If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:11

Видео транскрипция

Да разгледаме кръвоносните съдове. Ще разгледам различните видове кръвоносни съдове, които съществуват, и ще видим дали можем да открием общи черти. Нека започнем с... – да кажем, че вземем кръвоносния съд от тялото ти и го изследваме под микроскоп. Ще изглежда ето така. Средата се нарича лумен. Точно отвън на лумена има клетки. Тези клетки обграждат целия лумен и са първият вид клетки, с които кръвта ще взаимодейства. Понеже това е точно непосредствено извън лумена. От другата страна на клетките има малка линия, която ще начертая, за да представя протеина, който стои там и действа като скеле, държи клетките на място. Имаш тези ендотелни клетки. После имаш тази тънка основна мембрана, която не позволява нещата да се разпаднат. Основната мембрана е изградена предимно от протеини. Можеш да си спомниш за неща като колаген, който можеш да откриеш в костите и венците. Този същият протеин всъщност огражда всички тези кръвоносни съдове, които са в тялото ти. Заедно основната мембрана и ендотелните клетки създават един слой, който се нарича туника интима (вътрешна риза). Използваме този термин, понеже туника (tunica) идва от думата за наметало. Интима е като вътрешното покритие на съдовете, оттам туника интима. Следва междинният слой, който ще нарисувам в червено. Това е слой от мускули. Представи си, че тези чертички представляват гладкомускулни клетки. Това е мускулен слой, който се нарича туника медиа, междинен слой. Най-важното нещо тук е, че в този слой има гладка мускулатура. Накрая, от външната страна има друг слой. Ще го нарисувам като жълта линия. Това е друг протеинов слой, точно като основната мембрана, но съдържа различни протеини. Отново виждаш много колаген и други протеини. Този външен слой се нарича туника екстерна (tunica externa). Друг термин за това е адвентиция. Може да видиш и това наименование. Интересното нещо за tunica externa е, че при големите кръвоносни съдове... те имат нужда от кръв за себе си, така че някои от големите съдове имат малки кръвоносни съдове върху себе си. Може би се питаш дали това продължава безкрай – Кръвоносни съдове, които имат кръвоносни съдове и тези съдове имат кръвоносни съдове и т.н. Всъщност, не. Това е само при големите съдове и само понякога, а не винаги, понякога ще видиш това, което се нарича vasa vasorum. Те са малките кръвоносни съдове на кръвоносните съдове. Винаги съм смятал, че това е готино. Във външния слой има кръвоносни съдове и също има нервни окончания – няма да ги рисувам, понеже е трудно да ги покажа, но нервните окончания могат да са в този слой. Има три слоя, всеки от тях има готини неща в себе си. Сега да помислим за всеки вид съдове и как това може да изглежда при тях. Нека започнем с вените – ще ги направя тук. Да кажем, че имаш вена и отвътре е този вътрешен слой, туника интима – няма да рисувам всички клетки, а тази лилава линия ще представлява ендотелните клетки и основната мембрана. Има гладкомускулен слой, това е туника медиа. Вените имат и третия външен слой – туника екстерна. Вените следват общия модел, имат три слоя и стриктно съответстват на това, за което току-що говорих. Сега артериите... ще ги направя в различен цвят, да кажем, червено. Големите и средните артерии се различават от малките артерии и артериолите. Малките артерии и артериолите изглеждат доста подобни едни на други. Да започнем с големите и средните артерии. Имаш вътрешната част, а после при междинния слой туника медиа започваш да виждаш разлика от вената. Тук това е много, много по-голямо. Във вената имаше малък слой гладка мускулатура, тук имаш голям слой гладка мускулатура. В допълнение към тези гладкомускулни клетки в големите и средните артерии има интересно ново нещо – протеинът еластин. Той ще е тук и това е протеин, който помага за еластичността, понеже тук има високи налягания, а те трябва да могат да не се спукат при тези високи налягания. Еластинът помага за еластичността на артериите под налягане. Ще запиша Р за налягане. Така изглежда средният слой, а после, разбира се, пак имаш външния слой. Видя една ключова разлика при тези големи и средни артерии. Сега нека разгледаме малките артерии и артериолите. Нека започнем с лумена, също както преди. Също има голяма туника медиа. За разлика от вените, туника медиа в артериите е доста голяма. Но тук вместо еластин има просто много мускул. Те са много силни и лесно могат да стеснят лумена, ако искат, като накарат тези мускули да се съкратят. Това е логично, понеже знаем, че артериолите са тези, които ще създадат съпротивление. Затова тук имаш много мускул. Това помага за създаване на съпротивление, ако ти трябва за промяна на кръвното налягане. Ето затова малките артерии и артериоли са полезни за свиване и променяне на кръвното налягане. Отвън, както преди, имаш този слой туника екстерна. Тук, отново, има нервни окончания и vasa vasorum. Може би си спомняш, че има още един тип съдове, и е така – и това са капилярите, ще ги начертая тук. Капилярите изглеждат различно, понеже са уникални в смисъл, че тук падаме на ниво единична клетка. Пак има лумен, но отвън вместо много ендотелни клетки има една клетка, която образува цялата стена на тръбичката. Имаш клетка, която се движи в клетка. Почти сякаш клетката дава на малката червена кръвна клетка, плаваща през нея, голяма прегръдка или нещо такова. Капилярът изглежда много различен от вените и артериите. Но искам да разгледам това отново и да видя ключовите разлики между вените и артериите. Вената следва общия модел, но големите и средните артерии имат много еластин в туника медиа. Малките артерии и артериоли имат много мускулни клетки в туника медиа.