If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:15:05

Видео транскрипция

Ще говорим за антидиуретичния хормон. Виждаш, че съм направил някои рисунки предварително. Основната причина е, че не рисувам много добре и исках да се уверя, че всичко е ясно. Нарисувах от едната страна хипофизата и от другата – мозъка. Антидиуретичният хормон – АДХ – обикновено се нарича АДХ. Хората го наричат АДХ. Понякога хората го наричат и вазопресин, което ни улеснява, защото знаем, че "вазо" се отнася за кръвоносните съдове, а "пресин" е като свиване на кръвоносните съдове. Това ти подсказва какво прави хормонът. Нарисувах хипоталамуса тук. Точно под него е това стеснение, инфундибулум, наричано още хипофизно краче. Отдолу е хипофизата. Това тук долу е хипофизата. Тя има предна и задна част. Тази част, която е насочена напред, по посока към очите, се нарича антериорна хипофиза. Това е тук. И този дял тук отзад се нарича постериорна хипофиза, понеже е по-отзад. И, тъй като наименуваме неща, нека продължа и довърша. Това тук е оптичната хиазма. Тя е свързана със зрението. Просто ще запиша оптична хиазма, за да знаеш за какво говорим. Единствената причина да я спомена, е понеже точно над нея – да кажем, в тази област – точно над нея... Ако трябва да го нарисувам на схемата – това ще е може би тук – това се нарича супра... супраоптично ядро. "Ядро" просто се отнася за съвкупност от тела на нервни клетки, не за ядро, както обикновено си представяме – не като това, което се намира в клетката и насочва "трафика" в "мозъка" на клетката. Тук ядрото всъщност е съвкупност от тела на нервни клетки. Ще нарисувам две, но знай, че има много повече. Това е просто за илюстрация. Ако трябва да начертая останалата част от този нерв, той ще премине много надолу. И тук започвам да споделям с теб някои от готините аспекти на този хипоталамус и постериорната хипофиза. Можеш да видиш, че тези нервни клетки започват в една точка и преминават чак до постериорната хипофиза през това стеснение. Така хипоталамусът и задният дял на хипофизата са свързани – чрез нерви. Тези нерви са пълни с хормона АДХ. Вече говорихме за факта, че това е свързано с АДХ, но сега можеш да видиш точно как. АДХ се синтезира в тези нервни клетки. Той си стои там, чакайки точния момент, в който тези нерви ще го освободят. АДХ всъщност е малък протеин (олигопептид). Той е дълъг 9 аминокиселини. Доста е малък. Това е АДХ. Девет аминокиселини. Доста е малък и е хормон. Той е изграден от аминокиселини, можеш да мислиш за него като за пептиден или протеинов хормон, и така да го разграничиш от стероидните хормони. Тук се синтезира АДХ. Синтезира се в тези нервни клетки. По-късно ще говорим как се освобождава. Ако имаш малък капиляр, да кажем, тук, с малки артериоли и капиляри, сливащи се в малки венули от тази страна, и когато има спусък – може би трябва да запиша това в много изпъкващ цвят. Нека да е червен, това е любимият ми цвят. Когато има спусък, тези нервни клетки тук ще освободят своя АДХ. Те ще освободят всичкия този АДХ и той ще влезе в тази област, където са всички капиляри. И, разбира се, потокът на кръвта ще пренесе този АДХ до тази малка вена – ще нарисувам венулата и вената – и, по същество, ще го отнесе до останалата част от тялото. Така АДХ бива освободен от нервните клетки, които са в супраоптичното ядро, и отива в тялото. Това става, като се изхвърля АДХ в постериорната хипофиза, който после бива поет от тези малки капиляри и вени. Следващият въпрос е да открием какъв е спусъкът. Какъв е спусъкът за това малко супраоптично ядро, което нарисувах тук? Да поговорим за това. Ще направя малко място. Ето. Сега имаме чист екран. Нека поговорим за спусъците, които тялото ни използва, за да знае кога да освободи АДХ. Един главен спусък – и това вероятно е спусъкът, който трябва да запомниш. Дори да забравиш всичко друго, опитай да запомниш този. Основният спусък е висока кръвна концентрация. Оценяваме кръвната концентрация чрез осмоларитета. Нека запиша това. Осмоларитетът е, ако вземеш всички разтворени вещества, които се носят из тялото – това включва всичко, от протеини до натрий, до калий, всичко, което ще привлече вода в кръвоносните съдове – ако комбинираш всичко това, каква ще е общата концентрация в кръвта. И можеш да си представиш една скала – ще начертая това. Една малка скала. От едната страна имаш, да кажем, нещо такова. От едната страна имаш 260, а от другата страна 320. Това са просто концентрации. 280 и 300. Това са брой осмоли (от разтворени вещества) на литър. Това са мерните единици тук. Осмоларитетът се измерва в осмоли на литър. Това е концентрацията. Искаш да останеш в тази област тук, в тази зелена зона. Тялото се стреми да бъде тук. Ако е тук, ако е в тази област, или ако е в тази област, тогава тялото не е много щастливо. Да кажем, че си в първата зона. Това ще означава, че тялото ти забелязва, че кръвта е твърде разредена. Ако е от тази страна, тялото ти забелязва, че кръвта е твърде "солена". Тялото казва, че кръвта е твърде богата на соли. В този случай, ако имаш, да кажем, измервател тук долу, ако стрелката попада в тази област, това ще е спусък за освобождаване на АДХ. Това е първият спусък, за който можем да говорим. Всъщност защо не се върна нагоре и не добавя това към нашата схема? Ще поставя това в нашата схема, за да можем да видим много ясно, че това е един от спусъците. Нека си представим, че ето тук имаш неврон. Ще го нарисувам нарочно по този начин, понеже всъщност не знаем къде са тези осморецептори. Всичко, което знаем, е, че те вършат фантастична работа, но не знаем къде точно са. Това е малката ми схема, която нарисувах преди. Сега вероятно се досещаш, че ако осморецепторът ти казва, че е ето тук, тогава това е проблем. А защо да не отида по-надалеч и не отбележа това като моя осморецептор? Ако осморецепторът ми казва, че има твърде много соли, това е един от сигналите, които ще доведат до освобождаване на АДХ. Добре. Какъв е вторият спусък? Каква е друга причина да освободим АДХ? Нисък кръвен обем. Помисли за това за момент. Откъде тялото ти ще знае, че кръвният обем е твърде нисък? Нека се върнем към основите. Нека се върнем към сърцето. Предпочитам да започвам оттам, понеже така мисля аз за това. Просто казано, какво навлиза в сърцето и какво излиза? Знаем, че имаме кръвоносни съдове – големи, големи вени, които изливат съдържанието си в сърцето. Имаме горната и долната куха вена. Това е горната куха вена – това е голяма вена – и това е долната куха вена. Това не са единствените големи вени, но това са два примера за големи вени. И имаме дясното предсърдие. Имаме две точки тук, които са в кръвоносните съдове, където може да имаме нервни окончания. Нервни окончания в тези области ще разпознаят кога кръвният обем е нисък. Понеже, помни, венозната система – това е като разтягане – венозното разтягане от нещо, за което говорихме преди доста време. Венозната система е система с голям обем. Ако има намаление в обема, това ще е едно от най-добрите места, на които да усетим това. Информацията в стените – по същество, тези нервни окончания в стените на кръвоносните съдове ще бъдат по-малко разтегнати. Защо са по-малко разтегнати? Отговорът е, че има по-нисък кръвен обем. Когато са по-малко разтегнати, те ще изпратят сигнал и ще кажат, че нещо става. Има по-нисък кръвен обем и мозъкът трябва да знае за това. Така бива изпратен сигнал чак до мозъка. Мога да нарисувам и това. Нека поставим малък рецептор тук. Нервите слизат надолу и ще усетят понижен обем от тези рецептори в големите вени и дясното предсърдие. Добре. Какъв би бил друг спусък? Можеш да видиш, че има много различни спусъци. Показвам ги един след друг. Нека сложим друг спусък тук. Каква би била друга причина за секреция на АДХ? Може би понижение на кръвното налягане. Знаем, че вените ни дават много информация за обема. А артериите могат да ни кажат нещо за налягането. Може би си спомняш от друго видео, когато говорихме за барорецепторите, че това е фантастичен начин да получим информация за налягането. Ще нарисувам някои от тези барорецептори. Барорецепторите са просто рецептори за налягане. Имаме барорецептори, които са в аортната дъга. Имаме също барорецептори, които са в каротидните синуси от двете страни. Тези барорецептори ще осъзнаят кога кръвното налягане започва да се понижава. Те ще изпратят сигнал към мозъка, за да му кажат, че трябва да направи нещо по този въпрос. Налягането е ниско. Това е друг сигнал за мозъка. Мога да го нарисувам тук. Можем да кажем, може би нещо такова... Това ще е сигнал – ще запиша това – за ниско налягане. Имаме сигнали за висок осмоларитет, нисък обем и ниско налягане. Има ли други сигнали, за които можем да се сетим? Още един изскача в ума ми – ангиотензин II. Спомни си, ангиотензин II е част от цялата РАА система – ренин-ангиотензин-алдостерон. Ангиотензин II е друг сигнал. Можеш да си представиш един кръвоносен съд и може наблизо да има нерв. Това ще накара тази молекула ангиотензин, която има осем аминокиселини, да се задейства. Това ще е сигнал за този нерв, че трябва да каже на мозъка, че налягането е ниско. Това е друг сигнал. Ще го запиша тук горе. Друг сигнал би бил нещо такова. Може би ето тук. Конкретното място, което чертая, е просто произволно, но идеята е, че имаш ангиотензин II, който влияе и на мозъка. Тази малка молекула ще дойде и ще каже на мозъка, че даже бъбреците опитват да направят нещо за кръвното налягане и ще е чудесно, ако и мозъкът се включи и освободи АДХ. Това са различните спусъци. И, както казах в началото, вероятно основният, който трябва да имаш предвид – що се отнася до АДХ – е този осморецептор. Това е най-важният спусък, понеже всичко друго е вторично. Това определено е главната функция на АДХ.