If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:18

Алдостеронът повишава кръвното налягане и понижава нивото на калия

Видео транскрипция

Говорихме за ренина, говорихме за ангиотензина. Нека сега да разгледаме алдостерона. Алдостеронът е последният хормон, който повишава кръвното налягане. Откъде идва той? Алдостеронът идва от жлеза. Ще я нарисувам тук. И тази жлеза се нарича надбъбречна жлеза. Тя буквално стои върху бъбрека. Нека начертая бъбрека, за да можеш да се ориентираш къде стои тази жлеза. И, разбира се, има два бъбрека. И има две надбъбречни жлези. Лява и дясна. Ако погледнеш вътрешността на надбъбречната жлеза, ще забележиш, че в средата има област, която изглежда различно от външната част. Наричаме я сърцевина (медула). Вътрешността е сърцевината. И външната част е кората (кортекс). И те създават различни хормони. Кората е частта на надбъбречната жлеза, която създава алдостерон. Ще нарисувам някои клетки на кората. И в средата през тях преминава кръвоносен съд. Ще начертая това след малко. Тези клетки на кората са като всички други клетки. Те имат нужда от хранителни вещества, от кислород. И тези капиляри, които преминават оттук, ще предоставят това на клетките на кората. И ако вземеш микроскоп и, да кажем, погледнеш в тези клетки... Може би дори не с микроскоп, но да кажем, че можеш да погледнеш в тези клетки, ще забележиш, че в тях има холестерол. В клетките има холестерол. Не е видим, но е там. И холестеролът... винаги съм се чудел каква е целта на холестерола. Той винаги ми изглеждаше като нещо лошо. Този холестерол всъщност е полезен за тези клетки, понеже им помага да създадат хормона алдостерон. Всъщност алдостеронът идва от холестерол. И ако поставиш молекулите една до друга, ще видиш колко подобни са. Те изглеждат много, много подобни. Тези клетки създават алдостерон. Но, разбира се, не можеш просто да направиш алдостерон, трябва да изчакаш правилния момент. Как клетката разбира кога да направи алдостерон? Какви са спусъците? Има два спусъка. Единият ще е, ако видиш... или ако тези клетки се натъкнат на ангиотензин II. Ако дойде ангиотензин II, това ще е един от спусъците за превръщане на холестерол в алдостерон. Ангиотензин II, както помниш, се носи из тялото. Той си има собствено пътешествие, започващо от черния дроб до срещата с ренина и до срещата с ангиотензин-преобразуващия ензим. Този ангиотензин II дълго време е бил наоколо и накрая стига до кората на надбъбречната жлеза. И е един от двата стимула за създаване на алдостерон. И другият стимул всъщност не е хормон, а е йонът калий. Знаеш, че в кръвта има много натрий, но също има малко калий. И ако нивата на калий се повишат, ако имаш твърде много калий, това е стимул за освобождаване на алдостерон в кръвта. Има два спусъка за превръщането на холестерол в алдостерон. Просто помни това. Ще направя малко място на екрана, за да видим къде действа алдостеронът и как действа. Нека превъртя надолу. И да се върнем назад. Нека помислим за кръвоносния съд, който навлиза в бъбрека. Знаем, че се нарича аферентна артериола, и той навлиза в гломерула, който е малка групировка кръвоносни съдове, които нарисувах тук. И аферентната артериола, и еферентната артериола – това сега е преговор – са в бъбрека. Това са кръвоносни съдове, които са навлезли... и еферентната артериола излиза от гломерула на бъбрека. И, помни, това е нашият бъбречен нефрон. Капсулата на Боуман и проксималната извита тръбичка, и имаме тази бримка на Хенли. Имаме тази дистална извита тръбичка, която се движи ето така. И после всичко се слива в едно в събирателния канал. Това е нефронът. Това е изображението ни на нефрона. Сега, за да отговорим на въпроса къде работи алдостеронът, трябва да начертая това, понеже исках да ти покажа, че работи в тази област, която ограждам в синьо. Това е областта, в която алдостеронът работи. И тук, тази част тук, това е далечната част на дисталната – ще я нарека далечната дистална извита тръбичка. И другата част, в която работи тук, е събирателният канал. Това са двете области, в които алдостеронът ще има ефект. Ще повлияе на бъбреците. И ще има ефект върху стомашно-чревния тракт, но няма да навлизам в подробности в това, понеже основният ефект на алдостерона е върху бъбрека. И нека увеличим някои от тези области, за да можеш да видиш точно какво имам предвид. Ще нарисувам една клетка. Ето една клетка. Представи си, че имаш друга клетка тук и друга клетка тук. Да кажем, че имаш няколко клетки тук. И те ограждат нефрона. Те ограждат дисталната извита тръбичка или събирателния канал. И се наричат главни клетки. На английски се наричат principal, също като директор на училище. Това е главна клетка. От другата страна, ето тук, имаш кръвен поток. И, помниш ли, говорихме за перитубуларните капиляри? Тук те влизат в играта. Перитубуларният капиляр стои до главната клетка и кръвта протича оттук. И, разбира се, това е филтрат. Или скоро ще бъде урина. Това протича оттук. Оттук протичат кръв и урина. И имаме две повърхности. Имаме една повърхност тук. И това се нарича базолатерална повърхност. Тя става много важна, понеже повърхностите са местата, върху които ще виждаме йоните. И тази друга повърхност е апикалната повърхност. Това е повърхността между главната клетка и филтрата или урината. Имаме две повърхности, имаме клетка, имаме кръв и урина. И по-голямата част на вътрешността на клетките ще е заредена с калий. Има много калий тук. И ако това е друга главна клетка, тук има още калий. И в кръвта ще има много натрий. Нека начертая натрий тук. Много натрий в кръвта. Това е основното разтворено вещество. И много калий в клетките. И това не са единствените йони в кръвта или в клетките. Това са основните йони в кръвта и в клетките. Просто помни това. Те не са единствените, но са доминиращите. И клетките искат да поддържат този градиент. Това винаги е така. Те искат да поддържат този градиент. Те имат тази чудесна натриево-калиева помпа, която да го направи. Имат тази помпа, която взима два калиеви йона оттук и изкарва три натриеви йона оттук. Имаме тази натриево-калиева помпа. Три натриеви йона. Тази помпа не работи "безплатно", понеже е нужна енергия, за да накараш нещата да преминат в посока, в която не искат да преминат. Ще е нужен АТФ, за да работи тази помпа. Дотук още не съм споменал алдостерона. Къде действа алдостеронът? Знаем, че действа в главните клетки, но какво точно прави в клетката? Прави три неща. Три неща. Първо, нека го запиша много ясно, кара натриево-калиевата помпа да работи по-усилено. Добре. Това ще вкара повече калий в клетката и повече натрий в кръвта. Дотук добре. Второ, поставя малки калиеви канали тук. Това е интересно, понеже знаем, че клетката вече има много калий. Ако имаш калиев канал, ако това е второто нещо, което алдостеронът прави, какво мислиш ще се случи с този калий в клетката? Къде ще отиде? Ще види този канал и ще излезе. Ще отиде в урината. Понеже вече има много калий в клетката и той иска да отиде на място, където има по-малко. Ще отиде в урината. Калият ще напусне клетката. Това ще улесни тази помпа да работи по-усилено, понеже сега ще вкара още повече калий в клетката. Това ще работи още по-усилено да вкара калий там. Понеже калият излиза и влиза в урината. В края на краищата, кръвта – ще запиша това – като сумарен ефект, първо кръвта ще изгуби калий. Алдостеронът ще накара кръвта да изгуби калий. И това е напълно логично, понеже, помни, един от спусъците за алдостерона беше висок калий. Това е перфектна система за намаляване на калия. Създали сме малка затворена система. Повече калий? Няма проблем, направи алдостерон и алдостеронът ще помогне да изгубиш част от този калий. Да се върнем към алдостерона, какво е другото нещо, което прави? Прави следното. Създава натриеви канали. Това е третото нещо, което прави. Ако имаш малък натриев канал, нека опитаме да помислим какво ще се случи. Натрият ще влезе в клетката. Понеже ще си каже, че няма много натрий там, така че може да влезе. Натрият влиза в клетката. И, после, отново, тази натриево-калиева помпа си казва: "Аха, натрий в клетката... супер, да го изпомпим в кръвта." И той ще се придвижи от клетката в кръвта, и ще бъде използван АТФ, така че определено е нужна енергия, за да се направи това. Но в края на краищата, ще преместиш натрий от урината – от това, което би било урина – в кръвта. Друг ключов ефект е повишаването на натрий в кръвта. И помисли за това. В началото казах, че главното разтворено вещество в кръвта е натрий. Това е основният начин за привличане на вода чрез осмоза. И сега имаш повече натрий, тогава и вода ще бъде "издърпана" в кръвта. Тя също ще бъде "издърпана" в кръвта. И това е другото ключово нещо, което се случва. Получаваш натрий и вода. И това е важно, понеже, помни, системата ренин-ангиотензин- алдостерон, цялата ѝ идея, беше да повиши кръвното налягане. Сега можеш да видиш как работи, понеже алдостеронът ще издърпа повече натрий в кръвта, а после ще го последва вода, и всичко това ще доведе до увеличен обем или увеличен ударен обем. И, помни, ударният обем е свързан с кръвното налягане. И, следователно, кръвното налягане... Така работи алдостеронът. Позволява ти да намалиш калия. Позволява ти да повишиш натрия. Натрият "издърпва" вода и водата ти позволява да повишиш кръвното налягане, поради допълнителния ударен обем. Нека спрем дотук. Ще продължим с другите неща, които прави алдостеронът, в следващото видео.