Къмплайънс – понижено кръвно налягане

Ще сравня двама човека. Един човек с много гъвкави кръвоносни съдове и, като резултат от факта, че са гъвкави, този човек ще е много щастлив. И един човек с не много гъвкави съдове. И този човек ще е тъжен. Също така имаме две части на сърдечния цикъл. Имаме систола и диастола. Ще направим това и за систола, и за диастола. Това е систола и ще го направим и за диастола. Ще го запиша отново, понеже искам да се уверя, че виждаме разликата между човек с гъвкави съдове и такъв с негъвкави съдове. Помни, това, че не са гъвкави означава, че са нееластични. Процесите, които причиняват това, са неща като артериосклероза за големите съдове или артериолосклероза за по-малките съдове. Ще разделя това с голяма линия. Нека разгледаме нашия първи човек, който има гъвкави кръвоносни съдове и систола. Как ще изглежда това? Да кажем, че тук е сърцето ни. Ще скицирам аортата. Обикновено не изглежда по този начин, но просто ще ти покажа как ще изглежда при човек, който притежава гъвкави артерии. Ще изглежда приблизително така. Същата област на сърцето и кръвоносните съдове при някой с нееластични артерии ще изглежда ето така. Отново, това е точно когато сърцето изпомпва кръв. Знаем, че кръвта протича оттук. Всъщност, просто за да подчертаем факта, че този човек има много втвърдени съдове, нека ти покажа атеросклеротичните плаки, намиращи се в артериите и втвърдяващи ги. Те не могат да са гъвкави. Те не изпъкват. Ще ти покажа как би изглеждал кръвоносният съд, за да можеш да видиш колко изпъкнали са кръвоносните съдове на този човек. Това е вътрешното сечение на съда, така ще изглежда, ако не се издуе. Но всъщност се издуват. Нека вземем една точка, може би тук и тук. Да кажем, че това е точката, в която проверяваме енергията на налягането. Ще говорим за енергия. Тук проверяваме енергията на налягането, да кажем. Този стълб представлява енергията, която ще видим. Това е представяне на енергията на налягането в тази точка. Да приемем, че въпреки че знаем, че съдовете са различни при тези двама души, че сърцата им са еднакви, че работят еднакво силно и предават еднакво количество енергия в кръвоносните съдове. Знаем, че енергията на налягането трябва да е доста подобна между двете от гледна точка на сърцето. Също знаем, че кръвта се движи навън. Така че можем да разгледаме и енергията на движението. Ще начертая и това като стълб. Енергията на движението е в жълто, а енергията на налягането е в лилаво. Докато гледаш това, ще видиш, че енергията на движението – да приемем, че за тези два случая тя е подобна. Подобен по размер стълб. При хора с атеросклероза има компенсация, така че тези стълбове започват да изглеждат различно. Но засега нека си представим, че просто гледаме момента след като тези съдове се втвърдят. Това е енергията на движението и просто ще я надпиша с "движение". Това в лилаво е енергията на налягането. Искам да забележиш, че не съм изтъкнал много важен момент, който е, че това е изпъкнало. Знаем, че точно както един балон или ластик, ако го разтегнеш, ще започнеш да получаваш допълнителна енергия. Наричаме я еластична енергия. Еластичната енергия ще е нещо подобно. Ще отнеме еластична енергия. Понеже налягането в кръвта е това, което кара съдовете да се издуят. Това е еластичната енергия, която просто отне от тази енергия на налягането. Това, което остава, е останалата енергия на налягането. От тази страна нямаме изпъкване. Тоест всичко това е енергия на налягането. Ако опитам да измеря колко енергия, и, очевидно, не измервам енергията на движението, или еластичната енергия. Единственото нещо, което измерваме в лекарския кабинет, е енергията на налягането. Казваме, че налягането е толкова-и-толкова. Нека дадем някакви числа, за да се ориентираме по-лесно. Този човек може да има кръвно налягане от, да кажем, 160. Човекът с гъвкавите съдове може да има кръвно налягане от 120. Можем да видим точно защо, понеже част от тази енергия беше отнета и съхранена като еластична енергия. Дотук добре. Можеш да видиш как еластичната енергия е полезна, понеже ти помага да намалиш налягането. Какво се случва по време на диастола? Сърцето е в покой. Сърцето си почива и се запълва отново. Кръвоносните съдове не са толкова пълни с кръв, понеже тази кръв е отишла към краката и лицето, и всички различни части на тялото. Ето така изглежда вътрешността на съда. Ето така. Това е кръвоносният съд на човека без гъвкавост, изглеждат почти еднакво. Няма да изглежда различно. Имаш атеросклероза. Това не е изчезнало. Понеже тук просто разглеждаме двете различни части на сърдечния удар, фазата на покой и активната фаза. Нищо от това не изчезва. Да кажем, че направя същия експеримент, при който взема това лилаво х и разгледам колко енергия на налягането има. Знам, че ще има по-малко от преди. Знам това, понеже сърцето си почива. И това е просто каквото е останало от систолата. Имаме лилав стълб тук. Да кажем, че е с приблизително същата височина. Имаме и енергия на налягането. Вече можеш да видиш, че изводът от първата част на тази картинка беше, че имаме малко еластична енергия тук. Можеш да видиш това. Иначе двата съда щяха да изглеждат еднакво. Но можеш да видиш, че пак има области, в които това е малко разтегнато. Ще начертая това тук. Малко останала еластична енергия. Не е напълно изчезнала. Това е еластичната ми енергия. Вече можеш да видиш, че това означава, че при диастола налягането ми ще падне. Имаш по-ниски налягания по време на диастола, точно както при систола. Това е нееластичното ми диастолно кръвно налягане. И дори ще сложа някои числа. Да кажем, че това е 100, а тук горе е 80. Понеже трябва да е малко по-ниско. Забележи следното. Това е много, много интересно. Забележи следното. Забележи тази еластична енергия тук. Същата ли е като количеството тук? Отговорът е очевидно не. Не е същата. По-малко е. Другото готино нещо на еластичната енергия е, че не само намалява налягането, за което говорихме, но също може да бъде използвана за преобразуване в енергия на движението. Не е ли интересно това? Можеш да използваш тази съхранена еластична енергия – да кажем, че това е разликата. Опитвам да преценя на око. Но да кажем, че това е разликата. Можеш да я използваш, за да движиш кръвта. Можеш да я използваш за енергия на движението. И можеш да видиш, че това се събира. Можеш да видиш, че еластичната енергия преди е приблизително същата като еластичната енергия сега плюс енергията на движението. Има два важни момента тук. Първият е, че еластичната енергия помага за намаляване на налягането. Видяхме това тук и тук. И второто е, че помага за генериране на движение на кръвта. И сега, при диастола, можеш да придвижиш кръвта напред. Това е така, понеже еластичната енергия е от възстановяването, точно както когато ластикът си връща формата, и тази енергия трябва да отиде някъде. Тя ще отиде в движението на кръвта напред. Взима част от кръвта и я придвижва малко напред. Нямаш този феномен, или това интересно свойство, тук долу. Нямаш нищо от това в нееластичната стена. Това са нещата, които исках да изтъкна и да ти покажа защо е важно да имаме гъвкави артерии.