Исхемично ядро и полусянка (пенумбра)

Знаем, че при блокиране на мозъчната артерия мозъчната тъкан, захранвана от този съд, може много бързо да умре. Невроните умират без кислорода, който получават от кръвообращението. Това е инсулт. Оказва се, че виждаме този интересен модел в мозъчната тъкан, която е получила инсулт. Виждаме две различни области на нараняване. Зоната, най-близо до артерията, която е била блокирана, се нарича исхемично ядро. Има зона по периферията на ядрото, наречена исхемична пенумбра, която е исхемична, но все още жизнена мозъчна тъкан. Преди да обясня тези две области, нека ги нарисувам на другия мозък тук. Забележи, че това тук е лявата страна на този мозък. Тук е дясната страна. Гледаме този мозък от лявата му страна. На този изглед виждаме нещо такова, тук виждаме исхемично ядро и дистрибуцията на средната мозъчна артерия, защото тя е била блокирана. А после ще видим исхемичната пенумбра (полусянка), един вид обграждаща исхемичното ядро. Нека първо говорим за ядрото. В зоната на ядрото има тежка исхемия. Тежка исхемия е кръвен поток с 20% по-малко от нормалното. Има масивна загуба на две жизненоважни за невроните и поддържащите ги клетки хранителни вещества. Губят се кислород и глюкоза, защото те използват това, което вече е в областта, но тези запаси не се попълват, защото няма повече кръвен поток. Това, което ще се случи, е че тежката исхемия ще причини смърт на невроните и поддържащите ги клетки. Това се нарича некроза. Случва се за минути. Отнема само няколко минути да умрат невроните в ядрото. А пенумбрата? Казах, че има две различни области. Пенумбрата е ръбът на тази умерено исхемична тъкан, който лежи извън зоната на ядрото – между ядрото и нормалната мозъчна тъкан. Тъканта в пенумбрата няма веднага да умре. Тя е умерено захранвана тъкан. Тя получава някаква кръв от артериите наблизо, наричани колатерални артерии. Кислородът излиза от тези кръвоносни съдове и все още захранва невроните в тази исхемична полусянка (пенумбра). С белите точки означавам кислорода, който излиза от тези успоредни кръвоносни съдове. Тези неврони в полусянката получават някаква глюкоза и кислород от успоредните артерии. Но уловката е, че това няма да продължи завинаги. Всъщност, невроните в областта на полусянката също ще умрат, ако кръвният поток не се възстанови достатъчно рано, някъде около няколко часа след като се е получила съдовата обструкция. Това е, понеже успоредната циркулация не е достатъчна, за да поддържа нуждите на невроните в полусянката от кислород и глюкоза повече от няколко часа. Искам да засегна още две неща за полусянката. Първо, колкото повече успоредни кръвоносни съдове има, толкова повече неврони в полусянката има. Това е добре, понеже тези неврони няма веднага да умрат. Разбира се, нужно е тези успоредни артерии да не са блокирани. Например, на тази рисунка тук полусянката може да съществува, защото тази успоредна артерия е все още отворена. Тази успоредна артерия е все още отворена. Но ако блокажът се случи тук, точно преди всяка от артериите да се разклони, тогава никоя от тези артерии няма да има кръв в себе си, така че точно тази полусянка няма да съществува. Това би било просто мъртво ядро. Но тогава може да има други успоредни съдове, създаващи различна полусянка. Може би този съд и този съд. Би имало нови успоредни артерии за това новосъздадено исхемично ядро. Нека запиша това: повече успоредни съдове е равно на повече кислород за невроните, които са в риск от исхемична смърт. Второто нещо е, че полусянката е зоната, където е най-възможно лекарствата да са ефективни. Какво означава това? Една от целите на лечението е да се разбие този съсирек и кръвта да се върне в исхемичната област. Кръвта трябва да се върне в исхемичната област възможно най-скоро. Това ефективно ще спаси невроните в полусянката. Изтривам тази синя полусянка, за да покажа, че сега получават достатъчно кислород и достатъчно глюкоза, така че отново да функционират нормално. Вероятно, за нещастие, невроните в ядрото вече ще са умрели. Припомням набързо. Ако поради някаква причина кръвният поток спре към някаква част от мозъка, ще се образуват исхемично ядро и исхемична полусянка. Невроните в техните поддържащи клетки, които са в исхемичното ядро, ще умрат след няколко минути. А невроните и техните поддържащи клетки в исхемичната полусянка (пенумбра) ще умрат след няколко часа без лечение. Те ще живеят повече време, отколкото ядрото, понеже получават кръв от успоредните артерии.