If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:09

Видео транскрипция

Да разгледаме хомеостазата на кръвното налягане. Хомеостаза означава баланс. Как тялото ни успява да създаде баланс на кръвното ни налягане? Това е сърцето и от него излизат клоновете на аортата. Не винаги чертая тези клонове, но този път мисля, че е полезно да ги видим. Тук имаме лявата брахиална артерия, отиваща към лявата ръка, и имаме лявата каротидна артерия. И, отново, пиша ляво и дясно от перспективата на човек, чието сърце е това. И имаме дясната каротидна артерия и дясната брахиална артерия. Това е кръвта, отиваща към дясната ръка. И имаме кръв, отиваща към дясната част на врата. Едно интересно нещо, ако разгледаш дясната каротидна артерия, е, че тя изпъква тук – всъщност, и от двете страни е така. Те изпъкват, точно преди да се разделят. И това изпъкване се нарича каротиден синус – ето тук. И го наричаме така, понеже синус е всяка кухина. И това е десният каротиден синус, а това е левият каротиден синус. Друга точка, за която ще говоря в това видео, е аортната дъга, която е ето тук. Тези три точки – двата каротидни синуса и аортната дъга – са много интересни и са много важни за ученето как тялото ни успява да създаде баланс за кръвното ни налягане. Отгоре начертах увеличена версия на каротидния синус, а отдолу е аортната дъга. И ако погледнеш отблизо под микроскоп, ще видиш нервни окончания върху външния слой на съда. Тези нервни окончания се събират и образуват нерв, и тези върху каротидния синус вършат същото нещо. И те ще образуват два големи нерва. Те изпращат информация за това какво се случва в кръвоносния съд, по-точно, за разтягането. Докато кръвта пулсира през този съд, през каротидния синус, или докато пулсира през аортата, тази стена се разтяга. И докато тя се разтяга, тези нерви – те са много специални нерви, наречени са барорецептори. Баро означава налягане, тоест те са рецептори за налягане. Те са барорецептори. Тези барорецептори усещат ефектите на разтягането. И те изпращат сигнал надолу по нерва, който казва на мозъка колко разтягане имаме. И ако това е мозъкът, да кажем, тук е средният мозък, тези нервни окончания ще дойдат тук и ще кажат на мозъка – ще предадат информация за това колко разтегнати са тези съдове. Знаем, че колкото повече налягане има в съда, толкова повече той ще се разшири. Ето един малък пример. Да кажем, че имаме кръвно налягане тук, да кажем, че кръвното ми налягане е 115/75. В зелено ще запиша акционните потенциали в минута. Когато кръвното ми налягане е 115 на 75, тези нерви усещат определено количество разтягане, някакво количество, и ще изпратят сигнал. Не само един, а няколко. Да кажем, че изпратят 10 сигнала. Ще ги начертая тук. 5, 6, да кажем, 7, 8, 9 и 10. 10 за една минута. И да си представим, че и двата нерва правят това. Те изпращат 10 сигнала в минута. Да кажем, че това е доста нормално число. И с времето това мозъкът ми приема за нормалната ми отправна точка. Мозъкът започва да приема, че ако бъдат изпратени 10 акционни потенциала в минута, това е нормално за мен. Приема го за нормалната ми отправна точка. Ако налягането ми се повиши – да кажем, че закъснявам за изпит, или се е случило нещо, което ме е разтревожило, и кръвното ми скочи до 140/90. Сега имам хипертония. И това е новото ми налягане. Това ще е много по-високо от нормалното. Тялото ми ще регистрира това и нервите ми ще започнат да изпращат сигнали, да кажем, 30 пъти в минута. Ако те изпращат 30 пъти в минута, тогава тялото ми, или мозъкът ми, си мисли, че това е по-високо от нормалното. Тоест това трябва да е високо. Приема това за високо. И, от обратната страна, да кажем, да кажем, че порежа ръката си и изгубя много кръв, и кръвното ми налягане започне да пада. Разтягането ще е по-малко от преди. Нервите ще изпратят по-малко акционни потенциали в минута, може би само седем в минута. И, отново, средният ми мозък ще получи седем малки зелени стрелки в минута, седем акционни потенциала в минута. Ще си помисли, че това е доста странно. Преди бяха 10 в минута. Тоест това представлява понижаване на кръвното налягане. Високото кръвно налягане е в лилаво, ниското кръвно налягане е в синьо. Какво точно може да направи мозъкът, за да помогне за нормализирането или създаването на баланс? Нека запиша това в червено. Да запишем реакция и въпросителен знак. Тялото има две стратегии и те, по същество, са обобщени в автономната нервна система. Има два главни клона на автономната нервна система. Или две части. Едната се нарича симпатикова, почти като симпатия. А другата се нарича парасимпатикова. Тези думи си приличат, различават се само по представката "пара", която стои пред тази дума. И искам да помниш, че има формула. Ще запиша тази формула тук, за да ни припомня, че налягането е равно на потока по съпротивлението. В допълнение, искам да запомниш, че потокът – това тук – ще е свързан с ударния обем по сърдечната честота. Ако тялото ми може да направи нещо, за да увеличи ударния обем или сърдечната честота, или съпротивлението, тогава налягането ми ще се увеличи. И, обратно, ако мога да намаля ударния обем, или сърдечната честота, или съпротивлението, налягането ми ще спадне. Симпатиковата нервна система има ефект върху сърцето и съдовете. Тези кръвоносни съдове са навсякъде в тялото, не само в каротидния синус или аортната дъга, говоря за всички кръвоносни съдове. И симпатиковата нервна система ще увеличи сърдечната честота. И ще увеличи ударния обем. А парасимпатиковата система прави обратното. Тя ще намали сърдечната честота и ще намали ударния обем. Сърдечната честота се контролира от броя удари в минута. Очевидно, това е сърдечната честота. Симпатиковата нервна система ще накара сърдечните клетки, които контролират това, да работят по-бързо, а парасимпатиковата система ще ги забави. За ударния обем симпатиковата нервна система кара сърцето да се съкращава по-силно. Тогава по-голям обем кръв ще се изтласква с всеки удар на сърцето. А парасимпатиковата система кара сърцето да работи по-слабо, така че по-малко кръв ще излиза с всеки удар. Симпатиковата система – най-накрая, причинява вазоконстрикция, т.е. свиване на кръвоносните съдове. А парасимпатиковата система прави обратното. Тя причинява вазодилатация или разширяване на съдовете. Вазоконстрикцията и вазодилатацията означават дали артерията остава отворена, или се затваря. Под влияние на симпатиковата нервна система артериите и артериолите, предимно артериолите, стават по-малки. Докато стават по-малки, това увеличава съпротивлението. А парасимпатиковата система ще накара артериолите да се разширят. И това ще доведе до спадане на съпротивлението. Като погледнем набързо формулата, която записах вдясно, можеш да видиш, че симпатиковата система ще увеличи налягането. Ако, отново, имаш налягане от 140/90, тогава тялото ти ще приеме това за високо налягане и ще опита да активира парасимпатиковата система – ще активира парасимпатиковите нерви. Ако налягането ти е ниско, ако е 90/60, тогава тялото ще отговори, като накара симпатиковите нерви да реагират. Виждаш ли как работи това? Разбира се, ако налягането е, да кажем, 115/75, и барорецепторите изстрелват обичайните 10 акционни потенциала в минута, тогава трябва да няма неврален отговор. Тук няма да получиш отговор. Понеже тялото си мисли, че всичко вече е балансирано. Така тялото може да контролира кръвното налягане по бърз начин. Това е последната идея, която искам да подчертая. Входящата информация тук... барорецепторите са нерви И автономната нервна система... очевидно това са нерви. Информацията идва от барорецепторите. Изходната информация е от автономната нервна система. И всичко това се случва бързо. Това е много бързо. И когато кажа бързо, имам предвид за секунди, до минути. За секунди до минути този отговор може да се случи. Това е фантастичен пример как тялото ти може да приеме информация много бързо, а после бързо да отговори, за да поддържа кръвното налягане балансирано.