Рискови фактори за инсулт

Тук виждаш анфас на човек и мозъка му Виждат се всички кръвоносни съдове, които захранват мозъка. Ако нещо се случи на който и да е от тези кръвоносни съдове, те ще доставят по-малко кръв до части на мозъка, което ще доведе до загуба на мозъчна функция, каквото е инсултът. Не искаме да човекът да получи инсулт. Да видим някои неща, които предразполагат човек към получаване на инсулт, неща, наречени рискови фактори. Най-лесният начин за това е е да си изберем един съд, ще изберем ето този, и да разгледаме различните неща, които могат да му се случат, които може да ви предразположат към инсулт. Нека увелича тази област тук. Увеличих я малко и се вижда тази артерия тук. Това е една церебрална артерия. Тя заобикаля мозъчната тъкан, това вещество в розово тук. Тези вълнисти линии, те са браздите и гънките, които покриват мозъка. Какво може да засегне кръвоносния съд и предразполага към инсулт? Младите кръвоносни съдове обикновено са здрави. Стените на артериите са доста силни и имат голяма издръжливост на опън, докато, когато остаряваш, тези стени стават по-слаби. Това причинява два проблема. Първият е, че ако стената на кръвоносния съд е по-слаба, тогава е по-вероятно тя да руптурира. Ако руптурира стената, тогава преминаващата през артериите кръв може лесно да изтече и да причини хеморагичен инсулт. Това е първият. Вторият проблем е, че с възрастта, артериите, техните стени, стават по-твърди. Втвърденита кръвоносни съдове водят до по-висок риск за развиване на високо кръвно налягане. Това, само по себе си, е рисков фактор за инсулт. Ще говорим за това след няколко минути. Възрастта е рисков фактор. Рискът е най-голям след около 65-годишна възраст, въпреки че инсултите могат да се случат и при по-млади хора. Рисковите фактори могат да бъдат разделени в две групи: такива, които могат да се променят, и такива, които не могат. Нещата, които не могат да се променят, ще наричаме неизменяеми рискови фактори, а нещата, които могат да се променят, изменяеми рискови фактори. Възрастта, очевидно, е от нещата, които не могат да се променят. Ще поставя списъка тук в ъгъла. Какви са другите неизменяеми рискови фактори? Мъжете са по-податливи на инсулт, отколкото жените, но не е ясно точно защо. Хората от африканско потекло са в по-висок риск от инсулт. Смята се, че това е, понеже те по-често имат високо кръвно налягане. Ще говорим за това след малко. Последното, което ще спомена, е че предишен инсулт води до повишен риск от нов инсулт. Това са главните неизменяеми рискови фактори, нещата, които не можем да променим. Но какво можем да променим? Най-големият изменяем рисков фактор за инсулт е хипертонията, високото кръвно налягане. Нека покажа два начина, по които хипертонията предразполага към инсулт. Да вземем малък съд тук, малък кръвоносен съд, излизащ от една от големите артерии в мозъка. При нормално кръвно налягане всички червени кръвни телца пътуват през церебралните съдове с нормална скорост. Те не се движат твърде бързо. Те се движат с точната скорост, при която няма да увредят кръвоносните съдове, при която няма да се блъскат в стените на кръвоносните съдове и така да ги увредят. Но при високо кръвно налягане тези кръвни телца се движат много по-бързо. Когато се движат по-бързо, правят две неща. Първият проблем е, че се движат много по-бързо и много по-често се блъскат в стените на кръвоносните съдове. Това не е голям проблем в по-големите кръвоносни съдове, когато влязат в по-малките кръвоносни съдове, като този, високото налягане е повече, отколкото малките кръвоносни съдове могат да понесат. Стените на тези малки кръвоносни съдове започват да се втвърдяват, за да компенсират повишеното налягане, което усещат. Процесът, при който по-малките кръвоносни съдове се втърдяват се нарича хиалинна артериолосклероза. Трудна дума. Нека я разделим на части, за да запомним значението ѝ. "Хиалинна" се отнася до това как напречното сечение на съда изглежда под микроскоп. Изглежда малко като стъкло и "хиалинова" идва от гръцката дума за нещо, което изглежда като стъкло или кристал. "Артериоло" се отнася до факта, че това се случва в по-малка артерия или артериола, а "склероза" се отнася до втвърдяването. Оттам – хиалинна артериолосклероза. Защо това е лошо? Можеш да си представиш, че ако хипертонията продължава дълго време, тогава съдът ще продължи да става по-малък в диаметър, докато накрая до другия край на артериолата ще достига по-малко или никаква кръв. Какво мислиш, че ще се случи с мозъчната тъкан, която тази артериола захранва? Ще умре и в тази област ще се получи инсулт. Това е първата причина, поради която хипертонията е лоша за церебралните кръвоносни съдове. Каква е другата причина? Докато кръвните клетки преминават през това разклонение тук, те продължително ще се блъскат в този малък ръб тук. Ако правят това дълго време, ще причинят издуване, аневризма на артериалната стена. Това е нашата аневризма. Проблемът с аневризмите е, че са един вид отслабване на стената на съда и имат тенденция да руптурират и да излеят кръвта извън кръвообращението. Хипертонията може да причини аневризми, които след това да причинят хеморагичен инсулт. Следващите три рискови фактора, един вид, работят заедно. Ще говоря за тях едновременно. Става въпрос за диабет, пушене и висок холестерол. При диабета има голямо количество кръвна захар в кръвоносните съдове. Високата концентрация на глюкоза уврежда стените на кръвоносните съдове, прави ги твърди и корави. Всички знаем за пушенето... Тук са токсините от пушенето. Тези токсини също увреждат кръвоносните съдове. Третият играч, холестеролът, тези малки частици, наречени LDL холестерол, когато видят тези увредени стени на кръвоносните съдове, те влизат в увредените стени на кръвоносните съдове понеже смятат, че това е много готино, удобно място да се размотават, и се натрупват. Ще нарисувам това тук, те се натрупват в много голямо количество. Не знам доколко това изглежда така, но да уточня: този холестерол се натрупва в стените на кръвоносния съд. Това натрупване на холестерол в стената на кръвоносния съд се нарича атеросклероза. От тук нататък могат да се случат две неща. Или тази формация от холестерол може да се отвори и да причини съсирек, като блокира целия кръвоносен съд, или част от това натрупване на холестерол може да се отчупи и да тръгне с кръвния поток, и да блокира по-малък съд. И в двата случая мозъчната тъкан в зоната на оросяване на съда, по този начин ще се получи инсулт. Диабетът, пушенето и холестеролът могат заедно да повишат риска от инсулт. Искам да уточня, че те и поотделно увеличават риска от инсулт. Но тук показах как работят заедно, за да опростя нещата. Нека увеличим малко и да погледнем други рискови фактори. Атеросклерозата, за която говорихме, може да засегне тези вътрешни каротидни артерии. Всъщност, те често са засегнати от атеросклероза. Това са вътрешните каротидни артерии и може да се получи мастно атеросклеротично натрупване в тях. Ако това се случи, кръвоснабдяването към големи части, почти до целия мозък, е намалено. Накрая може да се развие масивен инсулт, понеже, въпреки че има обиколни механизми, за да предоставят успоредно кръвоснабдяване на мозъка, като вилизеивия кръга тук, ако се получи блокаж в, да кажем вътрешните каротидни артерии, вътрешните каротидни артерии осигуряват повечето от кръвта към мозъка. Ако една от тях е блокирана, силно се увеличава риска от удар и смърт на голяма част от мозъчната тъкан. Следващите рискови фактори, за които искам да говоря, са тези, причинени от сърдечни заболявания. Това е сърцето. Това е лявото предсърдие, лявата камера, дясната камера, дясното предсърдие. Сърдечното заболяване, което най-много предразполага към инсулт, е предсърдното мъждене. Какво се случва при предсърдно мъждене? Нека погледнем лявото предсърдие, защото то е отговорно за инсулт. При предсърдно мъждене предсърдията не се съкращават правилно и по-скоро просто потрепват, отколкото да се съкращават. Поради това кръвта може да се застоява в тях по-дълго, отколкото е нормално, а тази кръв, която се застоява, може да започне да се съсирва, понеже когато кръвта не се движи, тя започва спонтанно да се съсирва. Тези съсиреци могат да се откъснат, да преминат в лявата камера, а после извън лявата камера, откъдето могат да тръгнат към мозъка. Те могат да заседнат в кръвоносните съдове в мозъка и да прекъснат кръвоснабдяването до части от мозъка, и да причинят исхемичен инсулт. Предсърдно мъждене. Друго сърдечно заболяване, предразполагащо към инсулт, е инфарктът на миокарда, или сърдечният удар. Да кажем, че имаме сърдечен удар и това е засегнатата част от лявата камера тук. Обикновено, тази лява камера изпомпва кръв и се съкращава силно. Но след сърдечен удар тя не се съкращава правилно. Тази кръв се застоява в лявата камера и се съсирва. Този кръвен съсирек може да се откъсне от стената и да поеме същия път като по-ранния съсирек. Другият рисков фактор е сърдечната недостатъчност. При сърдечна недостатъчност сърдечният мускул не може да изпомпва нормално. Не може да се съкращава нормално. При тежка сърдечна недостатъчност, сърцето не изпомпва достатъчно кръв, за да захранва мозъка с цялата кръв, която му е нужда. В този случай се получава глобална исхемия на мозъчната тъкан. С други думи, целият мозък не получава достатъчно кислород. Това ще доведе до голям исхемичен инсулт. Последният рисков фактор, който искам да засегна, е нещо, наречено ТИА (TIA), преходна исхемична атака или мини-инсулт. Споменах, че някои сърдечни заболявания могат да причинят съсиреци, които да достигнат мозъка и да заседнат в церебралните кръвоносни съдове. Споменах и, че може да има атеросклероза на каротидната артерия, която да запуши съда. Също, една част може да се откъсне, да достигне до мозъка и да заседне в някоя артерия. Ако някой от тези видове тромби изчезне спонтанно за 24 часа, ако се разпадне или ако механизмите на тялото го разбият и той изчезне за 24 часа, тогава това се нарича ПИА (TIA) или мини-инсулт. Ако някой е имал един или повече мини-инсулти, това силно увеличава риска от обикновен инсулт. Това беше преглед на някои от неизменяемите и някои от изменяемите рискови фактори за инсулт.