If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:14:09

Видео транскрипция

Да се върнем към бъбрека. Говорихме, че има еферентна и аферентна артериола. Това е аферентната артериола, насочена към гломерула и тук има голям възел кръвоносни съдове. Има еферентна артериола, която излиза от групата кръвоносни съдове. Тези кръвоносни съдове са оградени от капсулата на Боуман. Наименувахме различните части на нефрона – проксималната извита тръбичка, бримката на Хенле, дисталната извита тръбичка. Рисувам ги между аферентната и еферентната артериола нарочно, и тук се срещат различните дистални извити тръбички, в този събирателен канал. В това видео искам да увелича тази малка част, където еферентната и аферентната артериола се събират в гломерула и между тях се намира тази дистална извита тръбичка. Просто помни тази картина, докато увеличавам тази рисунка. Нека започнем с аферентната артериола. Ще започна да я рисувам, надявам се, че ще имам достатъчно място. Има ендотелни клетки, които ограждат този кръвоносен съд, тази артериола. От тази страна, разбира се, имаме същите ендотелни клетки. Но сега това напуска гломерула. Имаме входяща и изходяща. Тук това е еферентната артериола. И, разбира се, другата ще е аферентна артериола. Всъщност ще обърна тази стрелка, така че да няма объркване за посоката на кръвния поток. Не искам да се объркаш как протича кръвта. Ще е ето така и това е аферентната артериола. Отбелязах кръвоносните съдове. Между двете имам дисталната извита тръбичка, така че ще я нарисувам. Това са клетките, които ограждат тази дистална извита тръбичка. Ето. Тук има някои много специални клетки, които ще направя в различен цвят. Това са клетките макула денза. Те са част от тръбичката, но са много специални. Поради тази причина ще ги нарисувам. Това е дисталната извита тръбичка. В зелено са клетките макула денза. Нахвърлям ти много имена. Но искам да свикнеш с тях, понеже ще се използват доста. Клетките макула денза. Не е особено трудно, след като свикнеш с езика, но знам, че може да е объркващо да видиш всички тези странни думи. Следващото нещо, за което искам да помислиш, както и да запомниш, е, че артериолите нямат само един слой. Знаем, че артериолите имат няколко слоя. Вътрешният слой, туника интима, са ендотелни клетки. Но също има гладкомускулни клетки. Знаем, че има също и слой, наречен туника медиа, в който са гладкомускулните клетки, и ще опитам да нарисувам няколко гладкомускулни клетки. Имаме слой гладкомускулни клетки. Ако погледнеш отблизо под микроскоп, ще видиш, че има и интересни клетки точно тук. Правя ги в синьо, за да подчертая, че са различни, но всъщност са много подобни на гладкомускулните клетки. Това са специализирани гладкомускулни клетки. Ще отбележа двата вида нови клетки, които нарисувах. Ще ги отбележа тук долу. Гладкомускулни клетки. Те са от страната на аферентната артериола. Ще ги видиш и на еферентната артериола, но са предимно от страната на аферентната артериола. Гладкомускулни клетки. После има юкстагломеруларни клетки. Те са тук. Ако погледнеш под микроскоп, те са пълни с гранули. Понякога се наричат грануларни клетки. Ще направя няколко гранули, за да ти припомнят какво се вижда под микроскоп – в този случай – малки зелени гранули. Ще поставя такива във всички тях. Знаеш, че тези клетки са от двете страни на съда, понеже, разбира се, са от двете страни. Просто ги гледаме, сякаш са разделени. Но знаеш, че тези две страни очевидно се докосват, ако си представиш това в три измерения. Говорих за четири вида клетки. Нека приключим с последния вид клетки. Те са в оранжево. Това са мезангиалните клетки. Те са тук със структурна цел. Те са тук, за да задържат цялото нещо в едно, така че кръвоносните съдове и нефронът да са в близък контакт и структурно здрави, така че мисли за тях като за клетки със структурна цел. Това са мезангиални клетки. И, комбинирано, ако помислиш за всичко това заедно – спомни си, че това е увеличеното бяло квадратче. Ако разгледаш всичко това заедно, клетките макула денза – имаме ендотелни клетки, гладкомускулни клетки, юкстагломеруларни клетки, както и мезангиални клетки. Взети заедно, цялото нещо е юкстагломеруларния апарат. Малко странна дума, но така хората наричат всички тези клетки. Юкстагломеруларен апарат. Ключовото нещо тук е да помниш, че целта на юкстагломеруларния апарат е да освобождава ренин. Помисли къде е ренинът. Споменах тези гранули тук. Всяка от тях е "заредена" с ренин. Тези малки гранули, когато освободят съдържанието си в кръвоносен съд, ни дават ренин. Този ренин стига до аферентната артериола, точно както я начертах. После преминава през гломерула, от другата страна преминава в еферентната артериола. Ето по този начин се освобождава ренинът. Но не съм казал как. Как юкстагломеруларните клетки – защо биха отделили или как биха отделили ренин? Какъв е "спусъкът"? Нека сега поговорим за спусъците. Нека открием какви са ключовите спусъци за освобождаване на ренин. Има три често срещани. Първият е просто ниско кръвно налягане. Тези клетки механично ще усетят ниското кръвно налягане. Ще се запитат какво става. Налягането е ниско. Трябва да направят нещо за това. Супер. Те ще отделят ренин. Един спусък е ниското кръвно налягане. Това е първият. И това директно се усеща от юкстагломеруларните клетки. Ще поставя номер едно тук. Вторият спусък е нервноклетъчен спусък. Всъщност още не съм нарисувал това. Спомни си, това е кръвоносен съд с два слоя – ендотелен слой и слоя туника медиа. Имаме и външен слой, туника екстерна. Имаме кръвоносния съд тук. Тези мезангиални клетки също са вид специализирани гладкомускулни клетки. Имаме тези слоеве на кръвоносните съдове, и двата кръвоносни съда тук се сливат. Те се събират тук. Но в този външен слой – ще го начертая в жълто – има нервни окончания. Помни, нервите могат да завършат в този слой, туника екстерна. Тогава имаш тези симпатикови нервни окончания. Тези окончания седят тук, точно върху юкстагомеруларните клетки. Те стоят точно тук. Когато те изстрелят сигнали, това ще накара юкстагломеруларните клетки да освободят ренина. Вторият спусък са симпатиковите нерви. Има още един, трети спусък. Той е малко по-надалеч и това са клетките макула денза. Споменах ги по-рано. И казах, че са специални, но не обясних защо са специални. Нека сега ти кажа. Тези клетки макула денза стоят тук в дисталната извита тръбичка и проверяват какво минава през нея. Те "усещат" какво преминава. Виждат, че преминава натрий, и проверяват, и проверяват. Те се питат дали има много натрий, или има малко натрий. Когато започнат да усещат, че съдържанието на натрий, че количеството натрий през тази дистална извита тръбичка е много ниско, когато започнат да усещат, че не минава много натрий, започват да се чудят защо е така. Ако помислиш, можеш да разбереш. Ако няма много натрий тук, това вероятно е, понеже няма много натрий тук. И това може да се дължи на недостатъчно натрий тук или тук. Когато дисталната извита тръбичка усети ниско ниво на натрий, това вероятно е свързано с факта, че до точката на филтрация не достига достатъчно натрий. И това може да е поради ниско кръвно налягане. Когато клетките макула денза усетят ниски нива на натрий, те всъщност усещат ниско налягане в този гломерул. Ако има ниско налягане в този гломерул – помни, това тук е гломерулът. Ако има ниско налягане в гломерула, те мислят, че вероятно това е причината нивата на натрий да са ниски. Те изпращат сигнал към юкстагломеруларните клетки. Ниските нива на натрий, усетени от макула денза, означават, че налягането на филтрацията в гломерула е било твърде ниско. И те решават... ще избера нов цвят. Те изпращат малък пощальон – ще го направя в оранжево – да премине до юкстагломеруларните клетки. Този пощальон е малка молекула, наречена простагландин. Той е локален пощальон, което означава, че не действа надалеч от тези две клетки. Действа само локално. Този локален хормон, понякога наречен паракринен хормон – ще запиша това тук – ще изпрати сигнала от клетките макула денза към юкстагломеруларните клетки, за да "каже", че има спусък, усетили са нисък натрий и мислят, че това е понеже налягането е твърде ниско. Предлагат им да направят нещо за това. Това са трите спусъка. Всъщност не мисля, че ги отбелязах добре. Това е спусък номер две, а това е спусък номер три. Това са трите спусъка, които водят до освобождаване на ренин в кръвообращението. Това е изображение на ренина. Ето една картинка на молекулата и очертах форма, подобна на Pac-Man, около нея. Но когато говорех за отделяне на ренин от юкстагломеруларните клетки, просто исках да разбереш как изглежда. Това е триизмерно изображение на този протеин. Помни, че това е хормон, което означава, че има способността да позволи комуникация между отдалечени една от друга клетки. Така изглежда ренинът и ще говорим повече как работи той в следващото видео.