увреден сърдечният мускул. С намален сърдечен дебит кръвоносните съдове ще се стеснят и ще имаш увеличено системно съдово съпротивление в опит да се върне кръвта обратно към сърцето и да се възстанови кръвното налягане. Неспособността на сърцето да изпомпва води до натрупване на течност и обикновено тя се натрупва в сърцето, така че ще видиш увеличено белодробно капилярно вклинено налягане, както и теледиастолен обем в лява камера. Тези ще бъдат увеличени, понеже кръвта не се изтласква правилно от сърцето. Последно, смесеното венозно съдържание на кислород ще е по-ниско и това е понеже, тъй като кръвта не тече толкова бързо, понеже сърцето е отказало, количеството кислород, което остава в кръвта, бива яростно усвоявано от тъканите и ще видиш по-ниско съдържание на кислород, когато кръвта се върне към сърцето. При обструктивния шок ще карам набързо, понеже е почти идентичен на кардиогенния шок. Вместо да бъде засегнато сърцето, имаме нещо извън сърцето, което не позволява на кръвта да бъде изтласкана напред. Разбира се, кръвта остава в сърцето, което означава, че PCWP ще бъде увеличено и, като се върнем тук, кръвта не може да бъде изтласкана от сърцето, понеже има някакъв вид обструкция. Дали ще е белодробна емболия, която не позволява на кръвта да стигне от дясната страна на сърцето до лявата страна на сърцето, или ако е сърдечна тампонада, или аортна стеноза, кръвоносните съдове ще компенсират, като опитат да увеличат съдовото съпротивление. И, последно, тъканите опитват да издърпват кислорода, така че ще видим ниска MVО2. За да диференцираш тези два вида шок, е важно да знаеш историята на пациента, както и симптомите, които изпитва, и началото на симптомите. Например, ако пациентът има анамнеза за инфаркт, може да е по-вероятно причината да е кардиогенен шок. Ще преминеш през различните диагностични инструменти, за да определиш дали е кардиогенен шок, или обструктивен шок. При хиповолемичния шок проблемът е нисък кръвен обем и поради това има малко количество кръв, което може да бъде изтласкано от сърцето. Ниско връщане на течности в сърцето означава нисък сърдечен дебит, ниско доставяне на кислород. Поради този нисък кръвен обем кръвоносните съдове опитват да се стеснят и системното съдово съпротивление ще е много увеличено. Задържането на течност в сърцето ще е много ниско, понеже имаме нисък обем в тялото. Тъканите ще извличат яростно кислород, оставяйки ниско MVO2. Следва неврогенен шок – той причинява увреждане на симпатиковия отговор към сърцето и кръвоносните съдове. Тоест имаш много ниско налягане, понеже и сърцето, и кръвоносните съдове получават нисък симпатиков тонус. И, забележи, че при неврогенния шок имаш брадикардия, ниска сърдечна честота. Това е уникално за неврогенния шок, тъй като при всички други видове сърдечната честота е увеличена в опит да компенсира ниското кръвно налягане. Трябва да няма промяна на камерния обем в камерния обем, и ще има и ще се понижи смесената венозна сатурация на кислород. Кръвоносната система колабира, така че кръвният поток започва да се забавя. Кислородът е изложен по-дълго на тъканите, докато кръвта преминава през кръвоносните съдове, което оставя повече време за извличане на кислород. След това имаме септичен шок. Причината за шок при сепсис е имунната система. Имунната система отговаря на инфекциозен материал и причинява системно съдово разширение, вазодилатация. Съдовото съпротивление силно спада. За да компенсира това, сърцето в началото опитва да бие по-бързо, но с изминаване на времето, докато пациентът е изложен на сепсис за по-дълъг период от време, имунните молекули могат да парализират сърцето и да причинят увреждане, което ще доведе до намален сърдечен дебит. Сърдечният дебит може да е увеличен в началото или намален в по-късните етапи на септичния шок. Натрупването на течности в сърцето не се повлиява, може би е малко понижено, а извличането на кислород може да е или увеличено, или намалено. Причината да имаш увеличение на MVO2, смесена венозна сатурация на кислород, е понеже тъканите не го извличат правилно. Септичният шок причинява силно подуване из цялото тяло и това може да затрудни доставянето на кислород до тъканите. Много течност се натрупва точно извън кръвоносните съдове и кислородът трябва да измине по-дълъг път, за да стигне от кръвоносните съдове до тъканите, които имат нужда от кислород. Това е идеален преход към анафилактичния шок. При него също има увеличено подуване и това е един от основните симптоми на анафилактичния шок. Кислородът не може да бъде правилно разпределен към тъканите. При анафилактичния шок ще имаш голямо намаляване на съдовото съпротивление. Кръвоносните съдове в тялото се разширяват, което е много подобно на септичния шок. Сърдечният дебит ще е увеличен в опит да противодейства на намаленото съпротивление, а белодробното капилярно вклинено налягане ще е същото, може би малко увеличено. Последно, имаме дисоциативен шок и той е много интересен, понеже и сърдечният дебит, и съпротивлението ще са увеличени. Тъканите не получават кислород, понеже кислородът не може да се дисоциира от червените кръвни телца, а поради това тялото опитва да увеличи сърдечната честота и да подобри сърдечния дебит, както и да стесни кръвоносните съдове, за да разпределя правилно кислорода. Но без значение от промените червените кръвни телца не могат да дисоциират кислорода и това води до кислороден глад на тъканите. Като погледнем MVO2, тъканите ще издърпат колкото кислород могат от кръвта, така че MVO2 ще е намалена. Свободно плаващият кислород в кръвната плазма ще е особено нисък, тъй като тъканите не получават кислорода си от червените кръвни телца. И, последно, белодробното капилярно вклинено налягане, или натрупването на течност в сърцето, ще е същото – няма промяна. Окуражавам те да се върнеш и да разгледаш тази таблица, и да опиташ да я направиш самостоятелно, да разсъждаваш за всеки от тези видове шок, за да разбереш как те причиняват намалено оросяване с кислород