Активиране на ангиотензин 2

Говорихме много за бъбрека, но искам да изтъкна, че бъбрекът не е единственият орган, който контролира кръвното налягане. Черният дроб също играе много, много важна роля в помагането да се създадат точните ензими и протеини за контрол на кръвното налягане. Набързо ще скицирам няколко чернодробни клетки. Те са заети със синтеза на много различни протеини. Един от тях се нарича ангиотензиноген. Ангиотензиногенът се синтезира от тези малки чернодробни клетки и те го освобождават в кръвоносния съд. Ако искаш да нарисуваш ангиотензиногена, той всъщност е доста голяма молекула и съдържа много аминокиселини. Аминокиселините са тези малки кръгчета, които чертая и свързвам с малки връзки. Можеш да си представиш аминокиселините като перли на огърлица. Ангиотензиногенът има над 450 аминокиселини. Това е доста дълга верига – всъщност, 452 аминокиселини. Това е доста дълга верига. Няма да я начертая цялата, но схващаш идеята, че е някаква дълга верига, ето така, и малките аминокиселини са свързани. Този огромен протеин се освобождава в кръвоносните съдове от чернодробните клетки и започва да се носи наоколо. Ако увеличиш този малък протеин, ако можеш да му дадеш лице, може би ще изглежда ето така, понеже, въпреки че пътува в тялото и отива в различни части на тялото, той "спи". Не е активен. Искам да запомниш това – въпреки че е там, той не е активен, не върши много работа. В същото време имаме и бъбрека. Бъбрекът не бездейства. Той е зает да прави свой собствен хормон. Знаеш, че има аферентна артериола. Аферентната артериола е кръвоносен съд, който отива към гломерула. Насочва се насам, към тази част от бъбрека, в която се създава първичната урина. В аферентната артериола кръвта се движи насам. Спомни си, че по тази аферентна артериола има малки клетки. Те се наричат юкстагломеруларни клетки. Правя само опростена версия, понеже това е частта, върху която искам да се фокусирам засега. В тези юкстагломеруларни клетки има малки гранули. Понякога ги наричат грануларни клетки, както може да си спомниш. И тези грануларни клетки усещат – или самите те, или някой от "съседите им" им помага – кога кръвното налягане е ниско. Тогава тези гранули се освобождават в кръвообращението и в крайна сметка стават – или, на микроскопско ниво, ако погледнеш, можеш да видиш, че те съдържат малки протеини, наречени ренин. Това са протеини, които действат на отдалечено място. Всеки път, когато имаш протеини, които действат върху отдалечени клетки, наричаме тези протеини хормони. Това са пептидни или протеинови хормони, които действат върху отдалечени клетки. Ако ренинът се носи из тялото и ангиотензиногенът се носи в кръвта, те може да се срещнат. Те може да се срещнат в кръвоносен съд в ръката ти, или може да се срещнат в кръвоносен съд в крака ти, или в корема ти. Може да се срещнат навсякъде. Някъде в тялото ти тези два хормона ще се срещнат. Когато се случи това, следва много интересно нещо. Просто помни, че ангиотензиногенът "спи" и ренинът го среща. Какво се случва, когато се срещнат? Все едно се срещат двама пощальони, нали така? Тези двама пощальони ще си "поговорят" и ще се случи следното. Имаш ангиотензиноген. Изглежда ето така. 5, 6, 7, 8, 9, 10. Както направих преди, ще нарисувам тази дълга опашка. Знаеш, че е дълга около 442 аминокиселини. Понеже толкова остават. Ренинът идва тук. Сега разбираш защо начертах ренина като малък Pac-man – понеже той "изрязва". Той ще отдели голяма част от тази молекула ангиотензиноген. След като ренинът е преминал през него, ти остават 10 аминокиселини – нещо такова. Имаш 10 аминокиселини тук. После имаш тази дълга опашка. Тя ще е "хвърлена" настрани. Няма да се използва повече в тази история. Имаш тази дълга верига аминокиселини. Но после имаш тази верига от 10 аминокиселини. Тази верига от 10 аминокиселини се нарича ангиотензин I. Спомни си, че нарисувах ангиотензиногена като "заспал". Но сега ангиотензин I е буден. Ключовото нещо, което ренинът направи, беше да активира ангиотензиногена до нещо, което е будно и може да върши неща самостоятелно. Ангиотензин I също е хормон. Пак е "пощальон". Той продължава да се носи наоколо. Пак се носи из тялото и в някакъв момент ще навлезе в малките капиляри. Нарочно ги чертая много малки. Малките капиляри. Знаеш, че капилярите имат малки ендотелни клетки. Всъщност, тези капиляри обикновено са дебели само един слой клетки, нали така? В тях има просто ендотелна тъкан. Тя е много, много интересна, понеже върху повърхността ѝ стои един ензим. Ако погледнеш ендотелните клетки много внимателно под микроскоп, може да забележиш нещо такова. Имат малки ензими. Тук опитвам да начертая малки диаманти на повърхността. Това е понеже тези ензими са наречени ангиотензин- конвертиращ ензим. Това е името на тези ензими. Вероятно се досещаш, че хората не обичат да казват цялото дълго име постоянно. Съкращават го на АСЕ. Ако някой каже: "Имам ендотелна тъкан с АСЕ," това означава, че има малък ензим, стоящ на ръба на клетката, ето така. Тези малки ензими просто чакат ангиотензин I да пристигне. Това е моят ангиотензин I. Рисувам го малък, за да мога да ти го покажа. Когато докосне този малък ангиотензин конвертиращ ензим, две от аминокиселините се "откачат". Две от тях се откъсват. Както виждаш, преминаваме от 10 аминокиселини до 8 аминокиселини. Това ще се случи навсякъде. Да кажем, че имаш 3, 4, 5, 6, 7, 8 и две са откъснати. Този ангиотензин конвертиращ ензим, който стои в капилярите, ще откъсне две от последните аминокиселини, ще остави само 8 аминокиселини. После в кръвоносния съд имаш олигопептид само от 8 аминокиселини. Ще ги покажа ето така. Този хормон от 8 аминокиселини се нарича ангиотензин II. Пак повтарям, че ако му нарисуваш човешко лице, то ще е будно, както преди. Но този път ще е много щастливо. Причината да е щастливо е, че е много, много активно. Това е пример, че по-малкото е повече, нали така? Понеже започна с 452 аминокиселини, а после ги съкрати до 10, после до 8. Сега има само 8 аминокиселини и е супер активен. Готов е да изпълни функцията си. Ще видиш каква е тя. Но исках набързо да ти покажа как ренинът започва процеса, като откъсва голямо парче, и как ангиотензин конвертиращият ензим в малките капиляри също си свършва работата. Искам набързо да спомена, че много, много дълго време се е мислело, че тези ангиотензин конвертиращи ензими се намират само в белите дробове. Всъщност в много учебници все още пише така. Но все повече и повече разбираме, че освен, че определено се намират в белите дробове – там има голямо количество ангиотензин конвертиращ ензим, но има много други части на тялото, включително бъбреците, в които също можеш да намериш този ензим, в много други капиляри. Нека спрем дотук. Ще продължим с ангиотензин II в следващото видео.