If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Неврогенен шок

Създадено от Иън Манарино.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Тук показах схематично общия вид на сърдечносъдовата система. Имаме сърцето, артериите доставят кръв на органите, а вените доставят кръв от органите към сърцето. Причината да начертая това е, понеже сърдечносъдовата система е критично засегната при неврогенен шок. Какво е неврогенен шок? Неврогенен шок имаме, когато нервната система вече не функционира правилно. Това може да се случи поради множество причини. Понякога, и най-често, е от травма, ако нещо се е случило с гръбначния стълб на пациента, или ако епидуралната упойка се обърка и някои нерви бъдат увредени, това може да доведе до неврогенен шок, ако е достатъчно тежко. Неврогенният шок е загуба на съдов тонус и натрупване на периферна кръв. Нервната система осигурява тонус на кръвоносните съдове и на сърцето. Този тонус е познат като симпатикусов тонус. Това е като при мускулите. Ако помислиш за някой, който се свива, разбира се, има определено съкращение на мускулите, когато се свиеш. Това се случва с кръвоносните съдове постоянно и се прави за поддържане на кръвното налягане. Кръвоносните съдове са стеснени и съкратени, за да позволят на кръвта да протича. Идеята е, че докато кръвта тече през съдовата система, посоката напред ще бъде поддържана от кръвоносните съдове, понеже, ако кръвта се удари в стената, кръвоносният съд я кара да отскочи и така избутва кръвта напред. Ако не направи това, ако няма съдов тонус, кръвта ще тече срещу стената и ще изгуби много от енергията си. Това е като трамплин. Когато отскачаш от трамплин, ако трамплинът е достатъчно обтегнат, можеш да отскочиш, нали? Но ако си представиш, че този трамплин е отпуснат, ако разхлабиш материала на трамплина, тогава няма да можеш да отскочиш толкова високо и същото нещо се случва тук. Когато разхлабиш кръвоносния съд, той няма да може да отблъсне кръвта напред толкова добре. Както казах, нервната система осигурява този тонус, този съдов тонус, и на артериите, и на вените. Какво се случва, ако изключим нервната система? Кръвоносните съдове ще изгубят еластичността си – и артериите, и вените, така че ще изтрия това, за да покажа, че кръвоносните съдове стават хлабави. И ще преувелича това, като ги направя много широки – и артериите, и вените стават много хлабави. Можеш да видиш, че ако това се случи в артериите, кръвта няма да може да стигне до органите. Тя трябва да отскочи напред, но това вече не се случва, така че тя бавно се приближава до органите и имаш шок, имаш намалено доставяне на кислород, намалено оросяване на органите. И после кръвта, разбира се, опитва да протече обратно към сърцето, но няма да може, а просто се натрупва. Остава във венозната система и само минимално количество ще се върне към сърцето. Това влияе на сърдечния дебит на сърцето. Спомни си, кръвното налягане и тъканното оросяване са свързани със сърдечния дебит и съдовото съпротивление, системното съдово съпротивление. Тук горе в артериите вече показахме, че това системно съдово съпротивление е намалено, така че това ще доведе до намаляване на кръвното налягане и оросяването на тъканите. Нека запиша това. Кръвно налягане и доставяне на О2. Тъканното оросяване е доставяне на кислород. Тези двете ще намалеят, понеже съпротивлението в артериите намалява. И сега също вените не могат да доставят кръв обратно на сърцето. Ако можеш да си спомниш, сърдечният дебит е ударният обем по сърдечната честота. Ако намалим количеството кръв, което се връща в сърцето, това означава, че ще има по-малко кръв, която сърцето може да изтласка напред, а това означава по-нисък ударен обем. Намаленото доставяне на кръв към сърцето води до намален ударен обем, което означава намален сърдечен дебит. И това допълнително влошава кръвното налягане и допълнително влошава доставянето на кислород. Изключваш сърдечносъдовата система, като не успяваш да поддържаш съдовия тонус. Нещо друго, което виждаш при неврогенен шок, е, че нервната система, симпатиковата нервна система, контролира сърдечната честота. Ако вече нямаш сигнали от нервната система, сърдечната честота ще спадне. И се връщаме към формулата, сърдечната честота пада, сърдечният дебит ще падне още повече и кръвното налягане ще спадне, а после доставянето на кислород също ще спадне. Това е шок. Тъканното оросяване е напълно съсипано, както и кръвното налягане. Цялата сърдечносъдова система просто не може да поддържа кръвния поток и това води до изключване на доставянето на кислород. Нека премина нататък и превъртя надолу, за да можем да помислим за някои от симптомите. Пак ще държа това в зрителното ни поле, за да можеш да мислиш за него. Но симптомите на неврогенния шок ще са тези на намалено доставяне на кислород, като променен психичен статус, намалено количество урина. Мислиш за всичко, което има нужда от кислород, всеки орган, който има нужда от кислород, и мислиш какво ще се случи, ако не получаваше кислород – ще започне да изключва. Може да имаме органна дисфункция и един основен симптом, специфичен за неврогенния шок е брадикардия. Това е нещо, за което трябва да помислиш. Това е единственият шок, при който има брадикардия. Помни, всички други видове шок ще опитват да увеличат сърдечната честота, за да опитат да доставят кислород и да доставят кръв на тялото. Но тук сърдечната честота пада, понеже вече не получава сигнали от нервната система, така че имаме ниска сърдечна честота, брадикардия. Това е ключов симптом на неврогенен шок. Друг главен симптом, който искам да спомена, е топла кожа. Кожата е топла поради разширението на всички кръвоносни съдове. Тези кръвоносни съдове в кожата ще се разширят, ще се уголемят, както показахме тук, така че кръвта може да протече през кожата по-лесно. И това е проблем, понеже отклонява кръв от жизненоважни органи като мозъка, белите дробове и сърцето. Лечението на неврогенния шок ще се фокусира върху поддържане на това кръвно налягане, така че ще дадеш лекарства, познати като пресори. Пресорите позволяват на кръвоносните съдове да се стеснят. Ако стесниш съдовете, това директно влияе на проблема при неврогенния шок. И също ще дадеш много венозни течности, за да опиташ да поддържаш обема на кръвта. Ако увеличиш количеството кръв в кръвоносната система, тогава е по-вероятно да можеш да я изтласкаш напред и да доставиш кръв на системата. Венозните течности и пресори помагат за поддържане на кръвното налягане. Последното лекарство, което ще видиш, е атропин. Атропинът работи, като блокира парасимпатиковата нервна система. Все едно спираме частта "почивай си" на нервната система, а увеличаваме "бий се или бягай". Увеличаването на отговора "бий се или бягай" ще увеличи сърдечната честота. Даването на атропин ще помогне за покачване на сърдечната честота, за увеличаване на сърдечния дебит и подобряване на изпомпването на кръв през сърдечносъдовата система.