Кръвно-мозъчна бариера и вазогенен оток

Това е схема с голямо увеличение на неврони и техните поддържащи клетки в мозъка, а знаем, че без достатъчно кислород, да кажем, че тук има съсирек, който води до намален кръвоносен поток към тази област, достатъчно, за да причини инсулт. Без достатъчно кислород невроните започват да се разпадат, като резултат от процес, наречен исхемична каскада. Очевидно не е добре, че невроните се разпадат, но за да стане още по-лошо, има още няколко неща, които се случват, след като невроните започнат да се разграждат по време на инсулта. Да погледнем. Знаем, че в началната фаза на инсулта няколко минути без кислород ще причинят разпадане и умиране на невроните. Знаем това, но по-късно, около няколко часа по-късно, определени компоненти от кръвоносните съдове, които захранват тази област, също започват да се разграждат. Ще увелича този кръвоносен съд тук. Да погледнем отблизо. Сигурно знаеш нещо за кръвно- мозъчната бариера, КМБ (ВВВ). Това е допълнителен слой защита, отделящ това, което е в кръвообращението, например, наркотици или опасни токсини. Кръвно-мозъчната бариера отделя това, което е в кръвообращението, от тъканта на централната нервна система, ето тук, за да е сигурно, че няма да се получат странни и лоши инфекции или мозъчно увреждане от неща, които пътуват в кръвообращението. Какво изгражда КМБ? Какво изгражда кръвно-мозъчната бариера? Набързо ще обясня. Частично е изградена от ендотелни клетки, които са тези малки клетки тук, които са наредени във вътрешността на капилярите, можеш да видиш, че са много близо една до друга, за да предотвратят нежелани изтичания на каквито и да било малки вещества, след това тук е базалната ламина, която е под ендотелните клетки. Доста е дебела и също помага да се отделят веществата в кръвта от веществата в ЦНС. Има и плътни контакти – ще нарисувам някои тук. Ще нарисувам някои от тези здрави запушалки. Те са малки свързващи протеини, които много плътно запечатват всяко пространство между ендотелните клетки, като това допълнително ограничава достъпа на нежелани молекули или субстанции до ЦНС. Предотвратяват проникването им между клетките на кръвоносния съд, между тези ендотелни клетки. Последният компонент на кръвно- мозъчната бариера, който вероятно трябва да спомена, са тези астроцитни израстъци тук, тези астроцити, а те нямат голяма структурна роля в кръвно-мозъчната бариера, но предоставят храна на тези ендотелни клетки, така че може да се каже, че помагат за поддържането на кръвно-мозъчната бариера. Защо казвам това? Защо говоря за кръвно-мозъчната бариера? Понеже около четири до шест часа след инфаркт, след като се загуби достъпа на кислород до тази част от мозъка, кръвно-мозъчната бариера започва да се разпада, а двете главни причини за това са исхемията в тази област, както и възпалителната реакция, която се случва след инсулт. Какво се случва? Комбинираният резултат е, че ендотелните клетки започват да пропускат, а базалната ламина губи способността си да спира някои молекули, така че и тя започва леко да пропуска. Много важно е, че тези "запушалки" спират да бъдат верни на името си, започват да отслабват, като също започват да протичат, така че можеш да си представиш какво бедствие е това. Всичко трябва да е здраво и стегнато, но сега нещата са извън контрол. Да видим какво се случва. Протеини и вода от капилярите в кръвообращението, понеже все още има малко кръвен поток, протеини и вода започват да изтичат. Какво мислиш ще се случи с тази мозъчна тъкан? Сега извънклетъчното пространство тук ще започне да се наводнява с протеини и вода. Този, така наречен, вазогенен оток, вазогенен означава, че произлиза от кръвоносните съдове, този вазогенен оток се натрупва към цитотоксичния оток, който вече протича в областта, а това влошава подуването на тази част от мозъка след инсулт. Защо е важно това? Първо, подутият исхемичен мозък не може да изпълнява много от функциите си, така че трябва да се минимизира времето на отока, колкото се може повече. Второ, това може да доведе до масов ефект, при който подутата област от мозъка започва да притиска или измества заобикалящата мозъчна тъкан. За нещастие, нямам предвид страхотната поредица видео игри, наречени Mass Effect, имам предвид физиологичен масов ефект. Нека покажа едно от най-тежките неща, които могат да се получат при мозъчен оток. Може да се развие нещо, наречено мозъчно хернииране. Това е, когато мозъчният оток стане толкова тежък, че част от мозъка бива напълно избутана от мястото си. Да кажем, че тази част от мозъка е избутана към другата страна, или да кажем, че тази част от мозъка тук е избутана през тази част от черепа, където гръбначният мозък излиза от главата. И двете са познати като хернииране на мозъчна тъкан, и двете често са фатални, така че не искаме никакво мозъчно подуване. Каква е хронологията при този оток? Отокът, който е резултат от този вазогенен оток, се влошава за няколко дни, тъй като още вода и протеин изтичат от кръвоносните съдове в тази област, като пикът е грубо три до пет дни след инсулт, а след това бавно започва да се възстановява през следващите няколко седмици, когато протеините и водата бавно биват отново абсорбирани обратно в кръвообращението. Това, разбира се, е добре и намалява церебралния оток.