Части на нефрона

Ще нарисувам два от най-важните органи в тялото. И в лявата, и в дясната страна на тялото, те доста изглеждат като бобчета. Това са бъбреците. Това са бъбреците. Имаме и някои артерии – бъбречните артерии, които навлизат в тях. Бъбречен (ренален) се отнася до бъбреците. Имаме бъбречни вени, по които кръвта излиза от бъбреците. След като кръвта се насочи обратно към сърцето, наричаме това бъбречна вена. Има две такива. Вероятно най-важната част от тези бъбреци, определено нещото, което ги прави уникални, е, че имат пикочопроводи. Тези пикочопроводи отвеждат урината в пикочния мехур. Ще нарисувам това тук. Това е пикочният мехур. Пикочопроводите са третата "тръбичка", излизаща от бъбреците. Когато човек е готов да уринира, може да освободи тази урина от пикочния си мехур във външния свят. Това са три основни неща, които искам да запомниш за бъбреците – реналните (бъбречните) артерии, бъбречните вени и пикочопроводите. За да видим каква е логиката във всичко това, трябва да помислиш как артерията може да се раздели. Да кажем, че се върнем към артерията и я проследим, и тя започне да се разклонява. Да кажем, че премине в пет малки клона. От тези клонове може да излизат още разклонения, и, накрая, може би още разклонения, и, накрая, това вече не е артерия. Нали така? Тези малки клонове са толкова малки, че ще ги наречеш артериоли. Да вземем тази артериола и да видим какво се случва. Да кажем, че взема тази артериола и ти я покажа от лявата страна на екрана, да видиш как би изглеждала. Да разгледаме тази артериола по-отблизо. Това е аферентна артериола. Нарича се аферентна, понеже е насочена към нещо. Аферентна артериола. Да не забравяме откъде идва. Идва от бъбречната артерия, насочена към нещо. Артериолата започва да прави извивки и накрая се изправя. И когато направи това, я наричаме еферентна артериола. Така разграничаваме дали отива към или излиза от тази малка мрежа, ако искаш да я наречеш така, от кръвоносни съдове. Всъщност тази малка мрежа от кръвоносни съдове, ако я погледнеш под микроскоп, е "обгърната" от нещо подобно. Това всъщност е много интересно. Това е първият път, когато разглеждаме нещо в бъбрека, което не е кръвоносен съд. И тук започва пътешествието на урината. Това нещо се нарича капсула на Бауман. Това е първото нещо в жълто, което рисувам. Когато нещо носи нечие име, започваш да се чудиш кой е бил господин Бауман. Господин Бауман е от Англия. Всъщност той бил много любопитен човек. Погледнал под микроскоп и забелязал, че ако погледнеш къде са тези малки кръгчета кръвоносни съдове, можеш да видиш, че има нещо около всяко от тях. И нарекъл това капсула на Бауман, и така ги наричаме и днес. Англия предявява права към анатомията на бъбрека. Може би не знаеше това. Това е капсула на Бауман и това е първата част на нефрона. Ще ти покажа всички части на нефрона. Следващата част на нефрона – и нефронът просто е функционалната и структурна единица на бъбрека, която ни интересува. Следващата част изглежда много извита. Нали така? Нарочно опитвам да я нарисувам така, понеже искам да ти покажа начин да запомниш, че това се нарича проксимална – понеже е близо до капсулата на Бауман – проксимална извита тръбичка, понеже това е дълга тръбичка. Това е проксималната извита тръбичка. Следващата част на нефрона, след като започне в капсулата на Бауман, е проксималната извита тръбичка. После прави дълбок кръг, дълъг кръг, ето така. Този кръг се нарича бримка на Хенли. Сега виждаш, че третата част е бримката на Хенли. Това изглежда логично. Но отново се чудиш, кой е Хенли? Дали е друг британец? Кой е господин Хенли? Оказва се, че не е британец. Той е от друга част на Европа. Да видим дали можеш да предположиш, преди да приключа тази рисунка. Той е открил, че ако проследиш нефрона към средата на бъбрека, той има тези много деликатни, малки кръгове, които са много важни за образуване на урината. Той е бил немски учен. Щом британците ще кръщават нещо, германците също ще го направят. Все още наричаме това бримка на Хенли. След бримката на Хенли имаме друг участък, който е много извит. Можеш да предположиш как наричаме това, понеже вероятно ще опитаме да сме последователни. Ако първата част беше наречена проксимална извита тръбичка, бихме нарекли това не проксимална, понеже сега вече не е близо, а е малко по-надалеч, ще я наречем дистална, което означава "по-надалеч", извита, понеже също е извита, тръбичка. Това е дисталната извита тръбичка. Накрая има пета част. Петата част е голяма тръба за събиране. Всичко това влиза в събирателна тръба. Показвам ти къде всички останали дистални извити тръбички могат да извеждат урината. Може би тук. В крайна сметка всичко това ще отиде на едно и също място, надолу по пикочопровода. Сега видяхме как нещата отиват в пикочопровода. Можеш да видиш как нещата идват от бъбречната артерия. Но вероятно все още се чудиш – всъщност не надписах това. Това е събирателна тръба. Вероятно все още се чудиш къде е бъбречната вена във всичко това. Имам предвид, начертах еферентната артериола червена и тя има кислород. Откъде идва венозната кръв? Отговорът е ето тук. Имаш червена или наситена с кислород кръв, протичаща през тези части от тръбичката. Всички части на проксималната извита тръбичка, бримката на Хенли, дисталната извита тръбичка и събирателния канал. Накрая, когато работата е свършена, всичко това изтича в една крайна бъбречна вена. Така кръвта се слива. Тази малка мрежа се приема – тази малка мрежа капиляри се приема за перитубуларна – отиваща около тубулата – перитубуларни капиляри. И това е логично. Сега можеш да видиш, че бъбречната артериална кръв идва насам, преминава през аферентната артериола, после през еферентната артериола и после се изтича обратно в перитубуларните капиляри и, накрая, в бъбречната вена. Тази важна структура в жълто, която нарисувах, има пет части, които се разглеждат като едно цяло, което се нарича нефрон. Това е важна структура. Ще разгледаме различните части на нефрона в бъдещи видеа. Но това е важна структура, за която поне да придобием представа – как изглежда и как се наричат различните части.