If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:20

Видео транскрипция

Когато приключихме последното видео, говорихме за алдостерона и как той работи в главните клетки. Там двете основни неща бяха загуба на калий и получаване на сол и вода. Така въздейства върху главната клетка. Алдостеронът въздейства върху един друг вид клетка и той има важна работа и там. Нека направя малко пространство на екрана. Ще започна да говоря за втория вид клетка. Това е алфа-интеркаларната клетка. Ще я нарисувам в жълто. Това е алфа-интеркаларната клетка. Главната задача на алфа-интеркаларната клетка е да се отървава от протони. Спомни си, че протоните реално са един начин да представим киселина. Щом има алфа-интеркаларна клетка, вероятно се досещаш, че някъде има и бета-интеркаларна клетка. Бета-интеркаларната клетка по много начини прави противоположното на алфа-клетката. Бета-клетката опитва да задържи киселината. Тук ще говорим как кръвта или тялото ни се освобождава от киселината. И в бета-клетките, в бъдещо видео, ще говорим как задържа киселината. Имаме кръвоносен съд, както преди. Това е нашият перитубуларен капиляр. Той върви по клетката ни. Кръвта, в този случай, ще е малко по-киселинна. Нека преместя това надолу мъничко, за да мога да ти покажа. Ето. В този случай ще имаме базолатералната повърхност. Това е апикалната повърхност. Имаме нашите две повърхности, и просто за да те ориентирам визуално, искам да нарисувам и друга клетка тук. Просто за да помниш, че тук урината се събира. Опа, направих я прекалено малка. Урината се събира от тази страна тук. И очевидно имаме кръв от другата страна. В нашия случай да си представим, че тази кръв става малко прекалено киселинна. По-киселинна, отколкото бихме искали. Ще начертая протони тук. Има твърде много от тях. Малко по-киселинна. Твърде много протони. Целта ни... кръвта ни ще иска да се отърве от част от тях. Ще иска да се отърве от част от тези протони, така че кръвта да не е толкова киселинна. Тук в играта влиза алфа-интеркаларната клетка. Всички клетки създават въглероден диоксид и вода, понеже разграждат захари. Захарта, в самия край на процеса, ще бъде преобразувана до въглероден диоксид и вода. Всички клетки произвеждат въглероден диоксид и вода. Когато тези молекули в клетката се срещнат, има ензим в алфа- интеркаларната клетка, наречен карбонанхидраза. Тя помага на въглеродния диоксид и водата да образуват протони и бикарбонат. Това е бикарбонат. НСО3-. Ако преброиш това, всичко се получава точно. Въглеродът се оказва тук в бикарбоната. Кислородът се озовава в бикарбоната и ти остава само един самотен малък протон тук и бикарбонат. Щеше да е чудесно, ако можехме някак да вкараме този бикарбонат в кръвта. Това би било фантастично. Понеже тогава можеш да неутрализираш един от тези протони. Така се случва, че има малък преносител в базолатералната повърхност. Има малък преносител. И той изпраща този бикарбонат тук. Този бикарбонат се озовава от тази страна. В замяна на това той приема един хлорен анион. Добре, не е голяма работа. Взима хлорен анион и сега този хлорен анион стои вътре. Ще се върнем към него след малко. Този бикарбонат, понеже тук се случва магията, бикарбонатът ще се прикрепи към този протон и те ще направят обратното. Те ще се върнат под формата на вода и въглероден диоксид. Нали така? Те ще се върнат обратно във вид на вода и въглероден диоксид. И какво постигнахме тук? Вече не остана бикарбонат в кръвта. Добре. Но ето кое е готиното нещо, всъщност се отървах от един протон. Понеже тук имам вода и въглероден диоксид. В някакъв момент ще издишаме това. А водата си е вода. Това е чудесно. И, по същество, постигнах нещо много готино. Отървах се от един протон и получих вода и въглероден диоксид, който мога да издишам чрез белите дробове в даден момент, когато кръвта стигне дотам. Това е чудесно за кръвта, понеже успях да се отърва от част от тази киселина, което е основната цел. Ако помислиш, останаха ми две неща. Имам този хлорен анион, към който казах, че ще се върна. Нека се занимаем с това сега. Има малък канал за хлора, така че хлорът може да навлезе в кръвта. Това е много удобно. Можеш да продължиш да правиш този процес и това поддържа нещата хубави и подредени. Но пак ти остава протон. Пак имам този протон. Трябва да открия какво да направя с този протон. Тези протони ще се натрупат, нали така? Ако продължа да правя този процес, да кажем, че продължа да правя този процес, ще получа много, много протони. Мога да видя как бикарбонатът ще помогне като цяло, в крайна сметка, ще "унищожи" всички тези протони. Но продължавам да натрупвам протони тук. За всеки протон в кръвта, от който се отърва, създавам протон в клетката. В края на краищата трябва да открия как да се отърва от тези протони от клетката. Тук алдостеронът влиза в играта. Имаме хубави малки преносители. Те изразходват енергия, не работят безплатно. Те ще вземат енергия. Нека нарисувам това, за да не забравя. Ще е нужна енергия, АТФ, за да може този преносител да работи. Но те, по същество, ще изпратят протон към урината и можеш да го изпишкаш. Урината ти ще е малко по-киселинна, да, но това е доста полезно, понеже по-добре урината да е киселинна, да я отделим навън, да се отървем от нея, отколкото кръвта да е киселинна. Понеже това е проблем. Това е един преносител, който ще пренесе протон. И този преносител ще бъде задействан, ще работи почти претоварено, когато наоколо има алдостерон. Накрая стигнахме до това, което алдостеронът прави в тези клетки. Кара този преносител да работи и така можеш да се отървеш от протони. Ако можеш да се отървеш от протоните, тогава този процес ще работи много добре. Има и друг преносител, който се отървава от протони. Ще го нарисувам тук. Той не изисква енергия. Сигурно се чудиш как се отърваваш от протони и това не ти отнема енергия. Първо ще нарисувам протона, преминаващ през мембраната. Първият път ни отне енергия, но тук ще използваме нещо различно. Ще използваме градиент. Спомняш ли си тези клетки... Ще нарисувам това тук. Тези клетки имат много калий. Нали така? Но не твърде много сол. Всъщност, всичкият натрий стои в кръвта. Ще нарисувам натрия в кръвта. Понеже това е главният йон за кръвта. Няма много натрий тук в клетката. И можеш да му позволиш да влезе. Ще си кажеш, че можем да вземем един натрий и, понеже той толкова силно иска да влезе, ще захрани този преносител и ще позволи на един протон да се измъкне в урината. По същество, вместо да използваш енергия, използваш градиент. И този втори преносител също се "задвижва" от алдостерон. Алдостеронът работи върху тези два преносителя и ще ти помогне да се отървеш от протони. Има и други два важни преносителя. Ще ги начертая тук. Има още един и той също изисква енергия. И нека означа енергията, за да не я забравим, понеже това винаги е важно. Този изисква енергия. И той, отново, ще позволи на протоните да излязат навън, понеже това е целта, да опитаме да извадим протони от тези клетки, за да продължим да ги използваме, така че алфа интеркаларната клетка да не стане просто сакче с киселина. И вместо натрий да влиза обратно, този път ще използваш калий. Калият може да се върне. Но веднага можеш да кажеш, че тук има проблем. Калият не би искал да е в клетката. Вече има много калий там. И затова тук е нужна енергия. Можеш да видиш защо този транспорт изисква енергия, докато този с натрия не изисква. Понеже калият не иска да е в клетката. Трябва да влезе в клетката насила. И това ме води до последния момент, който е, спомни си, че говорихме за главните клетки, и, всъщност, всички клетки имат тези натриево-калиеви помпи, които са на тази базолатерална повърхност. Спомни си, говорихме за това. И алфа-интеркаларните клетки не са по-различни. Те трябва да поддържат натриево-калиевия градиент. Така че ще вкарат калий. Ще вкарат два калиеви йона и ще изкарат три натриеви йона. Нали така? Три натриеви йона ще излязат. И, отново, това отнема енергия. Това също ще изисква енергия. Това са различните преносители в алфа-интеркаларната клетка. Но искам да се фокусираш върху ключовия принцип. Принципът тук е, че се опитваш да изкараш киселината от кръвта. Постигаш това, като носиш допълнителни протони или правиш допълнителни протони в интеркаларната клетка. И видя как това се случи. Но трикът е какво правиш с тях. Трябва да ги изхвърлиш в урината. И това е целият принцип. Изхвърлянето на киселина в урината е процес, който или ще отнеме енергия за работата на тези АТФ помпи, или ще изисква хитрост, например чрез градиент, като този натриев градиент. Искам да подчертая две от тези неща отново – това и това ще бъдат задвижени от алдостерона. Тук алдостеронът влиза в играта в тези клетки.