Възпаление след инсулт

Нека се върнем към периода около четири до шест часа след удара, когато кръвно-мозъчната бариера започва да се разгражда, понеже искам да говоря за нещо, което се случва в исхемичната област на мозъка тук по това време. Това нещо е възпаление. Има възпалителна реакция на инсулта, която също се развива тук. Просто да припомня, възпалителният отговор е един вид защитен биологичен отговор на тъканите. Случва се, когато нещо раздразни тъканите. А сега говорим за нещо наистина голямо като възпаление след инсулт. Но възпаление може да се получи дори, да кажем, от нещо като малко одраскване от котката ти. Може да забележиш, че дори ако кожата е цяла, може да се види подуване и зачервяване на одрасканата зона. Това е възпаление. Получава се възпалителен отговор дори когато ядеш, защото, технически, храната е чужд обект и потенциален дразнител. Но искам да се фокусирам върху това възпаление за малко. Нека проследим какво се случва с това възпаление от началото, от първоначалната исхемия. Ще го направим на стъпки. Първа стъпка, развива се исхемия и тя води до смърт на мозъчни клетки. Стъпка две, докато невроните умират, те изпускат малки химически сигнали, наречени молекулярни модели, свързани с увреждане, или DAMPs. Както подсказва името, това са малки сигнали, които показват на други клетки в областта, че става нещо лошо. Тези DAMPS слагат началото на възпалителен отговор. Те активират възпалителните клетки, наречени макрофаги, и тези макрофаги идват и, първо, причиняват по-голямо възпаление. Те освобождават малки сигнали, за да повикат подкрепление. Второ, макрофагите директно активират определени имунни клетки и ги включват във възпалителния отговор. Рисувам ги в розово. Това е голям възпалителен отговор, който става по-голям и по-голям. Сега сигурно се чудиш каква е целта на възпалението. Всички мозъчни клетки, които умират първоначално, както и възпалителните клетки, които са били първи на мястото, изпускат малки сигнали, за да повикат подкрепление, тоест, повече възпалителни клетки. Но веднъж след като подкреплението стигне там, голяма част от тях сменят ролите си и стават анти-възпалителни клетки. Сега превръщам тези лилави възпалителни клетки в зелени анти-възпалителни клетки. Промяната към това, което е наречено антивъзпалителен фенотип, се дължи на няколко причини. Първо, те нямат нужда от повече подкрепление в тази област. Спират да влошават възпалението чрез викане на подкрепления. Второ, антивъзпалителните клетки работят като екип за почистване. Трябва да има разумен брой клетки там, за да завършат почистването, което се получава чрез процес, наречен коликвационна некроза. Преди да обясня какво е това, ще актуализирам списъка със стъпките тук в ъгъла. Стъпка три – идват възпалителните клетки. Стъпка четири, те превключват към антивъзпалително действие. Стъпка пет, започва коликвационна некроза. Нека обясня коликвационната некроза. Първо, неутрофилите в тази област започват да освобождават разграждащи ензими, наречени хидролази. Тези хидролази разграждат мъртвите клетки. Като правят това, те създават тази кухина, обградена от нормална, здрава, солидна тъкан, но тази кухина е пълна с мека, течна, некротизирала купчина клетки. Ще намаля това тук, за да разберем какво се случва в тази кухина. Мисля, че концепцуално е по-лесно да увелича и да разгледаме макроскопичен изглед. Ще увелича. Тук е нашият човек, който през цялото време ни помага да учим за инсултите. Това тук е съсирекът. Това е исхемичната област на мозъка, на този мозък. И, за да наваксаме тук, виждаме исхемията, знаем, че това е довело до смърт на мозъчни клетки. Знаем, че DAMPS са били освободени. После възпалителните клетки са дошли и са си свършили работата. После е започнала коликвационната некроза. Сега искаме да знаем какво се случва с некротизиралата кухина, която се е образувала след инсулта. Може да се случи едно от две неща. Ако инсултът е малък и последвалата зона на некроза е малка, тя може да бъде заградена. Може да бъде обградена от фиброзна капсула и премахната от макрофагите. Забележи, че когато макрофагите премахват боклуците в тази кухина тук, се губи част от обема на мозъка, тъй като тази област не се регенерира. Това се случва, ако некротизиралата област е малка. Но ако некротизиралата област е голяма, да кажем, ако инсултът е бил голям, тогава областта на некроза отново се обгражда. Тя отново е под карантина, да кажем така, от останалата част на мозъка. Образува се киста, която представлява кухина, отделена от заобикалящата я тъкан. После кистата ще бъде почистена от клетките на имунната система и ще стане голяма кухина, всъщност просто дупка в мозъка, която, първо, за нещастие, е постоянна, и второ, не се регенерира до функционална мозъчна тъкан. Буквално, това е дупка, която си остава в мозъка. За да завършим, стъпка шест е образуване на кухина.