If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:57

Видео транскрипция

Да кажем, че на масата има малък балон и много ти се иска да направиш малък експеримент с него. Може би не си мислиш това, но със сигурност бихме научили много забавни неща, ако го надуем. Какво според теб ще стане, ако увеличим налягането в балона. Разбира се, ще се уголеми. Знаем, че с налягането расте и обемът на балона. Всъщност искаме да го измерим и затова най-напред го надуваме малко. Балонът нараства с малко. И така – малко налягане значи малко обем. Слагаме „Х“. Надуваме го малко повече. Повтаряме – засичаме налягането и обема и слагаме „Х“ в пресечната точка. Сега прилагаме много голямо налягане и виждаме, че балонът става огромен. Разбираме, че колкото по-голямо е налягането, толкова по-голям е и балонът. Освен това увеличението следва една права. Колкото по-голямо е налягането, толкова по-голям е и обемът. Не всички балони ще реагират по този начин, но да предположим за момента, че това е така. И така – балонът ми расте колкото повече налягане прилагаме. На масата имаме и пластмасова пръчица. Потапяме я в сапунена вода и правим сапунени мехури. Както преди, духваме леко и забелязваме, че дори в този случай обемът е много голям. Много интересно – ето тук слагаме големия обем. След това духваме със средна сила и виждаме, че обемът става дори още по-голям. Виждаме как се развива, защото сега ще духна много силно и ще стане огромен, без да се пука. Сега имаме 3 сини „Х“ и като преди ги свързваме. Това е правата ми за мехурите. Тук забелязваме, че при балона наклонът е по-малък. Оста на мехурите е много по-стръмна. Ето я формулата за мехурчетата: Обемът (ординатата) върху налягането (абсцисата) дават наклона. В този случай наклонът се нарича комплайънс, т.е. разтегливост. Много интересен и важен термин – как расте големината на нещата при определено налягане. Тук виждаме, че мехурчето е с по-голям комплайънс в сравнение с балона. Сега ще добавя още един термин, който е противоположен. Какво ще стане, ако ги обърна и сложа налягането вертикално и обема – хоризонтално? Мога да взема същите данни и да просто да обърна осите. Ако го направя, оста на балона ще бъде тук, а на мехурчето – тук. Сега балонът и мехурчето са се разменили, защото осите са разменени. Няма нищо странно – все едно сме обърнали графиката. Разликата е, че при изчислението на ординатата върху абсцисата, т.е. наклона, налягането е отгоре, а обемът – отдолу. При налягане върху обем, взаимоотношението се нарича еластичност. В първия случай имаме „комплайънс“, във втория – „еластичност“. Те са напълно противоположни, обратното едно на друго. Често ще ги използваме, но искам да е ясно, че се отнасят за едно и също нещо, но са точно обратното. Ще отворя малко пространство и ще въведа още едно нещо. Вместо балон или мехурче нека сега разгледаме кръвоносен съд – една артерия. Ще я запушим в единия край с ръка. Ще направим същото и с вена, която също ще запушим от едната страна. Да предположим, че двете са с един размер и еднаква дължина. Запушваме я и нищо не може да изтече и само в единия край е отворено. Сега да затворим и другите страни и да оставим само по един малък отвор. Отворът води към помпа за велосипедни гуми. Сигурно изглежда много странно защо правим това. Ще разберем след малко. Ще напомпам артерията и вената, както направих с балона и мехурчето. Мисля, че ще намериш някои сходства. Ако при артерията приложа огромно налягане, веднага ще стане нещо такова. Артерията ще започне да се подува. Стените изчезват и тя изглежда като надута наденица. Ако приложа същото огромно налягане при вената, тя ще стане гигантска. Изтривам стените, защото вената ми е станала огромна. Значи с малко налягане артерията се увеличава малко, а вената – много. Виждаме разлика в обема при едно и също налягане. Това е много важно – виждаме, че артерията и вената се държат подобно на балона и мехурчето. Ако трябва да направя примка обем-налягане, ще истрия „балон“ и „мехурче“. На тяхно място ще напиша „артерия“ и „вена“ и те ще имат същото поведение. Виждате, че артерията е с по-малък комплайънс и по-голяма еластичност от вената. Разглеждайки термина комплайънс, да си представим, че имаме много твърда тръба, напр. метална. Нещо много устойчиво, което няма да се промени, каквото и да правим. При твърда тръба оста ще изглежда така – ще имаме още дори по-малък комплайънс. Когато разглеждаш комплайънс, мисли за устойчивостта и си припомни тези оси. При тях позицията на наклона показва доколко дадено нещо е разтегливо, както и това, че артериите със сигурност са по-разтегливи от една твърда тръба, но по-малко разтегливи от вените.