Какво е шок?

Сигурен съм, че почти всички са виждали тези медицински предавания или тези медицински филми, в които пациентът е вкаран в операционната или е в спешното отделение и лекарят го лекува, докато някой от медицинския екип крещи: "Докторе, пациентът е в шок!" Всички продължават да лекуват пациента. Има много суетене. Логично е, понеже това е животозастрашаващ проблем. Шок. Но какво е шок? За да разберем това, нека се заемем с някои от основните неща. Знаем, че в тялото има нещо, наречено сърдечно-съдова система, която включва сърцето и кръвоносните съдове. Ето един кръвоносен съд. Кръвта преминава през кръвоносните съдове. Задачата ѝ е да пренесе хранителните вещества, енергията и кислорода към всички различни клетки в тялото. Тук имаме няколко клетки. Това е нормалният физиологичен процес, чрез който се доставя кислород на тъканите. Ами ако не можем да доставим толкова много кислород, което представям с тези малки бели точки тук? Ако не можем да доставим толкова кислород на тъканите, колкото е нужно? Ако О2, доставеният кислород, е в недостатъчно количество? Ако е по-малко от кислорода, който е необходим на тези клетки? Това се случва при шок. Шокът е недостатъчно снабдяване с кислород на тъканите. Това също е познато като тъканна перфузия. Какво е тъканна перфузия? Тъканна перфузия е количеството, обемът на кръвта, което може да бъде разпределено за определено количество време към определено количество тъкан. Количество тъкан. Обемът върху времето е кръвният поток. Това е кръвен поток към определено количество тъкан. Това може да е в грамове тъкан. Може да бъде записано като 20 милилитра в минута доставени на 100 грама тъкан. Перфузията е просто мярка за това колко кръв може да достигне до определено количество тъкан в даден интервал от време. Знаем, че клетките имат нужда от кислород и знаем, че има неща, които могат да увеличат или намалят количеството кислород, нужно на клетките. Например, ако тренираш, ще имаш увеличена нужда от кислород. Увеличена нужда от кислород. Но когато говорим за шок, предимно се фокусираме върху снабдяването с кислород. Нека разгледаме снабдяването с кислород от сърдечносъдовата система. Имаме сърцето си. Ще направя сърце като тези за Свети Валентин. Сърцето е разделено на четири кухини. Дясната страна на сърцето. Това е дясната страна на пациента. Гледаш към пациента. Това е дясната страна на тялото му. И лявата страна на сърцето. Имаме предсърдията, в които кръвта навлиза вдясно или вляво на сърцето, и имаме камерите. Това са дясната камера и лявата камера, които ще изпомпват кръв към местата, където тя трябва да отиде. Нека проследим лявата страна на сърцето. Можем да проследим кръвния поток от лявата страна на сърцето, докато бива изпомпван към системата, където различните органи на тялото – това са клетки от различни органи на тялото – получават кислород, хранителни вещества, глюкоза, всичко, което им е нужно, от кръвта. Кръвта, след като стане бедна на кислород, се връща към дясната страна на сърцето. Тогава тази бедна на кислород кръв се изпомпва от дясната страна на сърцето към белите дробове. Очевидно, това не е анатомически правилно, понеже белите дробове са вдясно и вляво на сърцето. Те ограждат сърцето от двете страни. Те се намират от двете страни на сърцето. Но това ще свърши работа за целите на илюстрацията. Кръвта ще се насити с кислород и ще бъде върната към лявата страна на сърцето, за да бъде изпомпена отново, изпомпена към органите на тялото. Това е сърдечносъдовата система. Когато става дума за шок, искам да мислиш как се повлиява сърдечносъдовата система, за да можеш да разбереш различните видове шок. Понеже има четири различни вида шок. Първо, помни, че определението ни за шок е намалена перфузия (оросяване) на тъканите. Едно нещо, което можем да си представим, е, че ако намалим обема на кръвта, това ще намали оросяването. Нали? Понеже оросяването е обемът за определено количество време, доставен до определено количество тъкан. Ниският кръвен обем също се нарича хиповолемичен шок. Хипо означава "нисък". Волемичен означава "обем". Можеш да си представиш, че ако пациентът повръща или има диария – извинявай за образното представяне... Или може би кърви. Всичко това води до загуба на обем. Ако тя е тежка, това може да доведе до хиповолемичен шок. Какво е другото нещо, което може да намали оросяването на тъканите? Ами ако намалим потока през цялата система? Какво кара сърдечносъдовата система да функционира? Ами сърцето. Ако сърцето не може да се съкрати и да изпомпи кръв напред, това може да доведе до шок. Това е известно като кардиогенен шок. Какво друго може да възпрепятства кръвния поток? Ако има обструкция (препятствие) в сърдечносъдовата система? Това е друг вид шок. Обструктивен шок. Има много примери за обструктивен шок. Един пример е белодробната емболия. Съсирек в белодробните артерии. Ако е достатъчно сериозно, това може да не позволи протичането на кръвта, което намалява кръвния поток, намалява оросяването на тъканите. Това е друг вид шок. Последно, четвъртата категория шок е позната като разпределителен шок. Разпределителният шок включва различни видове, като септичен шок, анафилактичен шок, неврогенен шок. При разпределителния шок течността се събира между клетките на органите, които имат нужда от кислород, и кръвоносните съдове, които доставят този кислород. Ако се събере много течност, достигането на кислорода до тъканите е по-трудно. Той трябва да премине през много течност, за да стигне до тъканите. Под тъкани имам предвид органи като бъбреците, черния дроб, може би стомашно-чревните органи. Накрая искам да се запиташ какво се случва със стомашно-чревната система, с червата, когато не получават достатъчно кръв? Ако това е леко, ако не получават достатъчно кислород и кръв, може да е нещо леко като гадене. Ако е достатъчно тежко, ако не се лекува дълго време, клетките на червата умират. Това ще доведе до перфорация на червата.