If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Видео транскрипция

Хайде да разгледаме капилярите. Всъщност има три главни различни вида капиляри. Ще скицирам трите вида. Започнах с непрекъснатия. Нарисувах го, за да спестя малко време. Непрекъснатият капиляр е този, който виждаш най-често из тялото. Затова исках да започна с него. Ще забележиш две неща. Ще забележиш, че има четири ядра, четири клетки съставят частта на капиляра, който гледаме, и през него се движи червено кръвно телце. Вдясно имаме напречно сечение, така че можеш да видиш как изглежда напречният разрез. Има две специфични неща, които искам да изтъкна. Първото е, че има малка пролука тук между тези две клетки. Скицирам я в жълто, за да изпъкне. Тази пролука се нарича междуклетъчна, понеже е между клетките – междуклетъчна цепнатина. Междуклетъчната цепнатина е тази жълта чертичка, която току-що нарисувах. В напречното сечение това е ето тук, това е точно тук. Можеш да видиш малкия отвор между двете клетки, там, където те всъщност не се срещат. Има още две точки, които искам да изтъкна. Едната е тук и една тук в жълто. Те съответстват на тази точка и тази точка. Тук имаме много добри съединения между двете клетки, и наричаме това плътни свързвания. Хубаво име, предполагам. Можеш да видиш защо ги наричат така. Тези плътни свързвания са ето тук, отбелязани с жълтите стрелки. Едно нещо, което не начертах – ще го скицирам тук – в зелено. Това е слой под всички тези клетки. Тези клетки съставят стената на моя капиляр. Но зад тях – тоест, кръвта не се среща с този слой, освен при междуклетъчната цепнатина, тук има слой, наречен основна мембрана. Това зелено нещо, което рисувам, това е основната мембрана. Основната мембрана е като основата за къща. Ще задържа клетките ни на мястото им. Този слой е предимно изграден от протеин. Нека ти покажа втора рисунка, която направих. Това е вторият ни вид капиляр. Това е решетъчен капиляр. Можеш да видиш главната разлика между този и първия – а тя е, че вторият има малки отвори, или ги наричаме решетки. Това е решетъчен капиляр. Тези пори – просто ще ги отбележа, можеш да ги наричаш също пори или отвори – тези пори са по целия капиляр. Пак имаме, точно както преди, четири клетки, четири ядра и една малка червена кръвна клетка, преминаваща през капиляра. И пак имаш междуклетъчна цепнатина. Само ще ти покажа къде е при този капиляр – тя е ето тук, където двете клетки не се срещат толкова добре, тук има малка цепнатина. Както преди има основна мембрана, така че нека я скицирам по целия капиляр. На това напречно сечение можеш да видиш – опитах да го нарисувам колкото мога по-добре, за да ти покажа порите, но трябва малко въображение и можеш да видиш къде е тази междуклетъчна цепнатина и къде са порите. Когато гледаш напречното сечение, тук е малко по-сложно, понеже трябва да си го представиш в три измерения. Едно нещо, което ни помага, е фактът, че във вътрешността на тези ендотелни клетки – ще начертая в синьо този желеподобен слой. Този слой се нарича гликокаликс. Гликокаликсът представлява захари, прикрепени към протеини. Тази смес от захари и протеини е по целия вътрешен слой на тези ендотелни клетки. Той всъщност преминава през тези пори. Въпреки че има пора тук, може да имаш гликокаликс, преминаващ през пората, той ще премине през нея и ще изглежда ето така. Единственото място, където няма да го видиш, е в междуклетъчната цепнатина, понеже там имаш пространство между клетките. Ако имаш междуклетъчна цепнатина, както ето тук – нека начертая стрелката тук долу – няма да видиш гликокаликс там. Наричаме тази част от гликокаликса, която преминава през пората, диафрагма. Тези решетъчни капиляри имат диафрагми върху порите си. Но ще поставя малка звездичка до това, понеже понякога можеш да намериш решетъчни капиляри, които нямат гликокаликс, покриващ вътрешността. И те, следователно, нямат диафрагми. Това е нещо, което е по принцип вярно, но не винаги. Нека ти покажа третия вид капиляри. Ще ти покажа последната рисунка. Това е най-големият тип капиляр, наричаме го прекъснат капиляр. Друго име за прекъснатите капиляри – понякога ги наричаме синусоиди. Просто ще запиша и това тук. Синусоиди. Тези често се срещат в черния дроб – това е най-популярното място, или понякога и в далака, или в костния мозък. Тези са най-големите. Ще направя списък тук. Те са много големи и имат много по-голямо междуклетъчно пространство. Виж всички тези пролуки между клетките. Просто го скицирам в жълто, за да го подчертая. Но има много пространство между клетките, което прави тези капиляри много пропускливи. В допълнение към това, че са големи, те са много пропускливи. Последното нещо за тях е, че за разлика от другите два вида капиляри, за които говорихме, те имат основна мембрана, която често е незавършена. Понякога има цели области, в които няма основна мембрана. Може да имаш основна мембрана тук и тук, но можеш да видиш, че липсват цели "парчета" основна мембрана. Може би има малко основна мембрана тук. Нека запиша това като трета точка. Незавършена основна мембрана. Ако това е така, ще е по-лесно на нещата да избягат, дори ако имаш гликокаликс тук. Просто рисувам слой гликокаликс на нашия прекъснат синусоиден капиляр. Но дори ако имаш този гликокаликс, поради факта, че имаш толкова голямо междуклетъчно пространство, и че нямаш много плътни свързвания, ще е по-лесно на нещата да излязат. Като разглеждаме тези три различни вида, те стават все по-пропускливи надолу. Но помни, че пропускливостта на съда се увеличава. Всъщност, най-пропусклив е този тук долу, прекъснатият вид. Нека да поразсъждаваме заедно. Да кажем, че си молекула в капиляра и искаш да излезеш оттук и да влезеш в тъканта. Кои са начините да отидеш там? Един начин ще е да дифундираш. Един начин е дифузията. Това ще работи много добре, ако си молекула кислород или въглероден диоксид. Дифузията работи добре за тези молекули. Но да кажем, че не си една от тези молекули. Да кажем, че си голяма молекула или заредена молекула, как ще преминеш? Втори начин да преминеш ще е чрез везикула. Може би можеш да влезеш във везикула в тази клетка и везикулата може да те пренесе от вътрешността, където е това Х, до другата страна. И после, разбира се, пак ще трябва да премине през основната мембрана. Но това е един начин да преминеш през клетката. И това е втори начин, когато везикула би могла да пренесе молекулата. Трети начин ще е през тази междуклетъчна цепнатина. Отново, пак трябва да преминеш през тази основна мембрана, но поне можеш да преминеш през клетката, просто като я заобиколиш. Може би тази междуклетъчна цепнатина може да е друг билет за свободата. Ако искаш да заобиколиш, можеш да преминеш през нея. Това е трети начин. Какъв е четвъртият начин? Сега трябва да слезем до втората рисунка на решетъчния капиляр. Тук ще предположа, че просто можем да преминем през тази пора. Трябва да преминеш през гликокаликса, ако има такъв там. Но може би това е друг начин – да преминеш през порите. Това може да е друг начин. Това са четири начина неща във вътрешността да стигнат до външната страна. Като гледаш този списък, който направихме, тези четири възможности, можеш да видиш, че идеята ни за пропускливостта е логична, понеже особено като стигнем долу до прекъснатите съдове, имаш големи цепнатини между клетките, много междуклетъчни цепнатини. Имаш везикули, които могат да минат отвсякъде. Дифузията може да се случи навсякъде. И имаш порите. Всяка възможност за нещата да излязат от капилярите е налична в тези прекъснати, или синусоидни капиляри.